Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да скърбим, но да не се отчайваме!

В Третата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към осъзнаване на великата сила, която има и ни окриля с нея Господ Иисус Христос.

Днешните Христови думи, отправени към скръбната вдовица, която плачела за починалия си син, предлагат голяма утеха на всички, които плачат неутешимо за починалите. Защото Христос, като гледал тази жалостива майка да плаче, се умилил и рекъл: "Мълчи, недей плака", но тя по никакъв начин не можела да спре сълзите си, като гледала едничкия си, любим син мъртъв; тя нямала друго чедо; той й бил опора и надежда в старините й. Наистина голяма милост и любов имат брат към брата, приятел към приятеля и съпруг към съпругата си, но най-голяма милост и любов има майката към децата. Затова и тази майка плачела безутешно, както някога Иосиф плакал, над баща си Иаков (Бит. 50:1) и цар Давид над синовете си Амнон и Авесалом (2 Царств. 13:36; 18:33). Така казва и премъдрият Иисус, син Сирахов: "пролей сълзи над умрелия" (Сир. 38:16), само ни е забранено да плачем с глас и вик, да раздираме дрехите си над починалите, да се удряме и да си скубем косата. Такъв плач е забранен, понеже разгневява Бога. А да пролеем сълзи над починалите без плач и без вик - ­ това е добро нещо, защото проявяваме милост. Както Сам Христос плака над приятеля Си Лазар (Иоан. 11:35), така трябва и ние да се просълзяваме над починалите без глас и без вик, и да казваме като праведния Иов: "Бог ги даде, Бог ги взе, както искаше Бог, така и направи. Кой се е родил и не е умрял? Всички ще умрем" (ср. Иов. 1:21). Но има много хора, които плачат и се дерат над починалите като безумни и казват: "Къде ще отидем и какво ще правим? Кой ще ни помогне?" Или: "Кой ще храни тези сирачета?" Не е толкова чудно, ако това го правят безбожниците, които не вярват, че има Бог. Но е много чудно, ако го правим ние, които знаем, че има Бог, Който вижда всичко и мисли за целия свят, Който се грижи за целия свят, и го храни, който е общ Баща на всички сираци и Пазител на всички вдовици. И щом знаем, че Бог се грижи за всеки, защо казваме: "Какво ще правя сега?" Останал си сирак? Останала си вдовица? Изпаднал си в беда? Изтичай при Бога и коленичи пред Него. Защото Той е наше прибежище в скърбите и Помощник на сираците. Ако почине наше дете, да благодарим на Бога, че го е взел като чиста жертва, а не да плачем безчинно. Да плачат неверниците, които нямат надежда за възкресение, а защо ние, които знаем и вярваме, че всички починали ще възкръснат, плачем толкова много? Да плачат грешниците, които са разгневили Бога и са починали без покаяние, без изповед и причастие. А за този, който е починал изповядан и причастен, не е уместно да плачем. Защото той не е починал, а е жив, както казва Христос, че който вярва в Негои да умре, ще оживее (Иоан. 11:25). Нему слава във вечните векове, амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – криминолозите хващат престъпници чрез разпознаване на уникалните ни пръстови отпечатъци. Ще разкажа история по този повод! Но отпечатъци оставяме всички хора. Не само пръстите ни се отпечатват. Думи, убеждения, начин на живот – с тях оставяме много по-важни отпечатъци. Къде, ли? Оставяме ги не върху предмети, а върху живота на другите.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Моя вина" или на другите

Романът „Моя вина“ на испанската писателка Мерседес Рон на пръв поглед е пълен с клишета, характерни за романтичните истории, предпочитани от тийнейджърите през последните години. Момиче с тъмно минало среща момче с тъмно настояще. И двамата имат какво да крият. И двамата имат причини да не се харесват. Привличането, разбира се, е..

публикувано на 17.10.25 в 17:05

Венцислав Нинков: Човекът, който рисува душата на Видин

В навечерието на Международния ден на художника ви срещаме с видинчанина Венцислав Нинков - човек, за когото изкуството не е просто работа, а път, по който върви цял живот. Венци рисува, откакто се помни. Завършил е училището по изкуствата в родния си град, където овладява различни техники - от графика и живопис до натюрморт, акварел и..

публикувано на 17.10.25 в 16:30

Пеперудената фея се превърна в един от символите на борбата с рака на гърдата

Пеперудената фея стана един от символите на Националната кампания за борба с рака на гърдата , организирана от Сдружението на жените мотористи "Lady Bikers MPowered Bulgaria" и Българското дружество за борба с рака на гърдата. Зад това приказно име всъщност се крие  розовият трабант на доброволеца Ина Николова от София. С него доброволката, която..

публикувано на 17.10.25 в 16:09

Без седмична грижа ще е дневният център към фондация "Уникалните деца на Видин"

От следващата година отпада една от дейностите, които се изпълняват от фондация "Уникалните деца на Видин". Няма да функционира Дневният център за деца с увреждания - Седмична грижа.  Според приетите промени, дейността не фигурира в Закона за социалните услуги, както не е включена и в Наредбата за качеството на социалните услуги, каза..

публикувано на 17.10.25 в 15:40

Актрисата Иоана Христова: Колкото по-често ходиш на зъболекар, толкова по-приятно ти става

С профилактични посещения в зъболекарския кабинет могат да бъдат избегнати по-големи проблеми. Това каза в    "Час при зъболекаря" актрисата от Държавен куклен театър - Видин Иоана Христова, благодарение на която на сцената оживява Малкото мравоядче - главният герой в най-новия спектакъл на трупата. Актрисата си спомни как самата тя е преодоляла..

публикувано на 17.10.25 в 15:31

Майка и дъщеря стоплят зимата за над 100 животни

Джулиана Цветкова и Камелия Русинова от Видин са майка и дъщеря, които посвещават живота си на това да помагат на животни без дом . Те стоят зад неправителствената организация " Четирикраки ангели " - едно малко, но изключително силно дело, родено от любов, упоритост и огромно сърце. В дома си, намиращ се в село Капитановци,..

публикувано на 17.10.25 в 15:30

Застрашена ли е свободата на словото?

Застрашена ли е свободата на словото в България? Постоянният въпрос, който вълнува в последните декади, изплува на дневен ред през пролетта, когато стана ясно, че страната ни се срива до незавидната 70та позиция в Индекса за свобода на словото на "Репортери без граници". Анализът показва, че свободата на медиите у нас е крехка и нестабилна, а..

публикувано на 17.10.25 в 14:59