Село Вълчек - откъснато от света и суетата

публикувано на 08.09.23 в 12:10

Снимка: Радио ВИДИН

Фрагмент от ''Посоките на делника'' 08.09.2023

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Екипът на Радио ВИДИН отново е в село Вълчек, минаха две години от последното ни посещение. Днес отново сме тук, за да видим има ли промени в населеното място и какъв е животът на малкото останали местни хора.

Вълчек е в община Макреш и както повечето села в Северозапада и то е със застаряващо население. Селото е красиво, чисто и подредено, обитаемите къщи са уютни и приветливи. Жителите са 26-ма души, средната възраст е 74 години.

Населеното място е откъснато от света. До него не идва автобус, има само жп спирка, но тя е на гара Макреш. Няма аптека, няма читалище, телефонната връзка не винаги работи, мобилните комуникации също са проблем.

Когато бяхме тук преди 2 години, един от проблемите беше липсата на лекар. Днес има стъпка напред - медик идва веднъж в месеца. Магазинчето отваря два пъти в седмицата, когато докарват хляб. С поддръжката на селото се занимават хора по заетостта, но въпреки това е доста трудно - природата упорито навлиза в дворовете, където отдавна никой не живее.

Посреща ни кметският наместник Линка Йоцова:

"Улиците ги поддържаме, но много трудно... Проблемите на селото - справяме се. Нямахме лекар, вече идва веднъж в месеца лекар, когато се налага викаме линейка от Димово. Когато изключва токът след буря, викаме Енергото... Проблемите със стационарните телефони са от години... Хора си плащат таксите редовно, но нямат 30 дена стационарни телефони, а за мобилните да не говорим... Трудно им е да се чуват с децата си... Вода имаме постоянно, няма проблем... Кражби в селото нямаме, спокойно е... С кучетата имаме проблеми, защото не всички осъзнават, че не трябва да пускат кучетата си... Хората се отопляват с дърва, вече всички жители са подсигурени с дърва за огрев, по 96 лева кубика."

Към селото са проявили интерес и чужденци. В него са се заселили три английски семейства, има и един китаец. Вероятно природата и тишината, както и ниските цени на имотите са ги привлекли.

Името на селото идва от вълците, които са живеели наоколо, разказва кметският наместник Линка Йоцова:

"До 1961 година селото се е казвало Вълчак... 10 души се хранят на Социален патронаж, взимат си хората храната. В магазинчето се продават най-необходимите неща... Нужно е да се обърне внимание на малките населени места, живее се трудно... Имаме и клуб на пенсионера, но най-вече се събираме на събора на селото... Усеща се отчуждението, някак си се озлобиха, все са недоволни... Не знам защо така ..."

Станчо Петков, на 87 години, цял живот е работил като дърводелец, от 1952 г. до 1991 г. От 32 години живее във Вълчек като пенсионер. Тук е със съпругата си, работят заедно в градината, не купуват продукти, отглеждат си зеленчуци и плодове. Когато са били по-млади, са гледали овце, крави, кози, пуйки, гъски, кокошки, имали са и кошери. Имат дъщеря, четирима внуци и трима правнуци. Всички са по света, но едно нещо е запомнил от своя баща - никога да не се занимава с политика и днес спазва неговия съвет.

"За стари хора тук е екстра... Гледаме си всичко, правим зимнина, консервираме тиквички, ягоди имаше много и сложихме...Искам да има хора в селото..."

В село Вълчек възрастните са хора с професии, образовани, уважаващи труда. В активната си възраст са работили като учители, лекари, занаятчии, дали своите сили за изграждането на обществото, а днес се радват на спокойствие и удоволствието от това, че живеят в родните домове на своите предци, зареждат се от родната земя и поддържат духа на селото жив.

Надежда е била учителка, на 83 години е. Тя и съпругът ѝ, който е на 86 години, са родом от село Вълчек. Имат 4 внучки, които са завършили висше образование. Гордеят се с тях и с децата си. Живеят спокойно, пенсиите им ги носят на място от пощенския клон в Макреш.

"Всичко ни е наред... Имаме си магазин и Димово ни е близо. Ходим до Видин, там ни е личният лекар... Тук си изкарваме прехраната и на децата даваме, но най-важното е спокойствието... Няма кражби... Всеки ден има с какво да се занимаваме... Контактуваме си с моята сестра, тя живее тук... Моят съпруг е ветеринарен специалист... Много животни гледахме... Имахме и кокошки, изяде ги лисица... Идват и диви свине."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.

По публикацията работи: Недка Лилкова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Село Вълчек - откъснато от света и суетата

Галерия

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

Граждански организации с призив към политиците за подкрепа на равенството между половете

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

За БНР

Радио Видин