Мнозина са звани, а малцина избрани…

"Кои са избраните? Това се тези хора, които приличат на Христос, които в живота са избрали да последват Христовия път, не като сменят начина си на живот, не като стават апостоли или подвижници, или монаси, или нещо друго, а там, където се намират, каквото и да правят в живота си, имат мисълта на Христос, имат това, което имал Христос. Защото Той не е във външните неща, а е в сърцето на човека. Такива хора във всички епохи има безброй, и между нас има. Както често казваме, това, че човек следва Бога, не означава, че е непогрешим, безгрешен или няма падения. Не, следващият Бога човек има недостатъци, има падения, има страсти. Кое е това, което ни приближава до Бога? Именно смирението и пораждащото се от него покаяние. Смиреният се покайва за своите грешки и грехове, търси прошка за паденията си, става и продължава борбата, не се отчайва, не се разочарова, не се обезсърчава. Светият човек не е непогрешимият или безгрешният, а този, който знае да се покайва. Смиреният, който знае да се кае, той е избраният. Той е този, който се уподобява на Бога, нашият Баща.

Защо, след като Бог така или иначе щял да призове езичниците в Църквата, от текста на притчата изглежда, че ги е поканил като допълнение – само поради отказа на първите. Понеже първите отказали, имало място и Той ги поканил. Защо е така?

Тази история е притча, измислена история, която Христос казал и дал пример. Със сигурност, Христос кани всички. Централният смисъл тук е, че това били първите поканени, които трябвало да отидат там и които имали правото поради своята история с Бога да бъдат в царството Божие, но те отказали. И да бяха отишли, и да бяха приели евреите днес да бъдат християни, Бог отново щеше да покани всички хора, защото стана Човек за целия свят. Изключено е царството Божие да се изпълни и Бог да каже: "Деца, извинявам се, пълно е, нямаме места!"

Старецът Паисий обясняваше така разликата между хората, които имат любочестие и тези, които нямат:

"Представете си да дойде Второто Пришествие и докато Бог съди хората, раят да се напълни и Той да каже: "Деца, извинявайте, няма повече място!" Какво ще правим? Напълни се раят! Има хора, които вместо да кажат на Бога: "Слава Богу, раят е пълен! Радваме се, че е пълен!", ще Му кажат: "Имаме ли пет минути да се върнем обратно?"  И ще идат да направят това, което не са сварили, след като тъй и тъй ще отидат в ада.

Това е разликата между човека, който има любочестие и този, който няма. Изключено е да няма място за някой човек в царството Божие - всички са поканени. Просто тази история се отнася към тези, които под различни предлози отхвърлят Божията покана. В конкретния исторически случай това е израилският народ, който отхвърлил многократно поканите на Бога. Но винаги трябва да помним, че може да си поканен, но да не си избран. Това, че сме кръстени и членове на Църквата не означава, че  сме и избрани Божии чада. Както на друго място се казва - нямаме сватбена дреха, ако животът и душата ни не са очистени от греха.

Избраните са тези, които ще останат с Христос в Неговото царство, т.е. спасените. Надяваме се да не са малко. Надяваме се и се молим всички хора да влязат в царството Божие."

Лимасолски митополит Атанасий

В рубриката "Съвременна Библия" – "Закон - неправомерно дело – вина – присъда". Тази неизбежна съдбовна верига се стовари върху главата на шофьор от пернишкия градски транспорт. Дал на приятелка да кара автобуса, без тя да е правоспособна. В тази наглед битово-злободневна история можем да видим илюстрирани сериозни измерения на човешката ни природа и сблъсъка и със закона. Този казус е Библейският Казус!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.