Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще има ли промишлена зона в село Раковица

4
Снимка: Радио ВИДИН

Инвеститор планира да изгради промишлена зона в село Раковица, община Макреш. Фирмата в момента обработва плантация от мискантус в село Киреево, с площ 1300 декара. Управител на фирмата е Юрген Айзеле. На пресконференция той обясни, че обемът на един тон мискантус е поне 9 кубични метра. Транспортът от плантацията до мястото за преработка е икономически изгоден, само ако е на 50 километра от плантацията. Фирмата се опитва да придобие собствеността върху терен в село Раковица със сградите на бившето ТКЗС. 

"В момента се опитваме, по този план, който сме сложили на масата, да придобием собствеността върху целия терен. Това са 70 до 80 декара, приблизително. Ще привлечем инвеститори от България и Европа, за да могат те да разположат производството си в тази промишлена зона. Ако някой от тези инвеститори, които в момента са заинтересовани, дойде сега и види този терен, той повече никога няма да се върне", заяви Юрген Айзеле (преводът е на Нели Ванкова).

Юрген Айзеле разказа, че преди 4 години попада на засята площ от 1300 декара в Киреево с мискантус, растението е познато като китайска тръстика. На височина достига до 3-3,5 метра. От растението се прибират само стеблата, комбайнът при прибирането ги отрязва на малки парченца. Един тон прибран мискантус заема 9 кубични метра. 

Фирмата е започнала да разчиства развалините, допълни Юрген Айзеле. Имат намерение да развиват нова индустрия, тъй като от мискантуса могат да се произведат различни продукти -  плочи за тераси и външен двор, гранулат за производство на пластмаса, изолационни плоскости в строителството, брикети, пелети и други. Планира се производството им да бъде именно до село Раковица. 

Управителят на фирмата заяви, че има подкрепата на Община Макреш и посочи, че все още не могат установят собствениците на малки терени, които са включени в големия терен от 7 хектара, към който има интерес. Планира се в Раковица да се установят следните производства: фирма за производство на гранулати за производство на пластмаса, фирма за производство на OSB плоскости - това са продукти, изработени от слепени частици от растенията, фирма за производство на пелети и брикети.

Герго Гергов е жител на село Киреево. От 2003 година до 2015 година е бил кмет на селото, след това до настоящия момент е общински съветник в община Макреш. Заяви, че има достатъчно компетентност по темата за засаждането на мискантус или т.нар. слонска трева.

"Някъде около 2007-а,2008-а,2009-а година фирма сключи частични договори с тази местност за ползване на тази земеделска земя за селскостопански цели. Сключиха се селскостопански договори с много хора, но на тази територия фирмата не можа да сключи с цялата площ, със собствениците, защото много от тях не живеят на територията на Киреево. Направи ми впечатление, за което бях уведомен като кмет, че там втората година не се засаждат селскостопански култури, а някакви корени. Поради което веднага отидох на место и установих, че това е някаква друга култура, която не е селскостопанска. Уведомих кмета на общината, който беше тогава Иван Каменов и съответно по негови указания извиках полицията. Тогава ме свързаха с госпожа Цветелина Бориславова. Разбрах, че фактически засаждането на този мискантус е от фирмата на Цветелина Бориславова. Опитах се да спрем засаждането до изясняване на случая", разказа Герго Гергов.

Тогава провели събрание със собствениците за целесъобразността от засаждане на мискантуса. По-късно се отказва. В продължение на 5 години плаща рента. Сега земята се стопанисва от Юрген Айзеле, разказа още Герго Гергов.

Собственик на кравеферма в село Раковица, община Макреш сигнализира за нарушения, според нея, от немски инвеститор. В два канала, които е изкопал, са падали крави, тъй като каналите са били на пътя на животните към пасищата. 

"До мен преди няколко, 3-4 години, се настани един немец. Който уж щял да прави пелети, прави нещо тука, не знам, нали това е друга тема, не е моя работа. Дойде, самонастани се, т.е. купи някаква сграда до мен и започна да се самонастанява в една друга, която е неразпределено имущество сградата. От бившето ТКЗС останало. Което всъщност, доколкото аз имам идея, за да я притежава някой, трябва да я закупи от Общината, защото тя е неразпределено имущество. Същият немец започна да копае едни много големи, дълбоки канали, които щяло уж за отводняване да служат. Значи досега 7 крави ми падаха. Информирах успоредно с това кмета на село Раковица, който много често го виждах при него, той не взимаше никакви мерки. Значи, каналите в момента се запълват", разказа Людмила Йолова, собственик на кравефермата.

Според Людмила Йолова старата сграда на ТКЗС-то е с квадратура около 2000 квадратни метра. Посочи още, че тя няма интерес към закупуването ѝ. След като подава сигнал до кмета на Общината, е подаден сигнал до Държавен фонд "Земеделие".

"Те дойдоха, земята отдолу е държавна, видяха каналите и доколкото знам са му дали предписание да зарине каналите... Защото на моите крави оттам им е пътят за пасището. И това се случва - падат кравите", обясни Людмила Йолова.

Кметът на Макреш Митко Антов каза, че не иска да взима страна, както и че Общината няма собственост на въпросното място. Уведомена е прокуратурата. 

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Мизия посреща панаирните дни с богата програма

Вечер на талантите, концерти със звездни изпълнители, автокино, изложби и развлечения за деца ще зарадват жители и гости на Мизия в дните от 2-ри до 9 август. Проявите са част от тазгодишните традиционни панаирни дни в града. Програмата е богата и включва забавления за всички възрастови групи, обясни за Радио ВИДИН Кристине Декова от Община Мизия,..

публикувано на 31.07.25 в 14:00

Една българка и нейното семейство "На мегдана на другата България"

Българка и нейното семейство бяха сред участниците в юбилейното издание на фолклорния събор "На мегдана на другата България", който се провежда зад граница. Тя се казва Андриана Радиум Миткова и е родом от Благоевград, но детството ѝ и първата съзнателна част от живота ѝ преминават в Бяла Слатина, откъдето са родом нейните родители. С..

публикувано на 31.07.25 в 13:26

Нововъведение улеснява плащането на синята зона във Видин

Нов начин за разплащане е въведен за синята зона във Видин. За улеснение на гости и жители на града плащането може да се извършва и чрез така наречените QR-кодове (кюар кодове), които може да бъдат сканирани с помощта на камера на мобилен телефон и чрез бърз достъп да ви насочат към разплащателна платформа. Самите стикери с QR-кодовете може да бъдат..

публикувано на 31.07.25 в 13:00

В "Музикална зона" на 31 юли 2025 слушаме Дейвид Рендъл, Клио Лейн и Чък Манджиони

В рамките само на няколко дни миналата седмица ни напуснаха три големи имена в музиката – британският оперен тенор Дейвид Рендъл , британската джаз певица Клио Лейн и американският джаз  тропетист и композитор Чък Манджиони . Рендъл е велик интерпретатор на Моцарт, както и певец, изключително подходящ за роли от италианския белканто репертоар...

публикувано на 31.07.25 в 09:00

Торлашките къщи вдъхновиха приказки за малки читатели

Детска книжка, вдъхновена от старите торлашки къщи и техните истории, излезе от печат. Автор е преподавателят по архитектура доц. Милена Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания. Вече две години доц. Маркова и ръководен от нея екип от млади учени проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен..

публикувано на 30.07.25 в 15:10

Лозята в сезона на градушките- грижа и превенция

Поредно лято с високи температури - все по-редки са валежите, а градушките не са изключение. Те са едно от най-непредсказуемите природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. Затова и адекватните действия след градушка са особено важни за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите, каза в..

публикувано на 30.07.25 в 14:40

Да избереш живота на село - когато земята е дом

Все по-често говорим за обезлюдяването на селата, за младите хора, които заминават в търсене на по-добър живот и за това как земята остава пуста. Но все още се срещат и други истории, като тази, която ще ви разкажем. Истории за хора, които избират да останат, да се върнат към корените си и да градят бъдещето си там, където други виждат само..

публикувано на 30.07.25 в 14:09