Сцената "Избиването на младенците"

"Сцената "Избиването на младенците" е една от най-драматичните в християнското изкуство. Тя присъства като стенопис в редица наши средновековни църкви, което не е случайно. Нашите прадеди я възприемат като алюзия за страшното "девширме" (кръвния или еничарския данък), което се налага от османските власти в българските земи в продължение на триста години до формалната му отмяна в края на ХVІІ в.

Тази композиция е сърцераздирателна – мустакати войници, често рисувани с чалми, размахват голи мечове и се нахвърлят върху беззащитни майки, които отчаяно се опитват с телата си да прикрият своите невинни рожби. Напразно – палачите секат, колят, посичат и младенците, и майките. Чудил съм се какво изпитват войниците на загубилия човешкия си образ цар Ирод Велики, когато са изпратени да избият децата до двегодишна възраст във Витлеем и неговите околности, за да бъде ликвидиран и новородения Цар. Дали те се оправдават пред себе си с дадената неумолима заповед? Дали се поколебават за миг, знаейки много добре, че жертвите са невинни? Дали го правят от страх за собствената си кожа, ако откажат да проливат детската кръв? Не знаем и няма да знаем. Тези чисти и безгрешни жертви всъщност са първите мъченици за християнската вяра. Нещо повече – те са предсказани още от пророк Йеремия, живял шест века преди Христа. Още тогава той провижда ужасното клане на бебетата и писъците на майките, които ще бъдат чути чак в Рама – селище на 7-8 км северно от Йерусалим (Йерем. 31:15).

Днес нямаше да има нито християнска Църква, нито християнска цивилизация, ако светото Семейство беше останало във Витлеем. Ангел се явява на Дева Мария наяве, за да и благовести, а на праведния Йосиф се явява насън и то три пъти. Веднъж му нарежда да приеме бъдещата Богородица; втори път, за да му съобщи, че пътят към Палестина е открит; трети път, за да се отправи към галилейския град Назарет. Има и други библейски личности, които са заплашвани с убийство от царе и успяват да се спасят в Египет. Йеровоам от Цареда, слуга на Соломон, избягва там от гнева на владетеля (3 Цар. 11:40). Пророкът Урия, син на Шемая, предсказва гибелта на Йерусалим и Юдея, след което емигрира също в Египет (Йерем. 26:21).

Парадоксалното е, че Египет – тази страна на мрака, на дявола, на фантастичните суеверия – приютява Божия Син. Най-лошото място служи за най-добрата цел. Но Египет е и изпитание на вярата на Йосиф и Дева Мария. Тази страна е изпълнена с идоли, чието служение е гнусота пред единия истинен Бог. Несъмнено св. Семейство се чувства в нилската страна така, както апостол Павел се възмущава "духом" от падението на езическата Атина (Деян. 17:16).

Евангелистът Матей подчертава не толкова бягството на св. Семейство в Египет, колкото неговото напускане на Египет, когато връщането у дома е безопасно. Всички, които познават Библията, си спомнят за друг, много по-ранен "изход" от Египет. Едно семитско племе, обречено от египетските фараони на унищожение, се отскубва от тази страна - тъмница и благодарение на този "изход" става народ. Според св. Матей новият Божи народ ще бъде създаден чрез Христовото дело. Мойсей и Илия, които се явяват при Преображението (Лук. 9:31), говорят със Спасителя за Неговия бъдещ "изход" в Йерусалим (в Синодалния превод стои погрешно "смърт"). За да подкрепи с поредното пророчество разгръщащия се божествен промисъл, св. Матей припомня словата на Осия, който пише вдъхновено от името на Бога: "От Египет повиках Сина Си" (11:1).

Някои рационално настроени библейски тълкуватели са на мнение, че бягството в Египет и клането във Витлеем са измислени от този евангелист. Те не са споменати в останалите Евангелия или в други исторически извори. Но по всяка вероятност тези две събития са действителност, а не само "плънка" на текста, защото без тях не може да се обясни спасяването на Младенеца от оръжията на убийците. Те са логически издържани и имат конструктивно значение за евангелския разказ. Освен това, масовото убийство, заповядано от Ирод, напълно съответства на всичко, което знаем за него. Този нравствен изрод, който умъртвява жена си, тъща си и трима от синовете си, не би имал никакви угризения да мине едно селище с деца "под ножа".

Всъщност цялата християнска история повтаря клането на младенците. В едно от най-рядко цитираните Си изказвания Христос предупреждава, че не е дошъл да донесе мир на земята, а меч (Мат. 10:34). Според евангелиста Матей този меч изсвистява и поразява за първи път във Витлеем след раждането на Иисус. Жертвите, които падат под него са деца. От Витлеем руква река от невинна кръв и тя тече през всички християнски векове. Тази ужасна истина не се дължи на капризите на налудничавия Ирод, а на хиляди сатрапи като него в човешката история, които се опитват да построят "идеално" общество чрез масови убийства. Техните имена са "легион" – от Нерон, Диоклетиан, Юлиан Отстъпник, Атила, Омуртаг до Сталин, Хитлер, Мао и Пол Пот.

Между две радостни събития – Рождество и Нова година, ние трябва да си спомним всички деца, които са убити буквално – от човешка ръка или преносно – чрез лишаването им от млякото на вярата - онова мляко, което според раннохристиянските Песни Соломонови тече от гърдите на Бога Отца.

Юдеите като южняци са темпераментни хора, но Талмудът им нарежда да смекчат малко радостта си на празника Пасха. Според традицията този, който казва молитвите на Песах, потапя пръста си в "чашата на радостта" и нарочно пръсва няколко капки червено вино извън масата. Обяснението е, че когато евреите бягат от Египет и навлизат в Червено море, Бог забранява на ангелите да пеят. Когато отново вдигнем чаши за поредната наздравица на трапезата, нека да отлеем малко не само за окървавените младенци от Витлеем, но и за всички деца, за всички чисти по сърце, които са положили живота си за Христовото име. Чрез тях и в тях Спасителят е отново разпнат. Слава Богу, ние, християните, не сме садисти и убийци, но не трябва да забравяме, че нашите уж по-малки и често неизповядани грехове се натрупват и водят до Божието наказание – и за нас, и за целия свят. Затова гениалният руски писател Фьодор Достоевски пише: "Всеки пред всички за всичко е виновен."

Архимандрит доц. Павел Стефанов

В рубриката "Съвременна Библия" – стигнахме края и на тази календарна година. Да отброяваш земните си дни е едно. Да знаеш за какво ги живееш, е съвсем друго. За първото е нужен календар, за второто – мъдрост Божия! "Господи, научи ме тъй да броя дните си, че да придобия мъдро сърце."

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.