Филип Гунев: Деполитизацията на МВР, службите и институциите е задължителна

Въпреки повечето гласували, невалидните бюлетини отбелязват рекорд, а най-сериозна е ситуацията в Северозападна България, където на места недействителните гласове достигат половината от целия вот. 

Премахването на гласуването с машините върна картината от предходните избори на местна почва, в които над 15 % недействителните бюлетини повдигат същия въпрос, както и сега: за легитимността на кметовете и общинските съветници.

Потърсихме за коментар Филип Гунев, заместник-министър на вътрешните работи в три правителства.

Радио ВИДИН: В крайна сметка имаме над 400 хиляди невалидни бюлетини за общински съветници, което връща чувството за местните избори преди 4 и преди 8 години. Сякаш в страната, няма да е грешно, ако направим това заключение, европеизирането и демократизирането на изборния процес, не се осъществява.

"Да, съгласен съм с вас. Тези такива най-различни криминални сюжети, които бяха сервирани в последния момент, са част от проблема. Явно имаме и такъв систематичен проблем най-вече с преференциите и със сложността, тъй като това, което се видя, че при изборите за кмет - там, където бюлетината е по-лесна, няма такъв проблем, но при изборите за общински съвети, които са не по-малко важни, тъй като те са част от начина, по който се управлява една община, но там практически 1/4 от гласовете няма да бъдат зачетени, което подкопава по всякакъв начин и доверието в изборния процес, и демократичността. Ако хората знаят, че гласът им не е бил зачетен, това води в бъдеще и до още по-ниска изборна активност и доверие в демокрацията".

Радио ВИДИН: Този "феномен", за съжаление, не е новост. Очевидно системата не може да му противодейства, а може би - не иска. Не изкореняваме пречката, защото преди години беше същото. Това повдига въпроса за легитимността на избраните хора.

"Местните избори са емблематични най-вече за изборни манипулации и измами. Продължителното гласуване на хартия позволява най-различни схеми да съществуват по този начин, а това подкопава легитимността на тези, които са избрани, тъй като 1/4 от гласовете не са валидни, плюс съмнения, че е можело да има измами, мисля че точно това е и причината за все по-ниската изборна активност. Видяхме, особено в София тя беше много впечатляваща. Аз си направих труда да сравня гласовете. Нито един от двамата водещи кандидати нямат толкова гласове... Водачът има 118 хиляди гласове, това е по-малко, отколкото Мая Манолова имаше преди четири години. Тя тогава имаше над 120-130 хиляди на първи тур, а сега и двамата кандидати не могат да достигнат дори тези бройки. Може да е имало нещо общо и с тези технически ваканции. Ако и на втория тур видим подобна ниска избирателна активност, легитимността на който и да е избран ще бъде доста по-ниска".

Радио ВИДИН: Кога в България започна да се заражда т.нар. контролиран вот?

"Той започна да се зарежда някъде... може би така му отне 10-15 години да се развие, но с навлизането на първите избори. Тогава имаше и много голяма изборна активност, което правеше контролът доста по-труден, много по-скъп, нали, когато имаш такава голяма активност, контролираният вот е доста сложно и скъпо начинание. Колкото по-ниска е избирателната активност, толкова е по-евтино за някои да манипулира изборите, защото далеч по-малък брой гласове трябва да се купят или да се манипулират. Процесът някъде около времето на влизането ни в Европейския съюз започна по-активно да се използва. Вече тези първите избори, след като влязохме в ЕС, бяха с много активни схеми. За съжаление, към тези сюжети се прибавят и допълнителни манипулации на макро ниво от рода на това активно мероприятие на ДАНС от миналия петък или както беше още 2013 година, когато конспирацията с Костинброд беше сътворена горе-долу от същия кръг хора, но това допълнително създава усещането за някакво манипулиране на вота и помага на всичките тези купувачи като подронва още повече доверието в изборния процес и намалява изборната активност".

Радио ВИДИН: Няма как да не сте попаднали на чутовните репортажи, които бяха излъчвани по телевизията: преправяне на вот, дописване, допускане на хора, които не са част от списъците. Органите на реда би трябвало да са запознати с тези проблеми, нали така? Очевидно не реагират, а това повдига въпроси, защото искаме да бъдем част от Европа в крайна сметка.

"Антикорупционният фонд, на който аз бях председател преди няколко години, направи поредица от изследвания след изборите, въз основа на изборните резултати, със статистически методи да се види каква част от вота е манипулиран и под някаква форма има индикации за измама... и се видя, че става въпрос за действително много масово престъпление. От 11 хиляди секции в поне над 1000 има индикации за форма на манипулация, което прави задачата на полицията много трудна. Може би основната причина да няма, дори действията на полицията да не са ефективни, е че няма наказания, тъй като престъплението е много трудно доказуемо и изисква много сериозни ресурси от страна полицията, използване на специални разузнавателни средства, за да се разкрие едно такова престъпление и да доведе до присъди. Дори при сериозно включване от страна на полиция и прокуратура - ние виждаме единични случаи, които водят до осъдителни присъди. Независимо кой министър е там и колко усилия и енергия се хвърля, не е имало избори в последните 20 години, при които резултатът да е бил повече от няколко осъдени. Тези няколко осъдени пък обикновено са на средни и ниски нива, никога не е имало осъдени политици. По този повод практически цялата наказателна система не може да противодейства на едно такова масово и трудно доказуемо престъпление. За мен решаването на проблема в много малка степен се състои в наказателната система. Тя под някаква форма е безсилна да се справи с това, още повече, че голяма част от тези органи са политизирани. Там едни дълги реформи трябва да бъдат направени, за да могат те да бъдат деполитизирани. Тези мерки, като машинен вот или други административни мерки, които могат, включително и сега, благодарение на камерите се видя, че част от случаите излизат на повърхността... но в тази посока може да се мисли как да се подобрят нещата. Някакви такива административни мерки или мерки, които да подпомогнат процеса да стане по-прозрачен, поне процесът по отчитане на гласовете, по-проследяем, това може би е по-реалистично от това да промени нещо, отколкото да се надяваме МВР, Прокуратура и полицията да са ефективни в противодействието".

Радио ВИДИН: Най-основният проблем, засягали сме го в предишни разговори, е политизацията в МВР. Назначенията в системата са на партийна основа. 

"В случая се видя, че абсолютно същият проблем съществува и в ДАНС - политизирана служба, която се включи в изборния процес. Заместник-председател, назначен от ДПС, е играл ключова роля. Другият такъв пък беше народен представител от управляващата партия ПП. Самите действия на ДАНС бяха, по моя преценка, политически. Да, докладът, поне чисто формално погледнато, който бяха направили, може би трябваше да има такъв доклад, тъй като има действия, които събуждат подозрения... но извън този доклад, който МЕУ окачестви като абсолютно недостоверен, дори те да са имали някакви съмнения, последващите действия в една нормална държава няма да са веднага да се направи един такъв полупродукт веднага публичен, да бъде сервиран на политици... ДАНС разполага с много други инструменти, за да предотврати предизборна измама. Можеха, ако имаха съмнения, че въпросният зам. министър подготвя някаква колосална измама, просто той да бъде следен и в следващите 48 часа да бъде поставен под контрол. Така ДАНС прави с всеки, който подозира в противодържавно действие. Вместо това, предприеха поредица от политически ходове. Извикаха го на разпит, вместо да проследят дали има много трудни съучастници, защото един зам. министър сам по себе си нищо не може да направи, освен ако няма някаква много стройна мащабна организация зад него, за да манипулира вота по места и т.н. Вместо да предприемат тези действия и да съхранят у гражданите възможността, нали, за един демократичен вот, те решиха да направят едно публично представление, където да извикат зам. министъра, да заобиколят премиера и да представят на Народното събрание. Те са подчинени на премиера, но както всички разбрахме - не му се подчиняват, въпреки че по закон трябва. Решават и отиват да споделят с част от политическите партии някакви техни подозрения. Включиха се активно в предизборния процес. Разбира се, без никакви последствия. Тези политически ходове от страна на ДАНС показаха, че там нуждата за реформа и деполитизация е не по-малка от тази в МВР. Ако не е ДАНС, ще е МВР. Ако не са МВР и ДАНС, може да е НРС и друга служба. Всяка една от всички тези служби и полиция - трябва да се предприемат различни мерки за тяхната деполитизация. Аз наскоро в една статия във вестник Дневник пространно описах, дадох примери от други страни как тези Агенции се контролират, какви са именно мерките за тяхната деполитизация. Това ще са дълги процеси, не могат да станат в рамките на половин или една година. Могат да бъдат започнати с редица законодателни промени, най-малкото за начина, по който се назначават председателите на тези агенции и главният секретар на МВР и какви са критериите за това кои хора могат да бъдат назначавани. Другият сериозен компонент в българската институционална структура, който липсва, е именно инструментът за контрол върху службите и върху полицията. Това може да е секретариат към съвета за национална сигурност, който да подпомага премиера и да осъществява реален контрол върху службите и полицията. В Народното събрание също различните комисии, които имаме в момента, да се изпълнят със съдържание. Комисията за контрол върху службите нищо не контролира, привиква някакви хора, шефове на служби, които да се отчитат. В другите страни тези комисии имат сериозен административен капацитет, експертен капацитет към тях, постоянно изискват информация, могат да осъществяват реален контрол, а не просто да им се предоставят някакви доклади и няколко народни представители, от които съвсем малка част имат реален опит в службите, да контролират службите. Това е невъзможно. Трябва да имаш хора с реален опит, с административния капацитет, с времето, просто да се занимават само с това, ако Народното събрание наистина иска да контролира службите. Същото се отнася и за СРС-тата".

Радио ВИДИН: Изборният туризъм също стана доста популярен. Как да си го обясним? Наблюдавам села с малцинствено население, които увеличиха драстично жителите си по адресна регистрация. През годините ДПС доста разшири влиянието си в Северозападна България, което също събужда подозрения.

"Този туризъм не е нов, но когато е безконтролен - това е също добър пример за това как с административни инструменти може да се предотврати нещо. Да, увеличиха срока, в който, нали, трябва да се правят тези промени, но това единствено така измести... просто малко по-рано трябва да се направи изборният туризъм, за да работи. Това не е само в Северозапада, но и в много други малки населени места, нали, където може лесно с няколко десетки или няколкостотин гласа да се промени изборният резултат. Стана практика. Тя е и лесно проследима, може лесно да се види, че единствената цел на това е манипулация на вота. Остава без последици, разбира се. В Северозапада причината да е толкова масово е, че гласовете там са най-евтини. Ако трябва да уредиш нещо такова, в други части на България, за да събереш достатъчно хора, трябва да платиш доста повече пари, докато в Северозапада се намират едни хора, дали от ниски социални слоеве, срещу никакви пари, както се казва, са съгласни да бъдат използвани за такива цели".