Добромира Димчева, цигуларка: Музиката спасява

В Световния ден на цигулката ви срещам с цигуларката във видинския симфоничен оркестър Добромира Димчева. Тя е музикант в Симфониета - Видин повече от 10 години. Родом е от Пловдив, учи в музикалното училище цигулка, но започва да свири от много малка, още от 6-годишна. 

Как може да се задържи в днешно време интересът на едно дете към музикалния инструмент? Защото знаем, че днешните деца боравят с много повече информация, има много повече неща, които ги разсейват.

"Истината е, че да, много мои колеги казват, че са били лишени от удоволствието да играят и да се забавляват със своите връстници, но аз не съм от това поколение. Тъй като през 80-те години, когато растях, беше наложена една практика - едно дете може да спортува, може да си учи уроците, може да свири на музикален инструмент, да пее, да танцува, по всякакъв начин да развива всеки един талант, който притежава и разбира се там, където му е най-хубаво и най-уютно, да продължи да се развива. Затова не мога да кажа, че съм била лишена от удоволствието да си играя със своите връстници, просто всичко беше разпределено в едни нормални, здравословни граници."

Интересното е, че Добромира е имала период в живота си, в който се отказва от цигулката.

"Завърших музикалното, хвърлих цигулката и се занимавах с други неща - университет и т.н., но един слънчев ден, професията ме доведе в симфоничния оркестър във Видин и ароматът на сцената, звукът на цигулката, на целия симфоничен оркестър (...) все едно се връщаш в едно друго измерение, което аз бях загърбила, бях решила, че не искам да се занимавам повече с музиката и като ме лъхна една меланхолия, тъга как можах да го зарежа това и реших, че трябва да се върна в лоното на музиката. И буквално започнах от първи клас, да си наваксвам всичко пропуснато и имах възможността и съм благодарна на Мирослав Кръстев, че ми даде шанса да съм си у дома пак."

Последните няколко години Симфониета - Видин, след ковид кризата, беше изправена пред нови предизвикателства. Сега те реализират участия в цялата страна. Беше ми интересно да попитам Добромира, дали публиката в градовете е различна от тази във Видин. И тя беше категорична в отговора си. Да, публиката е различна навсякъде. Казва, че винаги се разбира кога една публика има отношение към музиката. За видинската Добромира казва, че винаги е имала отношение към изкуството и към музиката. Според нея Видин обича естетиката. Лом - също. Там е била една от най-старите български оперети, която е имала международна слава и в Лом все още пазят спомена за това. Публиката има изисквания какво ще се представи пред нея. Има места, където хората приемат всичко радушно, защото са зажаднели за музика и въобще за култура. Обикновено от аплаузите, от това как се променят лицата на хората в хода на един концерт, винаги може да се разбере дали им е допаднало, или не. Има и места, където публиката е по-претенциозна, пример за което е Монтана. Там оркестърът трябва да се представи в изключително добра форма, добавя цигуларката.

Макар и през годините да е имала различни професии, смятаме че Добромира е открила своето призвание и тъй, като това не е лесна задача, можем да кажем, че тя е истинска късметлийка.

"Много мои приятели ми казват, че пътят на един човек е благословия или наказание. Всички ми казват: "В твоя случай Господ те е погалил, защото ти е дал този шанс да имаш музиката!". Тя спасява, повярвайте!"