Краевед с призив: Да създадем карта на времето на Северозапада

Датата 27 септември 1837 година е приета за начало на организираната краеведска дейност в България и се отбелязва като Ден на краеведа. Свързва се с писмото на Юрий Венелин до Васил Априлов, написано на този ден преди 186 години, в което той предлага да се организира събирането на краеведски материали - песни, стари ръкописи и др. В наши дни краеведите не само събират ценностите на историческото минало, но ги изследват, публикуват и популяризират. Един от тях - краеведът на врачанската библиотека Калина Тодорова, посвещава години наред на проекта "Карта на времето" - дигитален архив с над 2000 истории от 132 населени места. Всеки четвъртък в ефира на Радио ВИДИН ви разказваме по една тях. А сега ви срещаме с Калина Тодорова, чиято следваща идея е за "Карта на времето на Северозапада". 

"В последните години аз имам за своя мисия да събирам, да съхранявам и да разпространявам всичко, свързано с живота в Северозападна България. Преди няколко години направихме сайта "Карта на времето" - един доста мащабен проект на Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца. Посетих 132 населени места. Разпитвах разказвачи, майстори на народни занаяти, имаше и доста интересни личности и лични истории, но и много свързани със социални, обществени градежи, различни дейности, различни перипетии от житието и битието на всяко едно населено място и тук не на последни място стигнах до оброци, вековни дървета, както и до вековни хора. Така че това бяха едни пътища, които много ме заредиха. Говорих с над 2000 човека, слушах над 2000 песни, над 10 000 фотоса събрах. Но аз, мислейки си, че съм си изпълнила дълга, в последно време започнах да апелирам и даже имах идея да си направим Карта на времето на Северозапада... Смятам, че не трябва да се бавим, смятам, че трябва да тръгваме отново. По-важно е да се запише това поколение витално, невероятно, което си отива. Да пренесем не някакви модели за живот, а тази духовност, тези вечни духовни ценности, за да пребъдем като човеци."

Всеки един човек е една вселена и всеки един от тях е невероятно ценен, независимо дали е от града или от селото, добави краеведът. По думите ѝ всяка една история е завладяваща и емоционално заредена. 

"Всяка една история ме е докоснала много дълбоко, плакала съм много пъти. Даже с една колежка като отидохме, тя плачеше с мен, и то не за тъжна история... Много са историите и за млади, и за стари. Аз не съм ходила само за столетници, а за хора от различни възрасти..."

Калина Тодорова смята, че събирането на памет е нейният дълг и затова продължава да го прави.