Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любка Атанасова: За 20 години в Буенос Айрес дядо ми спечелил милион, но останал без стотинка като се върнал

14
Снимка: Генади Цоков

Днес чрез "Другата истина" ще прекосим Атлантическия океан към Южна Америка, за да посетим една страна, името на чиято столица в превод означава - добри ветрове. Става въпрос за Буенос Айрес, а страната е Аржентина. Целта е да проверим какви ветрове са довявали от миналото, та чак до днес хора от целия Северозапад там. Един от тези емигранти е дядото на Любка Атанасова от видинското село Върбово. 

"Дядо ми, Антон Антов, навремето е тръгнал от Върбово и е емигрирал в Аржентина, като там е живял 20 години в Буенос Айрес. Живял е честно и почтено, спестявал е. Като се прибрал, малко са го пообрали на митницата в София, после имало девалвация на парите, после имало здравословни проблеми с баба ми, после леля ми учила за трактористка в Мездра- една навремето модерна професия... и така парите отишли..."     

Между 1920 и 1935 година в Аржентина пристигат голям брой българи в търсене на по-добър живот за своите семейства, привлечени от едно голяма пропаганда, в която им се обещава работа, земя и средства, за да започнат дейността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата действителност, налага се да оцеляват в условия, коренно различни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някои решават да се завърнат в България с празни ръце, други обаче успяват в кратък срок да се приобщят.

Първата голяма заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората световна война. Само за следващите 12 години в Аржентина са се заселили още около 15 000 българи.

Не малко са хората и от българския Северозапад, които търсят препитание в Аржентина в началото на миналия век.

"Почти от всяка къща е имало поне по един човек, който е заминал. От нашата къща са заминало трима братя. Единият от тях е седял там 7 години, той е бил по-интелигентният, бил е по-грамотен, научава и писмено, и говоримо испански език. Моят дядо- Ангел Антов, знаеше езика само говоримо. Той се е ограмотил при Народната власт след като се е върнал през 1948 година. Тогава неграмотните са ги привиквали вечерно да учат, за да могат да се разписват...

Незнам как са стигнали до Испания , но оттам тръгнали с кораб за Южна Америка. 40 дни са пътували до Аржентина. Било е доста дълго и трудно пътуване...

Когато пристигнал в Аржентина през 1929 година, дядо ми започнал работа във фабрика за месо. Целият му стаж е минал на това място. Беше като хирург - на Коледа, когато колеха прасетата, го викаха да помага за разфасоването и слагането на месото в буркани. 

Единият от братята- дядо Георги играел хазарт. Третия- Живко, изпращал пари на Българската комунистическа партия по това време. Моят дядо пък си спестявал за семейството и децата. Баба ми разказваше, че цели 7 години не са имали никаква вест от него. Това било по време на войната. После се обадил и започнал редовно да им изпраща пари. Баща му дори казвал- имам трима сина в Америка, ще купувам ниви и ливади, а те като дойдат, ще плащат. Така и станало- дядо ми дошъл, платил всичко и накрая дошла национализацията. Беше си дошъл с много пари- с милион. Накрая всичко беше изхарчено и той остана със старите си панталони. 

Дошъл в България с мисълта, че може би ще се върне със семейството си в Аржентина. След 1944 година обаче вече било невъзможно... Така си останали тук.

Докато беше жив, разказваше интересни случки от живота си там. Първите им пререкания били с хазяйката. Тя, когато им пържела мекици например, хвърляла след това олиото. Те били изумени. Как така, защо трябва да се съсипва само за едно готвене това олио. Настоявали да не го изхвърля, въпреки протестите й. Така научили хазяйката си да не пилее продуктите. 

Когато навремето бе модерно да се носят къси поли, той ми правеше забележка. Все ми казваше: удължи си малко полата, не може така. И даваше пример от живота си в Буенос Айрес. Във фабриката когато жените носели къси поли, било установено, че производителността спада. Накрая шефът на цеха видял проблема и наредил от следващия ден всички жени да са с удължени поли. Така сменили модата за една нощ... 

Дядо ми доживя до 75 години. Не много. Аз сега съм на 74, но не се чувствам така остаряла, както той на тези години" , разказва историята на своя дядо емигрант Любка Атанасова. 

През есента на 2022 година във Видин гостува изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство". Тя проследяваше българското присъствие в Аржентина и бе представена от  Алфредо Атанасоф, посланик на Република Аржентина в България, който е с български корени. 

Заглавието на изложбата не бе случайно- Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. В Аржентина се намира и най-голямата българска общност в Южна Америка. По  неофициална оценка на посолството в Буенос Айрес наследниците на българските емигранти надхвърлят 100 000 души. Българската общност е добре организирана и отлично интегрирана, за което спомага и традиционно доброто отношение на аржентинската страна и институции. Активно работят шест български културно-просветни дружества. 

Подробности по темата и цялото интервю с Любка Атанасова- в звуковия файл
*Снимки - Генади Цоков и изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство"


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Проект Северозапад" възстанови социалната кухня

Възрастни хора в 10 населени места от община Мездра обслужва в момента социалната кухня към фондация "Проект Северозапад" , която възстанови дейността си от началото на годината. Продължават записванията. От неправителствената организация са готови да доставят обяд на достъпни цени до повече населени места, обясни директорът на фондацията Яна Рупева..

публикувано на 24.01.25 в 16:44

Да уловиш магията: Фотографията като начин на живот

Продължаваме да ви срещаме с хората от Северозапада, които успяват да превърнат своето хоби в професия. Това е нещо наистина прекрасно, но понякога може да бъде и предизвикателство.  Когато хобито стане професия, магията понякога се губи. Срокове, клиенти и ангажименти заменят свободата, с която сме свикнали. Но когато обичаш истински това, което..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

Избраха думите на 2024 година

Избраха трите най-популярни думи за 2024 година. Това са "Шенген"- с 37.57%, "дубайски шоколад"- с 26.33% и "санитарен кордон"- с 24.14%. Те бяха избрани в третия етап на конкурса "Думи на 2024 година", чрез потребителска анкета, проведена в сайта kaksepishe.com , в която желаещите да участват имаха право да гласуват за общо 10 думи, подбрани от..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

"Попитай сърцето" за любов

С нестандартната белгийска писателка Амели Нотомб вече сме се срещали благодарение на романа ѝ „Кралска воля“. И ако там тя разказваше една леко абсурдна любовна история за открадната самоличност, то в романа „Попитай сърцето“ темата е за друг вид любов и за това какво се случва, когато въпросната любов отсъства или не е тази, от която..

публикувано на 24.01.25 в 16:25

Любов и състрадание: Как две жени променят живота на бездомните животни

"97 Лапи и 1 опашка" продължава да ви среща с хората, които правят чудеса за четириногите ни приятели . Днес ще ви разкажем за две невероятни жени - Таня Гигенска и Вера Ангелова . Тези дами отделят цялото си свободно време, спестени пари и енергия, за да се грижат за десетки кучета. Те са като истински ангели за тези животни...

публикувано на 24.01.25 в 15:30

Предаването "Земята, която ни храни" е номинирано за награда "Сирак Скитник"

Публицистичното предаване "Земята, която ни храни", с автор и водещ Йорданка Герасимова, е номинацията на Радио ВИДИН за годишните награди на БНР "Сирак Скитник" за 2024 година. Номинацията е в категорията "Награда за радиопредаване или радио проект, или музикален проект, или мултимедиен проект на БНР".  Предаването "Земята, която ни храни"..

публикувано на 24.01.25 в 12:16

платена публикация
Carolina Herrera Good Girl е парфюм, който изразява сложността на женския характер

Представеният през 2016 година аромат Carolina Herrera Good Girl се превръща в истинско събитие в парфюмерията за жени. Вече близо десетилетие той запазва своята актуалност. Харесван е от дами по целия свят, тъй като изразява по най-добрия начин сложността и многообразието на женския характер.  Carolina Herrera Good Girl притежава ухание, което..

публикувано на 24.01.25 в 12:08