Как могат да бъдат насърчени гражданите да участват в енергийни инициативи

В България имаме дефиниция на енергийна бедност, приета със Закона за енергетиката. Едно домакинство е енергийно бледно, ако разполагаемият доход на член от домакинството, след като е намален с разхода му за енергия, е под официалната линия на бедност. Общо взето говорим за един персонализиран критерий в рамките на около 700 лева при цени към 2021 година, когато официалната линия на бедност беше 504 лева, обясни доц. д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания на БАН.

"Тази дефиниция е предложение на нашия институт, което е направено след като ние сме изследвали 8 подобни индикатора и 4 други субективни индикатора и сме стигнали до заключение, че това е най- адекватната за България дефиниция. Но е много важно да се уточни, че тя първо, обхваща около 40% от населението при данни от 2021 година, при състояние на доходите, разходите за енергия, цените по този начин. Но е важно да се уточни, че ние предлагаме тази дефиниция да се предлага само за 100% грант и за най-високи суми при компенсация, но, че трябва да бъдат включени и групите със средни доходи поне до средна работна заплата. Т.е. ние предлагаме това да са най- уязвимите, най- ощетените, но всъщност тези, които да бъдат подпомагани в най- голям размер, но реално трябва особено при компенсации за свободен пазар трябва да бъдат включени много по- широк обхват, много по- голяма група и това е предмет на бъдещи политики. За съжаление сама по себе си дефиницията в момента както е приета не дава абсолютно никаква гаранция за подкрепа и такава няма да има в близките две години. Т.е. това, че ние сме приели дефиниция не означава абсолютно нищо към момента. Единствено сме изпълнили ангажимент, с който да бъдат получени пари по Плана за възстановяване и устойчивост. Тази реформа не е направена и тя няма да бъде направена в близката една година, защото е свързана със създаване на информационна система за оценка на доходите и всяка следваща последваща административна подготовка, за да се случат нещата и да може реално да заработи един такъв много по- голям механизъм", каза доц. Теодора Пенева.

Нужна е кампания за енергийна ефективност, която да обясни на хората защо е нужно сградното обновяване, какво е енергийната ефективност и какви са ползите и това е едно от липсващите звена на политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, смята Светослав Стойков- експерт от екип "Енергия и климат" на екологично сдружение "За Земята" и водещ на кампанията за сградно обновяване и устойчиво отопление в организацията. В България към момента липсват и програми за обновяване на еднофамилните жилищни сгради. Една от първите стъпки беше положена с центровете "Едно гише", които бяха заложени в националния план за възстановяване и устойчивост. До края на миналата година трябваше да заработят 6 от тези центрове в страната, а до края на 2025 година трябва да има във всяка една област от страната. Тези центрове ще дават информация за възможностите за кандидатстване за сградно обновяване, наличните програми за подмяна на отоплителните уреди, за програмите за малките ВЕИ, соларните колектори. Най- много кандидатури за първия етап на текущата програма по сградно обновяване по Плана за възстановяване и устойчивост за многофамилните сгради бяха изпратени от населените места, където има центрове "Едно гише" и където гражданите са били водени в процеса стъпка по стъпка, каза още Светослав Стойков.

Очаква се да излязат резултатите от първи етап на кандидатстване за сградно обновяване, който е последният проект със 100% финансиране. След това ще бъде отворен и вторият етап на кандидатстване, защото не всички сгради, които са кандидатствали, които са около 3100 сгради, една трета най- много от тях ще бъдат одобрени и тези, които са подали документи, но не са одобрени, да могат да кандидатстват за втория етап.

"Документите са малко по- различни, малко по- сложни. Трябва да се подадат наново документите, защото вече имаме и 20% съфинансиране, което при различните случаи говори за едно финансиране на ниво домакинство в рамките на няколко хиляди лева. Беше направено едно изчисление от колеги от неправителствения сектор от друга организация, че между 2000 и 5000-6000 лева вече в зависимост от сградата, за която говорим, ще трябва да дофинансира домакинство на този етап с 20% съфинансиране", каза още експертът.

На въпрос кой контролира изпълнението на санирането и защо се допуска въвеждането в експлоатация на сгради, при които санирането не е на 100% ефективно Светослав Стойков отговори:

"Много труден въпрос за отговаряне, защото не е ясно регламентирано кой носи наистина отговорност за качественото изпълнение. На документи всички проекти са изпълнени качествено, вече на практика какво се случва това вече е един много щекотлив въпрос, един отделен въпрос. Защото наистина липсва механизъм в настоящите програми, а пък и в програмите в последните над 10-12 години за един мониторинг на резултатите и мониторинг на изпълнението. Т.е. в момента такъв компонент в програмите липсва."

Дефиницията за енергийна бедност би могла да изиграе ключова роля при въвеждането на компонента за съфинансиране в проектите за обновяване, защото трябва да се намери механизъм, по който да бъдат подпомагани енергийно бедните домакинства, каза още експертът.

Енергийната бедност е глобален проблем. Темата стана още по-популярна и заради цените на енергията, които нараснаха последните години. В рамките на Европейския съюз България оглавява класацията от държавите по процент от населението, които са енергийно бедни, заяви Лили Щамлер- главен експерт в Софийската енергийна агенция "СОФЕНА", работи като консултант в областта на енергийната ефективност на ниво домакинства и за намаляване на енергийната бедност. 

Предпоставка за енергийна бедност са лошо поддържаните и лошо санираните или несанирани жилища, жилища които нямат достатъчно добра изолация. В България статистиката твърди, че около 9% от жилищата не подлежат на подновяване и трябва да бъдат разрушени, а други 70% се нуждаят от енергийно обновяване. Не всеки от енергийно бедните може да си позволи да кандидатства за саниране, защото новите грантове ще са със самоучастие на собствениците. Не във всички общини в България е възможно човек като енергийно беден да получи консултация. Промяната в енергийната ефективност в страната може да бъде постигната само с участие на местните власти. Няколко различни програми на ЕС предоставят финансиране за проекти, насочени към намаляване на енергийната бедност и подпомагане на уязвимите потребители в прехода към по-зелена и по-устойчива Европа. Един от тези проекти е POWERPOOR, който има за цел да подкрепя енергийно бедни граждани и да ги насърчава да участват в съвместни енергийни инициативи. 

"Всеки човек може да се регистрира с имейл адрес, никакви данни не се съхраняват в системата, така че защитена е от такава гледна точка. Може да въведе потреблението си за енергия, разходите си за енергия и да получи веднага изчислено от системата най- достъпните съвети за намаляване на енергийното потребление и за прилагане на т.нар. "меки мерки" за оптимизация. Тези съвети са в рамките на това как може жилището да бъде подобрено от гледна точка на енергийна ефективност, как може системата му да бъде подновена, как с промени в навиците на обитателите на жилището сметките за електроенергия да паднат. Към тази електронна онлайн система беше създадена и мрежа от енергийни поддръжници и ментори", каза Лили Щамлер.

През миналата година и в община Видин е представен проектът "PowerPoor: Национални пътни карти за справяне с енергийната бедност". По него предстои създаването на офис за енергийна ефективност, в който да се дават консултации на енергийно бедни граждани. Обучени са служители на Общината да могат да идентифицират енергийно бедните и да им предлагат меки мерки за енергийна ефективност и да получат експертна подкрепа как могат да се включат в енергийни кооперативи и да участват в инициативи, които целят повишаване на енергийната ефективност.

Видинският квартал "Нов път" е предимно с къщи, някои от хората нямат нотариални актове, съответно нямат партиди за ток и вода. Понеже живеят в къщи, не могат да кандидатстват по програми за саниране, защото те са за блокове. Хората разказаха и че не всички са могли да се възползват от програмата на Общината за подмяна на печките на дърва и въглища с екологични уреди за отопление:

"Бях взимал формуляри, попълних ги, обаче ми казаха, че и да подам няма ефект, защото няма да стигнат за всички. Санира ми е къщата, сам си я санирах. Да ми е по- удобно, по- икономично и по- топло... С дърва, въглища се отоплявам. Няма пари, няма работа... Кажи си проблемите с къщата, щото токът ти е нередовен и не може да вземеш уреди. В махалата болният въпрос е за тока... С дърва, защото няма пари тука. По- евтино излиза. Как ще замърсяват въздуха? Откъде тия пари за изолация? Като съм пуснал молба за въглища, септември месец, даваха ми отказ... С печка на ток, тока и дървата са на едно и също ниво. Ние сме със жената, взимаме 1090 лева пенсии, 650 лева може ли да ми стигнат... На дърва и въглища се отопляваме и предполагам, че е много по- добре..."

Още по темата може да чуете в звуковия файл.