Илияна - жена от огън изкована

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с Илияна Кръстева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В днешното издание на "Калейдоскоп" ще ви срещнем с Илияна Кръстева, един от най-успешните директори на училището в град Брегово. Днес ви я представяме не само като директор, а и като жена, борбена и истинска, като поет, като вярващ човек и като продължаваща рода си и женската линия в него. 

Наречена е Илияна  на нейния дядо по бащина линия - Илия, а другият дядо носи името Йоаким, самата тя е родена на 19 януари на Йордановден. Родена е във Варна, израства в гръцката махала на града, на 200 метра от морето. 

Завършва гимназията във Варна, любимите ѝ предмети са история и българска литература. Кандидатства в Софийския университет, но не е приета, затова се ориентира към Института за детски и начални учители в град Толбухин днешен Добрич, с пеене. Завършва го и отново кандидатства в университета, този път е приета  задочно в Историческия факултет, специалност "История". През годините не  спира да се образова. Учи и в Богословския университет, а като учител преминава през всички обучителни и квалификационни степени, задължителни за един преподавател.

"Аз много си харесвам професията на учител, трябваше да се изявя като историк. Имам някакво естетическо чувство, исках да го покажа и намерих съмишленици, които мислеха като мене и благодарение на тях се промени облика на училището, защото един човек не може. Трябва да можеш да мотивираш хората, да извадиш най-доброто от тях.."

"Когато дойдох училището си имаше свой характер, Венелин Топчиев беше директор и диригент на училищния оркестър, Единственото, което ме водеше в училището това е голямата любов към децата, към професията... Аз много си харесвам професията на учител, трябваше да се изявя като историк. Имам някакво естетическо чувство, исках да го покажа и намерих съмишленици, които мислеха като мене и благодарение на тях се промени облика на училището. Защото един човек не може. Трябва да можеш да мотивираш хората, да извадиш най-доброто от тях, Това е най-голямата добродетел - грешиш, защото, ако не грешиш, няма как да разбереш къде си в момента..."

За някои съм залък щастие -  душичката на Боговицата, 

оставен  до иконата, три пъти каден, пречупен и смирен.

За някои съм гургулицата  що пърха из ресниците,

сълзицата кристална в ручейчето на окото, благ мехлем.

За някои  тамян съм кехлибарен, амвон за проповед, 

Мадоната,на страстите началото и краят, свят обет.

За някои съм на пчелата  жилото, уханието на ветрилото

и виното от боровинки, мед от кошери до слънчоглед.

За други съм пътечката извита за босоноги спомени. Щурче

надпяващо се с вълците във лунна нощ. Откраднато сърце.

За другите съм статуя от алабастър,пустинен призрачен мираж, 

парфюм с дъх канелен, тубероза, бял  жасмин и чер оман.

За другите виновна съм, че в нищо никого не обвинявам,

богиня съм за някого на сън, а той дори не ме познава.

За другите обида съм за тяхното величие, пред себе си и Бога

коленича, на него се надявам, когато от себе си отричам се.

Жена съм неудобна грешница. Жена от ореха по сенчеста.

Жена от плът и кръв. Обожествявана. Жена изпепелявана.

Жена изправена. Жена обичана. Жена непренебрегвана.

Жена по-нежна и от паяжинка. Илияна - жена от огън изкована.

Илияна КРЪСТЕВА