Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цар Петрово- селото с царско име и незавидно настояще

26
Снимка: Радио Видин

Днес ще посетим село Цар Петрово в община Кула. Легенда гласи, че край селото се намира мястото, където е загинал българският цар Петър и оттам идвало името му. Според други източници, селото е възникнало през втората половина на 19 век, когато в него се заселили бежанци от Тетевен, напуснали града след опожаряването му от турците. И понеже, според легендата, тукашният турски владетел им позволил да се заселят по тези земи, в знак на благодарност те кръстили селото си Турчин. След Освобождението то е прекръстено на Цар Петрово. 

Днес селото е замръзнало във времето и човек дори в центъра до кметството има чувството че е попаднал в друга епоха. Старите сгради наоколо със старите си надписи създават впечатлението, че си на снимачната площадка на някакъв филм за миналото. Към това впечатление принос имат разбира се и олющените стени на сградата на кметството, спрелият от незнайни времена точно на 7 без пет часовник от часовниковата кула, преминалото вътре в отсрещната къща през счупения прозорец растение, обраслите тротоари... И всичко това носи тягоство чувство на иначе прекрасния пейзаж.   

За живота си тук разказват местните жители, които не забравят да споменат, че това е населено място от страна , член на Европейския съюз, а годината е 2023:

"Повечето хора тук са възрастни. Животът е труден, но няма как. Сами се справяме. Аз имам девет кокошки, един петел и две джинки. Имам и три кучета. Брат ми ме пита, защо са ми тези кучета, а аз му отговарям- знаеш ли как хубаво си говорим с тях. Нямам с кой друг. Електрическите стълбове по пътя към селото наистина са силно наклонени и брат ми се е обаждал в София да сигнализира. Оттам са му казали- има си хора за тази работа да я свършат. И - дотук... 

Казвам се Златка Петрова и съм библиотекар в селското читалище. Сега пръскам с хербицид тревата пред читлището, защото е прораснала между плочките. Гледам си библиотеката, почиствам читалището и пръскам площада. Има хора, които взимат книги от библиотеката, но те са много малко. Най-често взимат детски книжки, имам и една майка, която чете романи. Специализирана литература за животновъдство и растениевъдство също имам, но нея никой не я търси... 

Училището ни е закрито отдавна. На покрива на църквата правиха ремонт миналата година, това ни е хлебарницата, но сега не се вижда от тревата, ей там имахме и магазин за храни и текстил, но и него тревата го е превзела. Сега в Цар Петрово има само един магазин, който е и кафене, и кръчма... 

Тази вода, дето си е направила вече вада и тече тук по улицата, е питейна. Аварията е от близо 10 години. Викали сме служители на ВиК дружеството, там знаят за нея, но казват, че водата течала слабо и друг път щели да я оправят. И така- 10 години... 

От години живея в София и това, което сега виждам тук изобщо не ми харесва. И ми е много мъчно за селото, защото като малка съм идвала тук много често и знам какво е редставлявало преди. Това село беше невероятно. Центърът му беше може би най-хубавият в нашия край. Църквата ни е втора по големина след видинската. Читалището ни също бе прекресно, вътре имаше и киносалон, театрални постановки се правеха тук, кипеше невероятна дейност, училището работеше, детска градина имаше, търговската улица беше пълна с хора. Беше невероятно. Като деца тук обичахме да си играем. Сега това място е змиярник, дори центъра... 

Аз съм на 90 години и през живота ми са минали три епохи- капитализъм, социализъм и сега демокрацията с промените. А тези промени са три пъти по-лоши и от социализма. Целият Северозападен район днес е обезлюден и то без да има война. Ние имаме територия без население. Защо? Имаме най-плодородната земя, тук виреят всички култури. Изхранвахме целия този регион. А сега?... 

Държавата трябва съвсем скоро да вземе някакви мерки, защото този край върви на опустяване. Със съпруга ми работим в чужбина, но си идваме и в Цар Петрово. Само като си спомня какво беше това село- тук беше пълно с деца, абтобуси имаше на всеки час, за Химкомбината имаше специален автобус. Това, което сега виждам е потресаващо... 

Като ни виждате улиците и дворовете в какво състояние са, смятате ли, че това е нормално за населено място от Европейския съюз? Значи, тази Община, за селата не е дала и пет лева! Общината за селата не се грижи. Как се разпределя бюджетът не знам, но тук няма пари за нищо. Това е истината... 

Трудно е. Не съм мислил, че така ще караме старините си и животът ще ни подложи на такива изпитания. Едно населено място не би трябвало да има такъв вид, но в нашето село е така. В Северозападна Блгария е така... ", споделят местни жители мъката си и загубената надежда тук да прекарат нормално старините си.   
Целите интервюта и подробности по темата - в звуковия файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Корупцията, бездействието и чувството за безнаказаност убиват

Ако беше пуснат пътят Ботевград-Мездра, вероятно Сияна щеше да е жива. Това призна регионалният министър Иван Иванов. Именно заради продължаващия вече 4 години строеж на пътя, тежкотоварният трафик е отклонен по обходни маршрути. Нелепата загуба на 12-годишното момиче разтърси България. На редица места в страната се организират протести срещу лошото..

публикувано на 08.04.25 в 11:53

Световният ден на здравето: Фокус върху репродуктивното здраве и въздействието на климата

На 7 април се отбелязва Световният ден на здравето. В България се чества професионалният празник на работещите в здравеопазването.  Празникът се отбелязва от 1948 г. по инициатива на Световната здравна организация, а в България е Ден на здравния работник от 1964 г. Всяка година на тази дата глобалната здравна инициатива приканва всички да се..

публикувано на 07.04.25 в 15:06

Говежда - село със златни хора и история

Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината.  То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..

публикувано на 04.04.25 в 12:00
Архимандрит Никанор

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..

публикувано на 02.04.25 в 10:45

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06