Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Домът на семейство Ангелкови: Коледната къща на Северозапада

Снимка: Любо Ангелков, Петър Петков

Едно от най-нормалните неща за Коледа е коледният и празничен дух. Безспорно част от него е украсата, която допринася за настроението във всеки един дом. При едни е по-скромна, при други по-пищна, но надали има пространство, останало неукрасено в това време на годината. 

Срещаме ви с едно семейство, за което да украсиш дома си не е просто традиция, а начин на живот. Влюбени в коледните лампички и декорации, Любомир и Петрана Ангелкови превръщат своята къща в село Павлоче в произведение на изкуството. Голяма елха, светещи гирлянди, шейната на Дядо Коледа с елените, снежни човеци и снежинки - това е само част от декора на техния дом. Началото поставят преди повече от десет години, като през всяка следваща добавят по нещо в украсата. И така до днес. 

Любо е родом от София и макар и да е дете на големия град, расте възпитаван с любов към най-светлия празник.

"Просто много харесвам украсите. От малък още с дядо ми на село сме слагали лампички и оттогава още е останало така. Понеже аз съм зет в тази къща в Паволче, когато за първи път отидох, купихме няколко камбани за навън, малко лампички и всяка година взимахме все повече и повече, слагахме ги по различни начини. Хората се интересуваха, искаха да видят нещо различно. Идват някои специално, за да видят дали има нещо ново направено, или по различен начин, дори да не е ново. И така всяка година по малко. Някои от нещата дори аз съм си ги правил - близалките по оградата, снежинките, тези, жълтите, те си личат, малко по-нескопосано са направени, но нали са от сърце направени. Може би са вече на 10 години. Така всяка година по нещичко допълваме, променяме доколкото можеме и гледаме така да го правиме, че да има естетика и все пак да е направено по различен начин от този през миналата година."

Семейството пътува до Паволче предимно през почивните дни и ваканциите. Това се превръща и в основната причина да не успеят да закичат всички лампички, с които разполагат. Недостигът на време е единственото, за което съжаляват.

"Не успяваме никога да сложим всичко. И в момента имаме украса, може би около 300 метра лампички, които не успяхме да сложим. Много ни е кратко времето, в което сме там."

И както са казали хората, откъдето е жената - от там е и родата. Така е и при семейство Ангелкови, казва Любо. Разликата е, че за тях това не само не е задължение, но е и огромно удоволствие. 

"Всяка възможна почивка, която мога да откъсна, я изкарваме там, защото е прекрасно. Там няма напрежение, отпочиваме си. Това ни разтоварва просто."

Нищо коледно не им е чуждо - тази фраза спокойно приляга това семейство. 

"Страшен фен съм на всичко коледно. Просто го обожавам. Даже, ако зависеше от мен, щях да оставя украсата и лятото, но ще изгори много бързо."

Къщата на Любо и Петрана е обичана и от местните в Павлоче. Радват се, дори помагат в украсяването.

"Обикалят хората. Просто, като видиш някой, че спира и снима, просто ти се пълни душата, че можеш да зарадваш и още някой и да се усмихне. Достатъчно е. Особено, когато има и малки деца, те много се възхищават."

Няколко тераси по 20 метра, ограда, надпис с послание "Весели празници", близо 8-метрова елха и декорации - всичко това включва над километър коледни лампички. А 41-годишният софиянец шеговито обясни, че ако всички лампички се разпънат, вероятно ще стигнат и до Враца. Още доста му трябват обаче, за да стигнат и до столицата, където по думите му украсата е много оскъдна.

"За съжаление тази година в София украсата е много бедна и ми е много тъжно, честно казано. Буквално седмица преди празниците започнаха да слагат тук-там украси."

Освен за лично удоволствие, семейството всяка година украсява своята къща и заради хората, казва Петрана. Само заради удоволствието и радостта, която носи в селото.

"Наистина си нямате на представа колко зареждащо е да видиш блясъка в очите на хората, когато минават и се наслаждават на украсата. Това е нещо, което не може да се обясни... Може би наистина украсата се вижда и от небето, остава само да сложим и на покрива..."

Дали къщата на семейство Ангелкови ще се види от небето, това ще проверим догодина, когато ще отидем и ще заснемем най-коледната къща на Северозапада с дрон. Разбира се, по покана на Любо и Петрана. А до тогава сигурни сме, че ще има още повече украса от сега. Както казват и те, както повелява и тяхната традиция. Тяхна, че и на жителите на Павлоче.

Повече може да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Даряваме ли вяра, надежда и любов

Когато говорим за Вяра, Надежда и Любов , свързваме тези три имена и майка им София с църковния празник. Дали обаче може да се намери по-различен поглед и гледна точка за тези думи, ползвани толкова често в общуването ни? В живота всичко е построено по някакъв логичен начин. Или не. Какво е да се казваш Надежда и каква надежда носиш за хората..

публикувано на 17.09.25 в 15:22

Йордан Дотов, животновъд: Чистата храна е най-голямата инвестиция в здравето

Колко трудно е да си животновъд в България- отговорите в "Земята, която ни храни" дава Йордан Дотов- един от малкото останали животновъди в региона. От 2014 година отглежда овце в Кула, а тази година откри първия млекомат във Видинско. Един разказ за перипетии, бюрокрация и спънки, съпроводени с пословична упоритост и воля.  Пътят му като..

публикувано на 17.09.25 в 15:17

Европейска седмица на мобилността - движение с грижа за здравето и околната среда

Всяка година от 16 до 22 септември с различни инициативи се отбелязва Европейската седмица на мобилността. Инициатива на Европейската комисия цели да насърчи придвижването пеша, с велосипед или с обществен транспорт, и да подобри качеството на живот в градовете и селата. Във Видин общественият транспорт не се радва на голяма популярност сред..

публикувано на 17.09.25 в 15:10

Жители на Лом: Градът ще пребъде

Един най-големите християнски празници - Денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София е и Ден на град Лом . Повече от 30 години неговите жители го отбелязват с вяра и надежда в по-доброто бъдеще на Лом - градът, където с любов и мъдрост създават и своето собствено бъдеще. Лом е обречен да просъществува, казва по повод празника..

публикувано на 17.09.25 в 15:00

платена публикация
Видинският музей показва ценни антични експонати в нова експозиция

В специални блиндирани витрини ще бъдат показани някои от най-ценните експонати от Античността на Регионален исторически музей - Видин. Това предвижда проектът за нова експозиция на Исторически музей "Конака", който е в процес на изпълнение. Раздел "Античност" ще представя два периода  - на Принципата, който обхваща I-III век, и Късната античност -..

публикувано на 17.09.25 в 13:00

Мила Емилова – от Монтана до световната сцена

Понякога в социалните мрежи се появяват лица и истории, които ни спират, карат ни да се заслушаме и да поискаме да знаем повече. Така открихме Мила Емилова – родена и израснала в Монтана. От малка музиката е неин спътник. Още на две години тананика песничките на госпожите в яслата, без да знае, че точно тези първи мелодии ще очертаят посоката..

публикувано на 16.09.25 в 18:00

Новото лого на образованието във Враца е дело на учители и ученик

Регионално управление на образованието (РУО) - Враца вече има собствено лого.  То е изработено от колектив преподаватели и Асен Георгиев, който тази година завърши СУ „Отец Паисий“ - Враца, паралелка "Графичен дизайн", с професия "Дизайнер".  В момента той е приет студент първа година в Художествената академия, специалност „Живопис“. От малък..

публикувано на 16.09.25 в 14:40