Кр. Богданов: Нямаме цел и посока, интелектуалният елит е натикан в миша дупка

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 15 август 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Българите се гордеят най-вече с историята и с природата си, а се срамуват от българските политици, ниския стандарт на живот, ширещата се бедност и корупцията. Това показва проучване на Националния център за парламентарни изследвания. Близо 80% от запитаните се определят като патриоти, но в същото време не припознават като израз на патриотизъм купуването на български стоки, гласуването и плащането на данъци. Тодор Живков, Бойко Борисов и Соломон Паси са посочени сред най-бележитите исторически личности, а най-много българи избират за национален идеал достигането на стандарта на живот на най-богатите държави в ЕС. Преходът е разочароващ за два пъти повече хора отколкото комунизмът. 

Проучването за националното самосъзнание е проведено в периода 6 - 12 юни 2023 г. Направени са 1000 интервюта с пълнолетни български граждани от цялата страна. 

"Няма никакво съмнение, че в сегашната ситуация в световен мащаб - мултикултурализъм, глобализъм и утвърждаване на либералните ценности, все по-трудно става на българина да намери своето място в съвременния свят. Хората от по-възрастното поколение все пак имат някакви изградени традиции и национално самочувствие и самосъзнание, но по-младите хора все по-трудно разбират това. Всички сме свидетели - като погледнем и телевизионните предавания, и музикалните формати, ще видим, че все по-малко са представителите от България. Едно време, ако децата имаха за свои идоли български артисти, музикални изпълнители, спортисти, сега попитайте 10 деца и от тях минимум 9 ще ви кажат някакво чуждоезично име. Това кара една немалка част от българското общество да се обръща назад във времената, когато е имало повече поводи за национална гордост. Това е и криза на идентичността, и проблем на днешното българско общество. Може би трябва да бъде по-целенасочена и синтезирана тази информация, която достига най-вече до младите хора, за да могат да формират правилно отношение към своята история, към своето настояще и към бъдещето на българската нация", коментира врачанският историк и политик Красимир Богданов.

Според него напоследък сме свидетели на т.нар. "показен патриотизъм".

"Човек не може да бъде загледан само в българските постижения и да бъде откъснат от световните процеси, но патриотизмът означава не само да изразяваш някакъв показен патриотизъм, но и да се грижиш за съхраняването на българското, а то става и чрез уважение към постижението на българското. Мога да Ви дам и един пример. През последните месеци непрекъснато се говори в колко лошо състояние са българските курорти, а пък такива, които са в съседни нам държави, колко са прекрасни, как там текат "реки на изобилието". Това е една явна проява на антипатриотично, нихилистично отношение, което вероятно е подплатено и с финансови средства. Чрез такава пропаганда няма как българите да не създават отрицателно отношение към себе си. То е базирано назад и в исторически план. Българинът страда от една много сериозна фрустрация, която е резултат и от загубените надежди и илюзии от началото до средата на миналия век, от периода на 45-те години комунистическо управление, които пък го изваждат от нормалното развитие на останалия свят. Но в днешно време, когато имаме уж демократични възможности за преценка, за избор и за намиране на най-правилното решение, ние още повече засилихме това чуждопоклонничество и това чувство за непълноценност на българина. Независимо че хората казват в огромен процент, че са патриоти, го правят по идейно-показна причина без това да е дълбоко осмислено и без да са наясно повечето хора какво изисква съвременният патриотизъм."

Има ли ясна и съвременна дефиниция какво е да си българин, какво минало имаме, какви са правата и задълженията ни, накъде вървим?

"Да не влизаме в теориите на конспирацията, но никоя от великите сили няма интерес да се утвърждава националното самочувствие и самосъзнание у малките народи. Ние не можем да осъзнаем, че да членуваш в определени международни организации, това трябва да носи ползи за България и тя участва там като равноправен член. Това не я прави държава втора ръка и не я прави подчинена на тези, с които тя трябва да бъде в партньорство. Когато осъзнаем, че българинът е достоен гражданин на света, че той има своите права и своите задължения, тогава ще излезем от тази негативна класация. Бих призовал нашите сънародници да обръщат повече внимание на големите достижения на българската нация, на големите личности, които България е дала и да уважаваме държавата си. Имаме безброй примери, дори на Балканите, повечето от съседните народи са далеч по-национално настроени, отколкото нас, българите, да не кажа, че ние, българите, сме най-малко националистическата държава на Балканите. Виждате, че обединението около национални ценности, национални цели води до резултати, води до успехи. Дори далеч по-малки и по-скоро формирани държави от нашата, като Хърватия, постигат много добри резултати заради това, че имат национална консолидация и сплотеност. При нас в годините като че ли се разми точно това чувство за общност, а може би най-ценното на патриотизма и национализма е чувството за общност - че ти принадлежиш към тези хора, но не като някакво отдалечено от теб понятие или някаква куха фраза, а всеки един човек - на улицата, в квартала, в града, в страната, е част от общото, част от общата българска нация и ние трябва да уважаваме, да спазваме правата на всички тези наши сънародници и да работим заедно за просперитета и за благото на България."

Най-много от запитаните - близо 47%, смятат, че съвременният национален идеал трябва да бъде достигането на стандарта на живот на богатите държави от ЕС, показва националното проучване.

"Меркантилизмът е отдавна доказана икономическа теория и за съжаление, превръщането в последните десетилетия стремежът към богатство, към печалба, към парите като единствена ценност в обществото води до такива резултати. Едно разпокъсано, разделено общество, хора, които се мразят помежду си и се разделят по различни признаци. Не може да е идеал богатството. Да, благосъстоянието на държавата може да е цел, но тя не може да бъде единствената и не може да бъде най-важната. Българинът винаги е имал национален идеал, винаги е имал нещо, което, дори и утопично да е изглеждало, е създадено от мъдрите мъже на държавата като политическа или друга идея, която е преследвана. В годините на турското робство идеята за освобождението е била всеобхватна и за нея са се борили десетки и стотици хиляди хора. След Освобождението - Санстефанският идеал или желанието за обединение на всички българи в рамките на едно общо българско отечество, коства живота на повече от 200 000 български войници. Дори социализмът беше изградил една идея за "светлото бъдеще", в която се вярваше и хората имаха някаква цел. В съвременното ни общество голямата криза на националната идея или въобще на целите пред обществото дойде с приемането ни в НАТО и ЕС. Ако до тогава имаше общонароден стремеж да се постигне тази цел и се смяташе, че това ще доведе до благоденствие, до просперитет, до повече справедливост, до налагане на правила, то след влизането ни в двата съюза катастрофира идеята ни за това какво трябва да се случва оттук нататък. Ние живеем в едно безвремие вече близо 20 години без да имаме ясна посока и ясна цел. Не смятам, че богатството трябва да бъде единствената цел. Трябва да има много други по-важни цели и приоритети нашето общество", каза още Красимир Богданов.

1/3 от българите посочват, че биха предпочели да живеят по времето на управлението на Тодор Живков, едва около 5% са разочаровани от комунистическия режим в България, показва национално проучване. 

"Има я тази носталгия. Тя се базира на до голяма степен несправедливото разпределение на общественото богатство. Свидетели сме всички на това как се извърши приватизацията, как се формираха различните бизнеси в България и хората, които днес се представят за някакви успели личности, по какъв начин са достигнали до тези си обществени позиции. Заради това хората като че ли намират повече справедливост в годините преди 1989-а. Да, няма съмнение, че и допълнително се стимулира носталгията към постиженията през онези години чрез пропаганда. Трябва да правим реална преценка на тогавашното време. Безспорно това е един период на тоталитарен режим, при който човешките права са нарушени -правото на свободен избор, на волеизлияние, строга цензура във всяка една сфера, невъзможност на човек да контактува с околния свят, да пътува в чужбина и много други такива характеристики, които формират това тоталитарно общество. Същевременно обаче имаше един морал, който важеше сред обикновените хора - уважение към традициите, към ценностите, към възрастните хора... Това липсва в днешно време. Това е големият проблем на днешното време - че не се сбъдна това, което всички очакваха. Огромна енергия имаше в началото на 90-те години, хората тръгнаха да отварят собствени фирми, квартални магазинчета, всеки се втурна да постигне онова, което му забраняваше онзи режим. Имаше огромна енергия за промяна и за по-добър живот. Това обаче не се случи. Намесиха се хора - дали свързани с предишната власт, дали новобогаташи, дали по-големи тарикати, и сега сме в едно общество, което много ми напомня на латиноамериканските държави от 70-те години - една олигархична група от 10% и 90% народ, който се намира на прага на бедността. Нашата демокрация това успя да направи и няма как да не съществува тази носталгия по миналото време. Но нека тези хора си дадат сметка, че носталгията е нещо, което е безполезно, ако не се опитаме да приложим някакви успешни правила и практики от тогавашното време. Само мислейки за някога и повтаряйки непрекъснато колко добре е било тогава, пък колко зле е сега, няма как да си помогнем сами на себе си."

Според резултатите на проучването Васил Левски (38,5%) и Христо Ботев (27,7%) са двете личности, допринесли най-много за развитието на страната. Иван Вазов (6,8%) и Тодор Живков (6,1%) получават почти равен резултат. Основателят на българската държава хан Аспарух и всички будители се класират след Живков. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изпреварва Георги Бенковски, Евлоги и Христо Георгиеви, цар Калоян. След това се класира бившият външен министър Соломон Паси, който е преди Александър Стамболийски, хан Кубрат и Григор Димитров.

"Доста коментари слушах за тази класация. В крайна сметка хората могат сами да преценяват кой според тях трябва да намери място в такава класация, но естествено несъизмерими са приносите на такива личности от историята и хора от настоящето или близкото минало. Тук опираме до дефицити. Не са толкова и само на образователно ниво, те са и на ниво ограмотяване на обществото. Струва ми се, че от там идват - от семейната среда, от това, което чуват децата на улицата. Вярвайки в демократичните ценности и правото на плурализъм на мненията и т.н., ние като че ли оставихме младите хора в една парадоксална ситуация да избират от различни мнения, но в крайна сметка да няма и някакъв научен, мисловен капацитет, който да дава и вярната посока. Пропагандно различните партии, различните политически среди, налагат своето мнение и тези, които са по-силни и имат повече влияние върху медиите, успяват да наложат своята гледна точка, но това не означава, че тази гледна точка е правилна. Един от големите проблеми е отдръпването от политиката и обществения живот на интелектуалния елит на нацията. Хора, които наистина са капацитети в интелектуалната сфера. Дали умишлено беше това, дали някой не ги принуди и ги натика в миша дупка, за да нямат думата и да не могат да влияят върху обществените настроения? Твърде вероятно е да е така. Смятам, че това са хората, които трябва да формират дневния ред на обществото и нашата ценностна система, а не политиците. Виждате и сега - едната част говорят колко страшни са хората и държавите на изток от нас, другите пък ги възхваляват едва ли не като модел за подражание... И младите избират едната крайност - или само черното, или само бялото. В крайна сметка обществото ни се разделя на групи и на сегменти, които враждуват помежду си, става още по-слабо и още по-разединено. Тук е и ролята и на политиците, ако имахме истински политици, които са достойни българи (каквито сме имали в миналото, независимо че и тогава е имало противоречия, конфликти и т.н., но все пак общонационалната идея е била валидна за всички), щяхме да преодолеем тези празни приказки в името на това да спечелим някой глас повече и да се докопаме до властта и до кокала, а ще мислим повече за българския народ, за неговото бъдеще, да живее по-добре и да постига своите национални цели", допълни Богданов.

Повече - в прикачения звуков файл.