Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Памет за Йордан Радичков

| Интервю
Йордан Радичков
Снимка: Архив



В рубриката "Памет нашенска" днес ще разлистим част от произведенията на писателя Йордан Радичков, припомняйки си за духовността и вдъхновението, вплетени в редовете на неговия магически реализъм. Преди дни се навършиха 94 години от смъртта на автора на "Ние, врабчетата", "Хора и свраки" и "Януари". Той пише сборници, пиеси, пътеписи, четива за малки и големи. Колкото различни, толкова и еднакви. За Радичков може да се говори много, защото той е като една необятна вселена, съставена от сарказъм, прямота, откровения и душа. Малцина са могли да го опознаят, макар и да са го познавали. Дълбочината, която крие в себе си, изписва и на белия лист и в нея човек лесно може да се удави. Отдавна Радичков пише: "Човек е дълго изречение, написано с много вдъхновение и любов, но пълно с правописни грешки". Към ден днешен, поправяме ли грешките, за които авторът пише или допускаме все повече? Това разказа пред Виктория Топалска писателят и общественик от Монтана Мартен Калеев:

"Това е въпрос на лична преценка. Мисля че човек така е устроен, че внимава и гледа да не се спъне два пъти в един и същи камък, защото само глупаците го правят. Но се оказва, че ние в една или друга степен, по някакъв начин приличаме на един доста садо-мазохистичен глупак, който се опитва все да направи правилното изречение, все да го напише по най-добрия начин, ама какво не му стига - дали грамотност, дали някаква лична, вътрешна логика, която все му убягва. Той пише човека, все едно има много лица или много превъплъщения. Всъщност това е човекът - той е сбор от много неща, които Радичков успява да улови, защото той се е вгледал в човека от Северозапада. Човекът, който носи Северозапада в себе си. Носи го като философия и като стандарт на оцеляване..."

Мартен Калеев е имал честта да познава Йордан Радичков. Общественикът казва още, че в размислите му понякога излиза една фраза на великия писател, която гласи: "Някога хората си разменяха думи, които бяха като златни парички. Самите хора звъняха. Сега имам чувството, че ние всичките се движим като едни омачкани двулевки". Има много размисъл върху думите на Радичков - прехвърлят ли ни и нас, хората, като тези, излезли вече от употреба двулевки, какво ли можем да постигнем и каква стойност имаме. Знам само, че златните парички се срещат все по-рядко. И именно поради тази причина особено актуален днес е и изразът "Човек. Това звучи подозрително.".

"Със своята самобитност и с величината на това, което създаваше, с това че беше провокативен, хората започнаха леко-полека да го припознават и той беше на практика единият от възможните претенденти, от българска страна, за Нобелова награда. Не знам дали това се знае... Мога да Ви съобщя още едно нещо, което не се знае - има една книга... тя е преведена и представена специално на високо правителствено равнище, преводът е на проф. Румен Стоянов, който превежда от португалски и испански, казва се "Разкази с Тенец" - това нещо го няма в България. Аз имам един единствен екземпляр, даден ми е лично от Румен Стоянов, който е бил и дипломат, и професор в Колумбийския и в Хаванския университет и ето това е едно нещо, което малко хора, включително и изследователите се интересуват да го открият, а то съществува." 

На въпроса трябва ли новото поколение да знае Радичков, да го цитира, да познава творчеството му и да го предава нататък, Мартен Калеев отговори така:

"Радичков не губи от това дали те ще го четат, или няма да го четат. Губят те, защото там биха могли да видят една нестандартна гледна точка - тя твърде често е иронична, твърде често е язвителна, но тя създава усещането, че има смисъл да си жив и да си в този вариант. Радичков е прорицател, както и да го наречем няма да сбъркаме, няма да прехвалим, защото в него се съдържа чрез житейската позиция на неговите герои, съдържа пророчеството, че трябва за България да има и утре."

С поглед към нашето утре оставаме и ние. И не само, защото познаваме Радичков, и не само, защото го помним и цитираме, а защото сме неговите герои. Неговите образи, вплетени между редовете му. Защото сме хората от Северозапада.

По публикацията работи: Соня Валериева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

95 години навършва железопътната гара в Зверино

През тази година се навършват 95 години от откриването на гарата в най-голямото мездренскко село Зверино. През 1897 година започва да се строи отсечката на жп линията, която преминава през Зверинското землище. Тази линия е строена от чужденци, повечето от които са италианци. По време на строежа са настъпили известни промени в еднообразния живот на..

публикувано на 04.02.25 в 08:36

Дегенеративните ставни заболявания се подмладяват

Има съществено подмладяване на дегенеративните ставни заболявания. Ако доскоро се смятало, че хората до 50-годишна възраст не са засегнати, то напоследък става ясно, че не е така. Дори хора между 30 и 50-годишна възраст проявяват признаци на артрозна болест, каза ревматологът д-р Галина Станчева от Видин. По думите ѝ, дегенеративните заболявания са..

публикувано на 03.02.25 в 17:23

Какви грижи полага Община Видин за дърветата в градската част?

За орязани дървета във видинския квартал "Съединение" сигнализираха преди дни в социалната мрежа Фейсбук живеещи в района. Резитбата се извършва от служители на Общинското предприятие "Чистота, озеленяване и благоустройство", но според някои видинчани тя е неправилна и твърде нещадяща дърветата. Други пък са доволни, предвид големия брой птици,..

публикувано на 03.02.25 в 17:00
Теди Генова, психолог

Психологът Теди Генова: Токсичните връзки могат да бъдат пагубни, но винаги има изход

В рубриката "Психолог на помощ" , в която поставяме психичното здраве на пиедестал, ще си говорим за взаимоотношенията. Знаете, те са съществена част от човешкия живот, но не всички връзки са здравословни. Ще си говорим за така наречените "токсични връзки" - онези, които причиняват емоционално, психическо или дори физическо страдание,..

публикувано на 03.02.25 в 16:20

Танцова медитация - отвъд ограниченията

Танцовата медитация е иновативна практика, която се смята, че балансира емоциите и свързва практикуващите я дълбоко с тялото. Няма хореография, предварително заучени стъпки, без значение са възраст и пол, обясни Светлана Димитрова , която е сертифициран водещ на заниманията по танцова йога - отвъд ограниченията в център "Свободата да съм" във..

публикувано на 03.02.25 в 15:29
Доц. д-р Златка Петрова

Доц. д-р Златка Петрова оставя трайна следа в образованието и културата на България

В днешното издание на рубриката "Памет нашенска" ще си припомним за родената в белоградчишкото село Горни Чифлик  доц. д-р Златка Иванова Петрова - български педагог, учен и автор с принос в областта на методиката на преподаване на български език и литература, както и в детската литература. Тя има богата научна, преподавателска и..

публикувано на 03.02.25 в 15:00

Как млади хора от България и чужбина откриват нови възможности в село Върбово

Малките селца често създават усещането за забавен ритъм на живот, но понякога зад тази тишина се крият необикновени инициативи. Например, в едно от тези малки населени места във Видинско млади хора от различни кътчета на света се събират, за да усвоят умения за съвременния свят. Това е село Върбово - едно малко селце, разположено в подножието на..

публикувано на 03.02.25 в 14:00