Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цар Петрово- селото с царско име и незавидно настояще

26
Снимка: Радио Видин

Днес ще посетим село Цар Петрово в община Кула. Легенда гласи, че край селото се намира мястото, където е загинал българският цар Петър и оттам идвало името му. Според други източници, селото е възникнало през втората половина на 19 век, когато в него се заселили бежанци от Тетевен, напуснали града след опожаряването му от турците. И понеже, според легендата, тукашният турски владетел им позволил да се заселят по тези земи, в знак на благодарност те кръстили селото си Турчин. След Освобождението то е прекръстено на Цар Петрово. 

Днес селото е замръзнало във времето и човек дори в центъра до кметството има чувството че е попаднал в друга епоха. Старите сгради наоколо със старите си надписи създават впечатлението, че си на снимачната площадка на някакъв филм за миналото. Към това впечатление принос имат разбира се и олющените стени на сградата на кметството, спрелият от незнайни времена точно на 7 без пет часовник от часовниковата кула, преминалото вътре в отсрещната къща през счупения прозорец растение, обраслите тротоари... И всичко това носи тягоство чувство на иначе прекрасния пейзаж.   

За живота си тук разказват местните жители, които не забравят да споменат, че това е населено място от страна , член на Европейския съюз, а годината е 2023:

"Повечето хора тук са възрастни. Животът е труден, но няма как. Сами се справяме. Аз имам девет кокошки, един петел и две джинки. Имам и три кучета. Брат ми ме пита, защо са ми тези кучета, а аз му отговарям- знаеш ли как хубаво си говорим с тях. Нямам с кой друг. Електрическите стълбове по пътя към селото наистина са силно наклонени и брат ми се е обаждал в София да сигнализира. Оттам са му казали- има си хора за тази работа да я свършат. И - дотук... 

Казвам се Златка Петрова и съм библиотекар в селското читалище. Сега пръскам с хербицид тревата пред читлището, защото е прораснала между плочките. Гледам си библиотеката, почиствам читалището и пръскам площада. Има хора, които взимат книги от библиотеката, но те са много малко. Най-често взимат детски книжки, имам и една майка, която чете романи. Специализирана литература за животновъдство и растениевъдство също имам, но нея никой не я търси... 

Училището ни е закрито отдавна. На покрива на църквата правиха ремонт миналата година, това ни е хлебарницата, но сега не се вижда от тревата, ей там имахме и магазин за храни и текстил, но и него тревата го е превзела. Сега в Цар Петрово има само един магазин, който е и кафене, и кръчма... 

Тази вода, дето си е направила вече вада и тече тук по улицата, е питейна. Аварията е от близо 10 години. Викали сме служители на ВиК дружеството, там знаят за нея, но казват, че водата течала слабо и друг път щели да я оправят. И така- 10 години... 

От години живея в София и това, което сега виждам тук изобщо не ми харесва. И ми е много мъчно за селото, защото като малка съм идвала тук много често и знам какво е редставлявало преди. Това село беше невероятно. Центърът му беше може би най-хубавият в нашия край. Църквата ни е втора по големина след видинската. Читалището ни също бе прекресно, вътре имаше и киносалон, театрални постановки се правеха тук, кипеше невероятна дейност, училището работеше, детска градина имаше, търговската улица беше пълна с хора. Беше невероятно. Като деца тук обичахме да си играем. Сега това място е змиярник, дори центъра... 

Аз съм на 90 години и през живота ми са минали три епохи- капитализъм, социализъм и сега демокрацията с промените. А тези промени са три пъти по-лоши и от социализма. Целият Северозападен район днес е обезлюден и то без да има война. Ние имаме територия без население. Защо? Имаме най-плодородната земя, тук виреят всички култури. Изхранвахме целия този регион. А сега?... 

Държавата трябва съвсем скоро да вземе някакви мерки, защото този край върви на опустяване. Със съпруга ми работим в чужбина, но си идваме и в Цар Петрово. Само като си спомня какво беше това село- тук беше пълно с деца, абтобуси имаше на всеки час, за Химкомбината имаше специален автобус. Това, което сега виждам е потресаващо... 

Като ни виждате улиците и дворовете в какво състояние са, смятате ли, че това е нормално за населено място от Европейския съюз? Значи, тази Община, за селата не е дала и пет лева! Общината за селата не се грижи. Как се разпределя бюджетът не знам, но тук няма пари за нищо. Това е истината... 

Трудно е. Не съм мислил, че така ще караме старините си и животът ще ни подложи на такива изпитания. Едно населено място не би трябвало да има такъв вид, но в нашето село е така. В Северозападна Блгария е така... ", споделят местни жители мъката си и загубената надежда тук да прекарат нормално старините си.   
Целите интервюта и подробности по темата - в звуковия файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Рупци: Китно, но обезлюдяващо село

Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..

публикувано на 14.02.25 в 11:30
Яница Петкова

Яница Петкова: Социалните мрежи са ни изнежили

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност.  Защо..

публикувано на 13.02.25 в 10:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Интернет е отражение на човешката природа

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като като лъжлива.  Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност...

публикувано на 13.02.25 в 10:00

Ще се включи ли Северозападът в протеста срещу надценките на храните?

Бойкот на хранителните магазини е обявен за 13 февруари, четвъртък. Заради високите цени, идеята е на тази дата магазините да останат пусти и в тях да не влезе нито един купувач. Протестът е по примера на Хърватия и е организиран от Движение "Системата ни убива", Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи...

публикувано на 12.02.25 в 10:45
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Очевидно е, че членството ни в ЕС, в Шенген, а и в еврозоната, ни дава възможности за по-добър живот

До края на тази седмица трябва да бъде внесен в парламента проектобюджетът за тази година. Това обявиха премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова. Според новите управляващи в държавният бюджет има недостиг от 18 млрд. лева. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев пък заявиха, че по техни..

публикувано на 11.02.25 в 12:52

Какъв е ефектът от Шенген за бизнеса във Видин

Малко повече от месец, откакто България е част от Шенген, свободното пътуване вече оказва известно влияние в пограничен район, какъвто е Видин. В града и преди можеха да бъдат забелязани не малко граждани на Румъния. Но с падането на задължителните гранични проверки, съвсем естествено е това да се засили. А потенциалът за посещения е огромен,..

публикувано на 10.02.25 в 11:05

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

 Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..

публикувано на 07.02.25 в 12:05