Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Увеличава ли се броят на работещите бедни у нас?

Снимка: Радио ВИДИН

1427 лева е необходимият чист месечен доход за издръжка на живота на един работещ. Това сочат най-новите данни на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за третото тримесечие на 2023 година. За тричленно семейство от двама възрастни и едно дете сумата е 2568 лева. 2/3 от работещите в България не стигат този доход. Това е тенденция, която продължава устойчиво във времето, което показа, че или доходите не нарастват колкото издръжката, или нарастват със същото темпо. Според изследването 41% от хората са под 1000 лв., което означава, че това са работещи бедни, коментират от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Според тях увеличението в началото на 2024 г. ще компенсира доходите от времето на пандемията. Хората ще могат да си поемат въздух, въпреки че тази минимална заплата е далеч от заплатата за издръжка - това трябва да е целта. Парите за издръжка трябва да са равни поне на минималните доходи. Увеличава ли се броят на работещите бедни у нас и приемлив ли е новият бюджет? 

41.3% от хората, които получават трудови възнаграждения са с доход до 1000 лв., а това са 1.07 млн. души. Този процент е бил по-висок преди година. Има движение към намаляване на хората, които получават тези ниски заплати, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според данните на КНСБ хората, които взимат заплата под 1000 лв., са работещи бедни. С резултатите от изследването ни запозна Любен Любенов, областен координатор на КНСБ за Видинска област.

"Заплатата на повече от 2/3 от работещите българи не достига за издръжка. Според резултатите от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка можем да кажем, че животът поскъпва. Това се случва и заради войната в Израел. За съжаление, над 40% от работещите получават доход до 1000 лева, като необходимият нетен месечен доход на един работещ, живеещ сам е около 1427 лева. Изчисленията ни към месец септември показват, че 2568 лева е общата стойността на дохода за тричленно семейство, като това са двама работещи възрастни и едно дете до 14 години. Тук доходът, необходим за издръжка нараства с 1.8% на тримесечна база и 8.1% на годишна база. Това показват данните на КНСБ като резултат от наблюдението на потребителските цени. Българите продължават да са най-бедната нация в Европейския съюз, показват още резултатите от проучването на КНСБ за последното тримесечие на годината" - каза още Любен Любенов и допълни:

"Нарастването на доходите не може да стигне ръста на цените. Реално през последната година и половина, нашата инфлация беше с около 30% по-висока от средноевропейската и в момента стоките от малката потребителска кошница, които присъстват на трапезата ни, са на ниво близо до това в Германия, Франция и Испания. Инфлацията е единственото наказание на цялото ни общество без никакво законово основание, според нас, тъй като всички го понасяме с изключение на финансовия министър, който в условията на висока инфлация събира повече приходи в хазната. Това се случва през последните две години. Вижда се, че държавата е отстъпила своите функции от политиката по доходите."

Попитахме видинчани как ще се справим, според тях, през наближаващия зимен сезон, предвид ниските трудови възнаграждения на 41% от работещите българи и ще помогне ли поне малко предстоящото увеличение на минималната работна заплата от началото на следващата година.

"Пак е някакъв вариант, пак е някаква придобивка, колкото и да е. Напоследък хората са притеснени от всяка гледна точка и чакаме с нетърпение нещо да се реши, но става все по-трудно... Не съм експерт, но трябва да се повишат доходите, особена в частния сектор, тъй като щом държавата се е погрижила за минималната работна заплата, всичко останало трябва да се повиши, особена в частния сектор... Ножицата между много богати и много бедни е огромна. При нас е най-огромната ножица в цяла Европа, да не кажа в света. Тук има и милиардери, а има и хора, които живеят с доходи под 500 лева месечно" - коментираха видинчани.

Какъв е процентът на работещите бедни у нас според Института за пазарна икономика (ИПИ)? Потърсихме Адриян Николов, икономист към ИПИ.

"Големият проблем, свързан с въпросното изследване на КНСБ е, че те не публикуват как всъщност правят тези изследвания. До голяма степен те може би очакват ние трябва да вярваме, че подходът им е верен и че правят някакви що-годе реалистични оценки на нещата. Реалността, поне по данните до степен разбираеми и достъпни е, че работещите бедни винаги са се въртели в порядъка на 10-ина процента от всички заети. В най-добрите години бяха паднали до 8-9%, в COVID-19 пандемията се качиха до 11-12%, но това беше следствие от много бързото движение на линията на бедност през 2021-2022 година" - обясни Адриян Николов.

За днес е насрочено заседание на Националният съвет за тристранно сътрудничество. На него ще бъдат разгледани проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на линията на бедност за страната за 2024 г., внесен от министъра на труда и социалната политика, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху доходите на физическите лица, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, проект на Закон за допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесени от министъра на финансите.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45

Стигат ли ни доходите?

Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..

публикувано на 22.04.25 в 11:39

Отец Рафаил: "Възкресение Христово е централното събитие в човешката история"

Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..

публикувано на 21.04.25 в 11:22

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в  община Георги Дамяново,  област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.  Селото има древна история.  Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..

публикувано на 18.04.25 в 11:10
Яница Петкова

Яница Петкова: Действията на опозицията са в пряка полза на управлението

С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол.  От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..

публикувано на 17.04.25 в 10:00

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..

публикувано на 16.04.25 в 10:45

Петър Петров: Пътят Видин-Ботевград се бави заради стремежа към еврозоната

Народният представител от "Възраждане" от Монтана Петър Петров публикува видеоклип с огромните дупки, които са се появили по международния път Е-79 между Монтана и Враца. Той обясни, че само за няколко километра по тази отсечка е преброил над 100 дупки, които са предпоставка за пътни произшествия:  "През последните две години изключително много..

публикувано на 15.04.25 в 13:46