"Българската писателка и общественичка от началото на 20-и век Евгения Марс, близка приятелка на Иван Вазов, е оставила своя спомен за последните години от живота на писателя. Двамата ги свързва "красива духовна дружба“, продължила „без каквато и да било сянка“ до смъртта на Вазов. Запознават се през 1906 година в Славянското дружество в София, когато там е гост граф Игнатиев. Съпругът на г-жа Марс се познава с Вазов много преди това, от Пловдив, "в Румелийско време", били са заедно емигранти в Русия".
Жени Марс разказва:
"Неговият живот бе тих, скромен. Средствата едва му стигаха за най-необходимото. Въпреки това, обаче, той бе доволен и щастлив. Умееше да свързва умело двата края, и никога не протягаше ръка за помощ към когото и да било. Нещо повече – Вазов отделяше от скромните си средства за всички ония, които се обръщаха към него. А те не бяха малко.
Зает винаги със себе си, малко време му оставаше да ходи на гости и да приема гости у дома си. Един от неразделните му и верни другари бе неговото куче Хектор. Без Хектор, Вазов не можеше да направи и две крачки. Спомням си каква голяма скръб бе обхванала големият поет, когато Хектор умря. Това беше малко преди 50-годишния му юбилей..."
Вазов разказва на Евгения Марс как, разхождайки се една вечер в Градската градина, случайно го срещнал Димитър Петков, тогава министър-председател, вгледал се в него и го попитал защо ходи с "това оръфано палто". Вазов отговорил, че средствата не му позволяват да живее и се носи както трябва. Тогава министър-председателят казал, че ще внесе в Камарата още през есента предложение на Вазов да се отпусне народна пенсия.
"И той удържа думата си. Отпуснати ми бяха 400 лева месечна пенсия. Оттогава започнах да живея по-човешки. И се отдадох на по-спокойна литературна дейност. Трябва да подчертая, че пенсията ми бе отпусната не от моите политически приятели, а от големите ми политически неприятели“, казва Вазов.
Евгения Марс си спомня още:
"До 50-годишния си юбилей, Вазов живя скромно. На юбилея му през 1920 година бяха отпуснати 200 хиляди лева народно дарение. От тази сума, обаче, той не можа да се възползва, защото наскоро почина.“
Сам Патриархът на българската литература казва за своя живот:
"Имах два неотлъчни спътника: бедността и вдъхновението, но работех и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, което можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах."
Скромността, присъща на Вазов е скромността на добродетелните хора, милостта на неговата рядко благородна душа, доброто му сърце, хуманността, намират израз в добре познатото на всички ни Вазово творчество. Четейки спомена на г-жа Евгения Марс, разбираме, че до края на земния си път творецът остава тих и скромен, отделя от малкото, с което разполага, за да подкрепи нуждаещите се свои съграждани.
* По материалите, съхранявани в Държавен архив – Враца.
Йоанна Петрова, Държавен архив – Враца, 2023 г.
Здравейте приятели! Зима идва… време за топли чорапи, усмивки и добри новини! „Неделник“ е добра новина и вече е на сайта. За начало отново прелистваме старите вестници и с усмивка си припомняме онези хубави новини от близкото минало - защото хубавите истории никога не остаряват! Първата ни спирка е Бяла Слатина , където..
Днес е Пета неделя след Неделя подир Въздвижение "Аврам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш." /Лук.16:25/ Разказът на Господ Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар има непреходна стойност. Ако миналото време преведем в сегашно и единственото число..
Когато се казваш Грозьо Грозев и всички ти викат Грозния – колкото заради името, толкова и поради факта, че наистина не си измил зорите, – имаш два избора: да пораснеш смачкан до обезличаване комплексиран човечец, или да обърнеш негативите в позитиви по най-нахалния, но безотказно работещ начин – чрез хумор и демонстративен индивидуализъм,..
В "Едно" представяме събитията, които от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" организираха през месеца. В Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на готвача с кулинарно състезание. П роведоха и отборно спортно състезание по дартс. Използваха едни от топлите и слънчеви дни на..
Днес в рубриката "Професия-хоби" ще ви запознаем с Илиана Кънчева. Илиана от дете обича да шие и някак си съдбата цял живот я води към това да стане шивач. От десет години тя вече има и собствено ателие в град Видин и описва своята професия като удоволствие. Обича да шие народни носии и официални рокли, а най-голямата награда за труда и е..
Всяка година в края на октомври се изправяме пред вечната "битка" - тикви срещу буквари! От едната страна е Хелоуин, с костюми, маски и лакомства. От другата - Денят на народните будители, когато свеждаме глава пред делото на духовниците, книжовниците и възрожденците, които са събудили българския дух и го държат жив вече векове! В последните..
Кучетата - най-добрите приятели на човека! Знаете ли, че те са били опитомени още преди трийсет и три хиляди години? Представяте ли си! Толкова време рамо до рамо с нас, хората - и през всичките тези хилядолетия, ние заедно сме се променяли, ставали сме си все по-близки, почти като семейство. И днес, няма спор - кучето е не просто домашен..