За ежедневието на спешните медици във Видин

Д-р Пролетка Виткова е лекар от 22 години. Започва работа в болницата в Кула. След закриването ѝ работи в лаборатория, след това в Регионалната здравна инспекция, а от 7-8 години е лекар в Спешното отделение на видинската болница. Споделя, че когато завършва медицина, мечтата ѝ е била работа в екип. Обича си работата и я върши с удоволствие.

"И понеже си ми е мечта, с обич си върша работата. И понеже адреналинът много си ми липсва и си го обичам, и се чувствам добре... Тежки са дежурствата тук, всякаква симптоматика минава през нас - инфаркти, инсулти, чревни инфекции, всичко, панкреатити, всичко минава първо през нас. В повечето случаи първо през нас, защото това са остри заболявания възникнали, които нямат време за направление, нямат време за такива стандартни неща. Но проблемът, който съществува по общинските болници, това е липсата на персонал. Усеща се дотолкова, доколкото ние работим, никой от колегите не се оплаква. Всеки е наясно, че няма кой, но трудно можем да си вземем отпуска... Даже призивът ми е, който слуша, специалист, млад, дори и да не е млад, който иска нека да заповяда. Има апаратура добра, има материална база. Който слуша и има медицинско образование, нека да заповяда", призова д-р Виткова.

Населението е застаряващо и болно. Всяка гръдна болка трябва да бъде консултирана, категорична е д-р Виткова:

"Имаме инфаркти на по 40 години, млади хора. Имаме на по 50 години. Това е от стрес. Стресът е на първо място и след това се добавя тютюнопушене и другите фактори, които всеки човек ги знае и е чел. Съветвам всички пациенти, когато почувстват гръдна болка да посетят лекар."

И в Спешното отделение на видинската болница се случва пациенти да отправят обиди към екипа на смяна. Най-често се дължи на това, че пациентите не са запознати с критериите за спешност, по които се работи.

"Имаме един ценоразпис, сложен, Вие ще го видите, колко струва прегледът, медицинския, от лекар за неосигурените, колко струва превръзката, както навсякъде в страната и затова, че им искаме пари, което е редно при такъв неспешен случай, подчертавам неспешен, пневмонията не е спешен случай, настинката, вирусната инфекция не е спешен случай, говоря за тези неща, получаваме обиди, закани, какви ли не "разходки" по фамилията ни за това, че искаме те да си платят."

Населението е бедно, няма пари и затова се озверява на наш гръб, казва още спешният медик.

"Ако това, което се говори, лекар да получава 2000 минимум заплата и вече отгоре на тези 2000 да се начислява за трудов стаж и всички допълнителни неща, това е добре. Ако наистина е така. Сега така ли е, не мога да кажа, защото аз никога не си гледам фиша. Аз давам всичко от себе си, за да работя... Хубавото е, че работата ни е хуманна, работата от сутрин до вечер е да спасяваш човешки живот, да помагаш на пациентите... Това ни крепи всички нас, които сме в болницата - помагаме", каза още д-р Виткова.

Над 20 години д-р Иво Георгиев е лекар в Центъра за спешна медицинска помощ във Видин. През това време какви ли не случаи е имал, с линейката и екипа се отзовават на всякакви сигнали. Казва, че да работиш в спешна помощ е диагноза.

"Мечтата на всеки млад лекар е да работи работа, която е така палпитабилна, да използвам и чуждици, която да те кара да ръсиш адреналин. Но, това е само в началото. После човек някак си се плафонира, но в крайна сметка той и свиква с трудностите, свиква с реалността, свиква с тежестта, отговорността на работата. В никакъв случай не свиква с човешкото страдание, с човешката болка, със смъртта не може да се свикне, няма как да се свикне... Лекарите, хората, които се борим, за да подобрим качеството на живота на хората, въпреки това, че имаме хора, които са обречени, които са последни стъпки в живота, последни крачки, тогава е много важно да направим така, че да облекчим техните дни, да облекчим тяхното съществуване", каза д-р Иво Георгиев.

Спешната помощ от основаването си до наши дни е стожерът и надеждата на хората. Случва се линейките да не успеят да стигнат навреме, но основното за екипите е грижата за човека, грижата за пациента, без болка и без страдание.

"Ние не можем да измерваме нашата работа в бройката на преминали пациенти и това е много лошо, ако се тръгне по този начин. Затова защото преминали пациенти през спешна помощ това са бройка изстрадали, страдащи хора. Нека да направим така, едно време в социалистическата медицина имаше една такава максима - да подобрим превенцията. Тепърва започнахме да говорим за превенция", смята д-р Георгиев.

Центърът по спешна медицинска помощ във Видин има филиали във Видин, Белоградчик, Брегово, Димово, Кула. В Белоградчик има два екипа на дежурство, в Брегово, Димово и Кула има по един екип на дежурство, а във Видин има три екипа - фелдшерски, лекарски и реанимационен екип. Кой екип на кое повикване да се отзове определя Районен координационен център. Много често, поради липса на два екипа или недостиг на един екип, се случва например от Кула екипът да бъде изпратен в Белоградчик, ако белоградчишките екипи са заети. Има моменти, когато трябва да се изчака екип, ако всички на смяна са ангажирани.

"Някои ни се сърдят, други разбират положението. Обясняваме им... Има огромен недостиг на кадри. Проблемът е в заплащането и категоризация на труда. Знаете ли, че спешна помощ е трета категория труд. Защо под шапката на телефон 112 имаме полиция, пожарна и спешна помощ? Полиция и пожарна са първа категория, ние - спешна помощ сме трета категория. Това прави работата много сериозна затова, защото младите хора, които идват при нас, идват с цел да могат да стъпят като трамплин и съответно да избягат на друго място. Малко от тях остават. Аз се гордея страшно много с това, че председател съм на сдружението на етническите румънци в България. В Румъния съм изпратил десетки деца и в момента един голям процент, не бих се ангажирал с точна цифра, но говорим над 70 процента от лекарите са румънски възпитаници", допълни д-р Георгиев.

Видинският център има най-малко дефицит на кадри за разлика от другите центрове в страната ни, каза още спешният медик:

"В момента в спешна помощ един огромен процент от фелдшерите и лекарите са на пенсионна или предпенсионна възраст. Това е един огромен проблем, кадрови проблем за страната... Защо в полицията и пожарната няма кадрови проблем? Единственото по-различно, не са заплатите, заплатите са горе-долу уеднаквени, единственият проблем това е категоризацията. Аз съм сигурен, че ако ние минем първа категория труд този дефицит, тази дупка от кадри ще се запълни в близките една-две години до такава степен, че ще имаме конкурс за едно работно място поне по двама души."

Д-р Георгиев обърна внимание и на заплащането - трудът на спешните медици у нас е същият като на колегите им от съседните държави, но заплатите им са по-ниски. Затова и медиците тук работят на по две-три места. 

Ръст на заплатите от 22% на работещите в спешна помощ е договорен. Увеличение на възнагражденията очакват и работещите в спешното приемно отделение. 

Още по темата може да чуете в звуковия файл.