Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Крие ли рискове преминаването към свободния пазар на електроенергия

Снимка: Радио ВИДИН

От началото на 2026 година битовите клиенти ще трябва да излязат на свободния пазар на електроенергия. Битовите потребители (домакинствата) все още могат да избират дали да закупуват енергия на регулиран, или на свободен пазар. Ако не са избрали свободния пазар, остават на регулирани цени, които се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). От 1 октомври 2020 година на свободния пазар са небитовите клиенти. На свободния пазар всеки сам избира доставчика си на електроенергия. Промените са в съответствие с изискванията на европейска директива.

"Това се налага, за да бъдат защитени потребителите. Защото във все повече европейски държави това е моделът на работа, за да се осигури по-добра услуга, по-добро качество на услугата и да има по-голямо разнообразие от оферти, от които хората могат да избират според своя собствен модел на потребление. Това така казано може да звучи като някакъв вид реклама, но всъщност за някои хора нощната тарифа е много важна, ако имат много уреди или пък ако имат електрически автомобил, който искат да зареждат. За други хора обаче по-ниската цена на нощната тарифа абсолютно нищо не означава и те примерно биха се зарадвали да имат по-ниска цена за дневната тарифа. Съответно, когато настъпи тази либерализация очакваме точно това - да има много повече търговци, т.е. да излезем от монопола и да има търговци, които да се състезават за тези клиенти и съответно да им предлагат и много, и най-разнообразни оферти", обясни Балин Балинов - координатор на кампания "Енергийни решения" от "Грийнпийс"- България. 

Реално цената няма да се промени чак толкова много, тя в момента е изкуствено задържана на това ниво, допълни Балин Балинов. От близо 3 години бизнесът купува електроенергия от доставчик. Доскоро бизнесът беше подпомаган именно заради високите цени на тока. Раздаването на помощи също е много деликатна ситуация:

"В България политиците решиха да раздават на всеки и на калпак, без да определят и без да направят анализ, иначе много обичат да повтарят как ще направят анализ за еди-какво си, ако искат да загубят нечие време, но всъщност тук не направиха анализ за това има ли съответната фирма нужда от такова подпомагане или всъщност тя си печели много добре и няма нужда да бъде компенсирана заради по-високата цена на тока. Та, нещо подобно може да се случи и в бъдеще с битовите клиенти, защото тук само ще ви кажа, в момента всички плащаме една цена. И тези, които разполагат с неограничени средства, а никъде не си изгасват осветлението, подгряват си басейните денонощно с електричество. Т.е. тук не искам да всявам някакво социално напрежение, но всъщност положението е точно такова - плащаме една и съща цена. И най-бедните хора, които трудно могат да си я позволят всеки месец, и тези, които се ширят почти безгранично и въобще не ги интересува колко показва електромерът им."

Очакваме депутатите да приемат дефиницията за енергийна бедност, защото това ще даде представа колко и кои хора в България трябва да бъдат подпомогнати и то не само през зимата, заяви още Балин Балинов. Добре е да не се дава на всички по равно, а да е ясно, че определена група, по доходен критерий, те са под него и съответно ще получат подпомагане.

Енергийните кооперативи и кандидатстването на домакинствата за изграждането на слънчеви панели и слънчеви колектори, са решения за намаляване на сметките за ток на домакинствата. При енергийните кооперативи самата енергийна общност е производител на електроенергия в по-големи мащаби и съответно може да се превърне в търговец. Т.е. когато говорим за свободен пазар, може да се очаква, че на него в играчи ще се превърнат и такива енергийни общности, които решат да продават енергия, допълни Балин Балинов.

Засега в България има само една енергийна общност и то прохождащата, в пловдивското село Белозем. Те имат и цел да подпомогнат с част от произведената електроенергия водоснабдяването в тяхното село, допълни експертът от "Грийнпийс".

Когато говорим за енергиен преход и свободен пазар, се очаква хората да получават качествена услуга, независимо дали са в големия град, или в селото, където предпочитат да си прекарват свободното време. Енергийните кооперативи, изграждането на фотоволтаична система, за каквито могат да кандидатстват и сега домакинствата, са възможности за битовите абонати да имат по-ниски сметки за ток. 

Висока цена на тока за домакинствата, които минават на свободния пазар, прогнозира Теодора Пенева - главен асистент в Института за икономически изследвания към Българската академия на науките:

"Проблемът е огромен. Значи 2024 година първо ще се освободи пазарът на производителите. На свободен пазар ще се купува енергия за битовите потребители. Те ще останат на регулирани цени още две години, ще има преходен период така по начина, по който е разписано в момента предложението за изменение на Закона за енергетика. От януари 2026-а се залага излизането на битовия сегмент на свободен пазар."

Тогава, за да не минават от електроенергия на друг вид гориво по-ниско доходните групи от населението, е важно да бъдат взети дългосрочни мерки, каза Теодора Пенева.

"В момента Законът за енергетика е заложил компенсации първо на търговците на електроенергия за преходния период, защото те ще купуват на много по-скъпа цена, но ще трябва да я продават на регулираната цена, която е в момента на електроенергия. А след този преходен период компенсациите ще преминат към самите битови потребители, защото цената няма да е същата. Цената ще бъде такава, каквато е на свободен пазар. Т.е., ако рискът тези две години ще бъде в търговците, как те ще балансират нали тези финансови потоци, след това рискът си преминава изцяло при потребителите или при домакинствата и ние ще трябва сами да си управляваме - дали ще избираме фиксирана тарифа, която е по-скъпа, но е сигурна и няма вариации,  или пък ще избираме да сме на динамична тарифа. Така е заложено в момента. Зависи какви продукти и услуги ще разработят самите търговци на енергия, но рискът ще се носи от нас. И наистина най-добре ще бъдат тези хора, които имат независимо потребление на енергия, които си имат слънчеви панели и сами си произвеждат по-голямата част от нуждите, зависят в малка част от свободния пазар и тази малка част те могат да я употребяват интелигентно", допълни експертът.

Трябва да се подготвим за този период и подготовката е с инвестиция. Когато не могат хората, държавата трябва да им помага:

"Не може тя да продължава, държавата, да насочва еврофондове без оглед на доходен критерий. В момента няма нито една програма, при която да се следи какъв е доходният критерий на бенефициентите, говоря за домакинствата, било то саниране или слънчеви колектори."

Въпреки, че ще се освободи пазарът, никой не очаква че конкуренцията за битовия сегмент ще стане кой знае колко голяма, заяви още Теодора Пенева:

"Ще има много хора, които ще бъдат в риск и в момента този риск не е регулиран. Не е ясно как той ще бъде защитен. Дори няма специален фонд, въпреки че фонд "Сигурност на електроенергийната система" ще осигурява компенсациите и за битовия пазар, а в преходния период за търговците, той е за всички. Той не е конкретно за тези хора, които са в риск."

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60 млрд. лв.,..

публикувано на 16.04.25 в 10:45

Петър Петров: Пътят Видин-Ботевград се бави заради стремежа към еврозоната

Народният представител от "Възраждане" от Монтана Петър Петров публикува видеоклип с огромните дупки, които са се появили по международния път Е-79 между Монтана и Враца. Той обясни, че само за няколко километра по тази отсечка е преброил над 100 дупки, които са предпоставка за пътни произшествия:  "През последните две години изключително много..

публикувано на 15.04.25 в 13:46

Пътят Видин-Ботевград е жизненоважен!

"От името на жителите на Северозападна България искам да кажа, че пускането на този път е от изключително жизненоважна значимост", заяви кметът на Враца Калин Каменов при инспекцията на регионалния министър Иван Иванов на строителството на отсечката Мездра-Ботевград.  Ако се работи със същите темпове, както увериха строителите, реално до..

публикувано на 15.04.25 в 11:58

Има ли нужда от промени в размера на такса смет

Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС)  и Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ проведоха съвместно заседание. Един от въпросите, които обсъдиха касае размерите на местните данъци и такси и предложения за промени в законодателството. Кметът на Мездра Иван Аспарухов е председател на..

публикувано на 14.04.25 в 15:18

Жители на Балей: Предпочитаме да пазаруваме в Сърбия, там е по-евтино

В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Балей в община Брегово. То е най-северозападното населено място в България, намиращо се непосредствено край граничната река Тимок и на 3 км от река Дунав. Това стратегическо място оказва се, че днес с нищо не е допринесло за развитието на селото. Напротив. Река Тимок, която тече близо до площада..

публикувано на 11.04.25 в 13:45
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев, АКАБ: Докато системата не се разгради, няма как да се постигне високо ниво на безопасност

Правителството набеляза 37 мерки срещу войната по пътищата.  На съвещание при премиерът Росен Желязков министри и представители на неправителствения сектор, както и семейства, загубили близките си в катастрофи, обсъдиха организационните проблеми в работата на институциите, отговорни за контрола на трафика по пътищата.  Реализацията на..

публикувано на 10.04.25 в 10:00

Увеличават ли се проблемните сектори на икономиката?

Броят на фалитите в България ще нарасне с по 2% през тази и следващата година, тъй като все повече компании изпитват затруднения да изплащат задълженията си, а проблемните сектори се увеличават. Бавните и сложни процедури за обявяване на несъстоятелности още повече усложняват положението. Това се посочва в изследване на глобалния застраховател..

публикувано на 09.04.25 в 10:45