"Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно." (Лука 19:8)
Светата Църква, ръководена от Божия промисъл, винаги ни подготвя от далеч за Великия пасхален пост. Тази неделя е първия намек, че той наближава. Евангелското четиво е посветено на митаря Закхей. Текстът от св.ев. Лука разказва как Господ Иисус Христос влиза в Йерихон, следван от много хора. Сред стотиците жители, оставили работата си и излезли да посрещнат прочутия млад Учител от Галилея, е и богатият началник на данъчната служба. Закхей е единственият човек споменат в Библията, който носи това име. Това еврейско име произхожда от корена "zak", който означава "чист", а знаем, че "митар" е нарицателно за грешник, лъжец, грабител, измамник, безбожник. Неморалното поведение на Закхей е пълна противоположност на значението на неговото име. Градът, в който той живее – Иерихон, е прокълнат в Библията (Иисус Навин 6:25) и около него върлуват разбойници (Лука 10:30).
За митаря Евангелието казва: "някой си Закхей". Явно той не е известен извън Йерихон, но в самия град той е печално прочут. Мнозина съграждани на Закхей го възприемат като престъпник, който е облечен във власт. Всички се страхуват от него и едва ли някой го обича. По времето на Спасителя митарите са данъчни и митнически чиновници, които осигуряват връзката между римските окупатори и местното еврейско население. Римската власт налага на еврейския народ разни налози и берии, а митарите откупват правото да ги събират и по този начин изкарват своите пари. Те са мразени от хората поради голямата им корумпираност и алчност. С думата "митар" винаги се свързва морална греховност и нечистоплътност. Евангелието не случайно казва, че Закхей е дребен на ръст. Това е много рядко уточнение в Библията. За Саул, който по-късно става цар се казва, че е по-висок с цяла глава от останалия народ (1 Цар.9:2). Ниските хора често се отличават със силно развита амбиция и стремеж да компенсират физическия си ръст с доминиране над хората. Няма съмнение, че Закхей сътрудничи доброволно на Рим, за да получи изгодния пост главен събирач на данъци, като така получава власт над своите сънародници. Свещеното писание пренебрегва лошата репутация и незаконните пари на Закхей и подхожда към него само като обикновен човек. По принцип хората като него поставят на първо място в живота си успеха, земната слава и спечелените средства. Но от гледната точка на Евангелието тези материални ценности са преходни и несъществени. От значение е това, което се съдържа в душата на човека. Затова Словото Божие казва: "Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце" (1Цар. 16:7). Евангелието не осъжда Закхей за неговото богатство, не го нарича "престъпник" и "грабител". Въпреки цялото си падение този човек е запазил дълбоко в душата си стремеж към възвишеното и божественото.
Закхей в последствие става един от последователите на Спасителя и загива мъченически за Името Христово в Рим заедно със св. апостол Петър в 67-ма година. А неговата простичка история неизменно се чете всеки път, когато се освещава нов дом. Този разказ, чухме и днес, когато скръбната ни душа отново търси Своя Създател и Спасител, за да намери онзи покой и утеха, онази чудна обнова, на която се е радвала и порасналата Закхеева душа.
Наближават дните, в които ще запеем: "Душо моя, душо моя, стани, защо спиш! Краят приближава. Стани, за да те пощади Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва". Защото нашият Бог, затова дойде на тази грешна земя, за "да подири и да спаси погиналото" (Лука 19:10). Амин!
В рубриката "Съвременна Библия" – това, което ще ни липсва тази година отново ще бъде сигурността. Няма нищо сигурно на тази планета. Мирът е несигурен. Климатът е несигурен. Политиката е несигурна. Пазарите са несигурни. Понякога сигурността е по-желана от любовта. Любовта е буря, но сигурността е пристан. Намерихте ли своя пристан?
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Когато чуеш „лятна почивка с децата на море“, първата дума, която ти идва на ум, определено не е „почивка“. Истината е, че тази така наречена „ваканция“ често прилича повече на оцеляване, отколкото на отмора. А когато се върнеш и познати те попитат как е минала почивката на морето, първата мисъл, която ти хрумва и с която описваш преживяването е..
Днес в "Думата имат старейшините" гостува Божана Арсенова от Ковачица. Тя е икономист по професия. Работила е дълги години в плановия отдел към местното Трудовото кооперативно земеделско стопанство, така нареченото ТКЗС, в ломското село. За Ковачица си спомня, че навремето е имало около 4000 жители и силно развито земеделие и животновъдство...
Домът за стари хора в град Мездра ще бъде обновен. В момента тече ремонт на двора и втория етаж на сградата, което ще позволи на потребителите на услугата да имат повече свободно пространство и по-добри условия за живот, каза за Радио Видин Розалина Георгиева , директор Дирекция "Инвестиционни проекти, обществени поръчки, общинска..
Поредицата включва шест филма със специалното участие на Луи дьо Фюнес. Техен режиьор е Жан Жиро. Актьорският персонал, поне в основните роли, е почти еднакъв. Автор на партитурата е Раймон Льофевр , който дирижира своя оркестър. Музиката е слънчева, жизнерадостна и лесно запомняща се. Обединяващ е "Маршът на полицаите", охарактеризиращ екипа,..
Близо три четвърти от пълнолетните българи намират, че в последните седмици има увеличение на цените на стоките и услугите. Данните са от независима изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“, публикувани днес. Изследването е проведено в началото на август сред 801 пълнолетни български граждани. „В последните няколко седмици усетих..
Международният ден на комара се отбелязва всяка година на 20 август. Това е денят, в който се чества годишнината от откритието на сър Роналд Рос на начина за пренасяне на болестта малария през далечната 1897 година. Днес обаче няма да говорим за опасностите, които те крият и некомфорта, който ни носят, а ще пречупим темата от забавната страна..
Операта на Росини "Севилският бръснар" е част от фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Произведението е едно от най-обичаните, пленяващи със своята жизнерадост, заразяващо с хумора си, запомнящо се със своята мелодичност и музикална изобретателност. Твърди се, че Росини написва този свой шедьовър само за 12 дни. Но това съвсем не..