Кирил Радовенски - щастлив в журналистическото си поприще

публикувано на 22.07.23 в 18:05

Снимка: личен архив

Разговор с Кирил Радовенски

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Калейдоскоп" ни гостува Кирил Радовенски- журналист и писател. Определя се като щастлив човек, защото цял живот е работил това, за което е мечтал и това, в което е успял да се реализира.

Обича родния си северозападен край и има възможността да живее и твори именно тук. Щастлив e от факта, че свързва живота си със съдбите на хората в този край.

Роден е в мездренското село Царевец през 1948 година. Спомня си с много любов и носталгия за родното село, за бабите, които го отглеждат, за хора́та, които са се виели на площада, за големия войнишки паметник, за двете църкви, които са построени от местните хора с любов и преклонение пред Бог. По-старата - "Свети Никола" е от 14 век, с каменен олтар и ремонтирана от жителите през 17 век.

През 1957 година семейството му се премества в Мездра. Това е тъжен момент за малкия Кирил, който е свикнал със свободата на селото и родния си дом. Сега, след години живот в Мездра, споделя, че обича този град, в който успява да се реализира като журналист, успява да създаде семейство и да отгледа дъщеря си и внуците си. Споделя, че може да няма пари, но има деца, а те са богатството му - двама внука на 17 и 15 години и внучка, втори клас.

През 1967 г е приет за студент в Софийския университет "Свети Климент Охридски", специалност "Педагогика". Още преди да се дипломира е поканен да работи в окръжния вестник "Отечествен зов" във Враца. Така започва неговата журналистическа кариера.

Първата му дописка е публикувана и оценена от тогавашните журналисти. Продължава да им сътрудничи, когато учи в Строителния техникум и по-късно, когато е в казармата. Съдбата като че ли е благосклонна към него, защото още като ученик успява да публикува дописка в местния вестник и така го забелязват. По-късно това му помага при търсене на работа. Започва да работи като коректор и постепенно минава през всички степени в журналистиката- стажант-репортер, репортер, редактор, завеждащ отдел, завеждащ и член на редколегията.

През 1988 година става завеждащ Отдел "Писма на читатели" във вестник "Септемврийско дело" в Михайловград, а година по-късно става отговорен секретар на ежедневника. Известно време работи като кореспондент на вестник "Народна младеж".

Като журналист пише най-вече критични материали, опитва се да бъде в помощ на хората, които го търсят. Казва, че не е лесно да отстояваш принципите си, можеш и да загубиш работата си, но честността, почтеността и отговорността са над всичко. "След 1989 година всичко се срути в прекия и преносния смисъл", с тъга допълва журналистът.

Казва, че ако отново трябва да избира професия, не би я заменил с друга. Той е един от хората, които вярват в социалистическите идеи, защото социализмът дава много социални права и равенства на хората. Вярва, че и в България някога ще бъде изградено социално справедливо общество. Като човеколюбец би искал да няма бедни хора, хора, които да ровят в кофите за боклук.

Издава уникална книга - сборник с разкази, миниатюри и публицистика "Упорит кон в пустинята". В нея авторът не си служи с измислици, допустими ситуации и предположения, а разказва естествено, сърдечно и на разбираем език за нещата от живота.

И до днес продължава да работи в Общинския вестник на Мездра. Казва, че не може да се раздели с печатарското мастило. Обича не само Мездра, но и Видин, откъдето е неговата съпруга, както и белоградчишкото село Боровица, откъдето е тъща му.

ПИСМА НА ЧИТАТЕЛИТЕ

"Моята любима работа беше "Писма на читателите", във Враца получавахме 1200 писма, в Михайловград не по-малко също получавахме. Хората ни търсеха, много писма, много отговори, много критика имаше... Помагал съм, без да се хваля, на много хора. Интересното е, че след всяка публикация ръководителите ни отговаряха писмено, имаше респект към печатните издания, към радиото и телевизията... Тогава имаше и обратна връзка и всякаква критика, имаше респект от това, сега не е така, сега е пълна анархия, безотговорност ли, културното ниво спадна доста, приемат се на работа неграмотни хора, сравнението не може да се направи, всичко е толкова лошо сега..."

ОБЩИНСКИ ВЕСТНИК

"Нашият вестник не се занимава с жълти новини, каквото напишем, това е истината, това е нашият принцип до ден днешен от 2002 година до днес, докато има такива издания, които такива лъжи бълват... Съсипват се хора, хвърлят се обвинения и неистини... Аз много се ядосвам...."

Повече за живота на Кирил Радовенски може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Кирил Радовенски - щастлив в журналистическото си поприще

Търсите изход? Това е смехът.

"Едно" на 31 октомври 2025 година

Когато радостта се шие с любов – историята на Илиана Кънчева

Маска и тиква или буквар- кое да изберем?

Където е Хера, има усмивки!

Започва акция "Зима"

Деца и ученици отдадоха почит на будителите в Дунавци и Видин

За БНР

Радио Видин