Видин остава на дъното по инвестиции и производство

"Видин е сред областите с най-слаби показатели в сферата на доходите и стандарта на живот. Образователната структура на работната сила се подобрява, но безработицата продължава да е изключително висока. Инвестиционната и бизнес активност в област Видин са сравнително слаби, а инфраструктурата е недобре развита."

Общите инвестиции в българските региони след ковид кризата нарастват в почти цялата страна, показват данните за 2022 година. При външните инвестиции обаче се наблюдават значителни разлики между областите. В цели седем области преките чуждестранни инвестиции с натрупване намаляват в сравнение с предходната година - това са Видин, Враца, Плевен, Силистра, Бургас, Стара Загора и Благоевград.

"Данните показват, че този спад от 2020 и 2021 година вече го няма, възстановява се икономиката от всички ограничения, свързани с пандемията. Наблюдава се почти повсеместен ръст както на инвестициите, така и на резултата от тях - произведената продукция в страната. Чуждите инвестиции нарастват с над 1 млрд. евро. Но също така се вижда, че продължават големите разлики между регионите. В Северозападния регион също виждаме много различни тенденции. Враца е примерът, който е с най-много отклонения от средното. Там отливът на чужди инвестиции е най-висок в страната, но във Враца се наблюдават най-високите ръстове и на продукцията, и на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи. 40% е спадът на чуждите инвестиции при ръст от 4% в страната, докато произведената продукция и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват с по над 80%. Т.е. недостигът на чужди инвестиции във Враца успява да бъде компенсиран от вътрешните инвестиции и продукцията расте значително.За Видин не може да се каже такова нещо. Там също има отлив на чуждите инвестиции с около ¼. Въпреки че ръстът на вътрешните инвестиции е по-висок, произведената продукция не достига средния за страната ръст. Отливът на чужди инвестиции е изиграл по-голяма роля. Видин е на трето място по най-висок отлив на чужди инвестиции след Враца и Силистра. В област Монтана има ръст на чуждите инвестиции, но доста ограничен – около 8%. Доста по-ограничен е и ръстът на произведената продукция и на дълготрайните материални активи – ръст с 3% при 19% средно за страната, т.е. 6 пъти по-бавно нарастват вътрешните инвестиции в областта. Северозападът много бързо губи население, така че спрямо човек от населението не изглежда толкова лошо положението. Но и по този показател Видин остава сред най-ниските нива. Във Видин и Монтана около 500 евро на човек са чуждите инвестиции, докато в Плевен и Ловеч са над 1300 евро на човек“, обясни авторът на анализа - Зорница Славова, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Инвестициите са основен фактор за повишаване на заетостта и доходите на населението в българските региони. Видин остава областта с най-малко произведена продукция в страната, показват последните данни на Института за пазарна икономика. Спрямо населението произведената продукция е 11 600 лв. на човек (при над 43 000 лв. на човек средно за страната) и ръстът ѝ не е достатъчен, за да „отлепи“ видинския регион от последното място.

„В София са в пъти по-големи инвестициите отколкото всяка друга област в страната. Инфраструктурата е основен фактор за развитието на регионите. Вероятно новият път Видин-Ботевград ще повлияе положително на Северозапада. Виждаме, че в южната част на страната има много изявени индустриални центрове, които са по протежение на магистрала „Тракия“ – София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Бургас… В северна България има изолирани такива центрове, които не са свързани помежду си и не се захранват с инвестиции и работна сила. Така че транспортната свързаност е изключително важна. Другото важно нещо е, че в България в много от малките общини и области има ограничен административен капацитет. Наблюдава се този феномен, че, при ограничен капацитет, на администрацията много често се налага да избира дали да участва по европейски проект за градинка или да привлича чужди инвестиции. Докато първото веднага се забелязва от гражданите, привличането на чужд инвеститор дори би могло да бъде разход за Общината. За да се построи един завод, трябва Общината да оправи пътя, да прекара електричество, канализация, улично осветление и пр. Това би могло да се реши с някаква форма на децентрализация. Ние предлагаме 2% от подоходните данъци да остават в Общините. Това би увеличило стимула на Общините да осигуряват заетост на хората и да привличат инвестиции“, добави Зорница Славова.

„Регионалната политика е изключително важен приоритет на ЕС и всъщност това е политика, която е по-известна като политика на сближаване. По този начин и ние трябва да говорим за нея, защото нейната цел е да се засилва икономическото, социалното и териториално сближаване между всички региони и да успеем да се доближим до тези, които смятаме за модел в Европа“, коментира и Таня Христова. Тя е четвърти мандат кмет на община Габрово и ръководител на българската делегация в Европейския комитет на регионите:

„Това, което на този етап ни липсва, е доброто разбиране от страна на досегашните управления в България за това колко важно е да имаме отговорно отношение към нуждите, очакванията, възможностите и проблемите на хората, които живеят в нашите общини, в нашите региони, и предприемане на постепенно изпълнение на една изключително важна цел, която, за съжаление, продължава да стои само като теоретична постановка, а именно последователни действия за истинска децентрализация, която ще създаде възможност наистина решенията да тръгват от долу нагоре. Решенията да покажат в своето съдържание дали наистина водят до целите, които си поставяме. Наблюдавам тенденция, които изключително силно се проявява през последните две-три години в резултат на множеството кризи, в които живеем – бюджетите, които ние можем да управляваме и чрез тях да реализираме различни политики на местно ниво, показват тенденция на силна централизация. Т.е. ние нямаме възможност в рамките на различните данъци и такси, които можем да събираме, да реализираме качествени политики. Все повече и повече зависим от държавните трансфери. Ако тази тенденция продължи, ще постави под съмнение една изключително важна ценност, която е местното самоуправление и правото на всеки човек да има възможност да участва в социално-икономическия живот. За да бъда все пак оптимист, ще напомня, че пред българските региони вече е отворена възможността да създадем своите интегрирани териториални инвестиции. Те могат да се окажат една изключително важна стъпка в този път, по който заедно ще доказваме, че инвестициите, които правим, ще са близо до хората и до бизнеса. Средствата, които са отделени, са значителни в новите програми. Силно вярвам, че инвестициите, които са ключови, за да може всички региони да бъдат транспортно свързани, ще направят така, че Северна България, която има традиции в бизнес, в индустрия, ще навакса това, което през последните години се случи, а то е един дисбаланс, който не бих казала, че е в полза на някой конкретен български регион, а бих казала, че е негатив на България като цяло.“

Повече – в прикачения звуков файл.