За Царската сватба

"С колкото по-ясни думи поучавал Иисус Христос, толкова повече (иудеите) враждували против Него. Веднъж Христос казал, че е равен на Бог Отец и евреите взели камъни и хвърляли по Него, за да Го убият (вж. Иоан. 8:59). После отворили очите на слепия, та дано Го познаят, но те, заслепени от завист, казали: "Ние знаем, че Тоя Човек е грешник" (Иоан. 9:24). А когато изцерил прегърбената жена казали, че не пази съботата (вж. Лук. 13:14). Тогава Христос почнал да им говори с притчи, така че да слушат и да не разбират и да гледат, а да не виждат, но да ги записват, за да ги разберат. Както и апостолите не могли да разберат някои притчи, които Христос им разтълкувал и им казал: "На вас е дадено да разбирате Божиите тайни, а на другите говоря с притча, която има висок смисъл и изисква тълкувание, за да е от полза за онзи, който я чете или слуша" (ср. Мат. 13:11-­13). Такава е и днешната, която ще чуете сега от Евангелието.

Евангелски текст

"Рече Христос тази притча: царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угодно са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия; други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха ­ и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете го и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; защото мнозина са звани, а малцина избрани."

Тълкувание

Чувате ли, благочестиви християни? Царят, който направи сватба, е Бог Отец. Синът е Иисус Христос. Невестата (булката) е Църквата или всяка християнска душа. Изпратените слуги са пророците и апостолите, сватбарите са еврейският и елинският народ, угоените телци и хлябът са Старият и Новият завет, нивата и търговията са телесното удоволствие и сребролюбието. А  войниците, които изгорили града, са римската войска, която четиридесет години след Христовото възнесение опожари Иерусалим ­ главният град на неповярвалите евреи, както казахме и миналата неделя. Хората, които напълниха сватбения дом, са елините и езичниците, които повярваха в Христа. Човекът, който не бе облечен в сватбарска премяна, е всеки грешник, който няма милостиво сърце и добри дела. А това, че му вързаха ръцете и нозете показва, че щом човек умре, душевните му сили биват свързани и той не може да направи никакво добро. Външната тъмнина е вечната мъка, където ще хвърлят всеки грешник като вързан, а скърцането със зъби е разкаянието на грешниците по време на мъката. Това е тълкуванието на сватбата, но чуйте сега и поуката от нея. Спомнете си първо, че Христос каза сватби, а не сватба, с което показва, че съединяването ни с Бога е разнообразно; защото някои се съединяват с Бога чрез девство и чистота, други чрез пост, а други чрез послушание. И така едни принасят плод до сто, други до шестдесет, а други до тридесет, според различните пътища, които Бог е посочил за нашето спасение. Тези, които принасят плод до сто, са раздали целия си имот като милостиня и живеят в девство и чистота. Принасящите до шестдесет са тези, които са раздали половината си имот като милостиня и живеят целомъдрено с жените си, а принасящите тридесет са тези, които са раздали една трета от имота си и живеят в любов с жените си, и добре спазват Божиите заповеди. Царят, който направи сватба на сина си е Бог, Който прикани евреите към добротворство, но те не пожелаха, а изтъкнаха като предлог едни: че били отишли за волове, други: на нива, други: да се женят, а трети уловили слугите и ги набили. Слугите, които били пратени да канят на сватбата преди Христа, били пророците, а след Христа апостолите и църковните проповедници. Първо били поканени евреите, а то не веднъж, а много пъти чрез закона и пророците, а те се отказали от тази сватба като недостойни. Затова Бог покани нас да се веселим духовно с поученията на Стария и Новия завет. А с това, че царят се разгневил и изпратил войници да изгорят града, Христос показал как евреите щели да пострадат по-късно за неверието си; защото като минали 40 години от Христовото възнесение, римският император Веспасиан и синът му Тит отишли и изгорили Иерусалим и избили безброй евреи, а колкото останали живи, ги пръснали по целия свят; защото разгневиха Бога, като не повярваха в Христа, а Го разпнаха на кръст. Но вижте Божието милосърдие как Бог съсипа Иерусалим не веднага, а след 40 години. Първо, за да покаже Своето дълготърпение, и второ, чакал ги дано да се покаят! Но те не само не се покаяли, ами и започнали да убиват светите апостоли. Убили първомъченик Стефан с камъни. Съсекли Иаков, брата на Иоан, и изгонили всички апостоли от Иерусалим. Тогава и Бог погубил града и убийците. О, голямо Божие дълготърпение! Те извършили толкова зло, а Бог пак проявил милост към тях и ги търпял толкова много години дано да се покаят и повярват! но те не повярваха. Затова Бог прати апостолите сред езичниците, елините и варварите, които събраха в една вяра, както и днес и добри, и лоши идват и приемат свето кръщение и Божествено Причастие. А ние, като бяхме езичници и повярвахме, да не се надяваме само на вярата, а в съответствие с нея да вършим и добри дела; защото вярата без добри дела е мъртва (Иак. 2:20), а Бог изгонва от Небесното царство този, който няма добри дела, както царят изгони онзи, който не бе облечен в сватбарска премяна; защото тук Божията благодат очиства и обновява всеки, който се кръщава, но той трябва да пази чистотата, която е получил при светото Кръщение; защото с мръсна и нечиста душа не се влиза в Небесното царство. Затова и млъкна онзи, който нямаше сватбарска премяна, понеже нямаше какво да отговори, сам осъди себе си и затова го завлякоха във вечната мъка, която е приготвена не за човеците, а за дяволите. А за човеците още преди създаването на света е приготвено Небесното царство; но ние сами бягаме от Небесното царство и си купуваме вечна мъка с греховете си. Вижте правосъдие как осъди недостойния, докато още не бе почнал да яде на трапезата, за да се насладят само достойните, а недостойните да бъдат изгонени вън от онова веселие и всеки да получи според делата си или Небесното царство, или вечно мъчение.

Поучение

Братя християни, всички ние сме поканени на тази царска сватба и весела трапеза, но трябва да помислим дали като отиваме там, имаме сватбена премяна, тоест милосърдие, чистота, пост, милостиня и послушание. Ако ги имаме, нека отидем радостно, защото всичко е приготвено. А ако нямаме сватбарска премяна, да не влизаме там, защото вместо слава ще получим безчестие, ще ни изпъдят оттам и ще ни изпратят във вечна мъка. Защото който се причастява грешен и недостоен, няма сватбена премяна (добри дела), а има душа, отрупана с мръсни грехове, затова ще го изгонят от светлината в тъмнината и от радост в плач и скръб. Но ако се очисти с покаяние и сълзи тук, ще бъде приет и там със сватбарите на онази царска трапеза. И като сме поканени, тоест като сме повярвали в Христа и сме се кръстили, да не се надяваме само на вярата, защото мнозина са звани, а малцина призвани, тоест мнозина са тези, които сега се наричат християни, но малцина са ония, които знаят що е християнство и спазват християнския закон. Много са тези, които се причастяват, а малко са ония, които са праведни и достойни за това причастие. Затова трябва да отиваме на царската трапеза със сватбена премяна, а не с мръсни и нечисти дрехи, защото ще ни вържат и ще ни хвърлят във външната тъмнина. Слушатели християни, мъже и жени, малки и големи! Не бива да украсяваме тялото си с много скъпи и копринени дрехи, които ни носят гибел, а да украсяваме душата си с добродетели. Каква полза имаме от копринените дрехи или от златните накити, каква полза имаме от различните ароматни масла и парфюми, когато душата ни вътре смърди (вони от грехове). О, голяма наша глупост! Гнилото накичваме, а вечното презираме. Изразходваме толкова хиляди за тялото ­ за дрехи, храна и жилище, ­което утре ще изгние в гроба и ще стане пръст, а за душата, която е вечна и нетленна (негниеща), не даваме нищо, а я държим гола, лишена от всички добродетели и гладна за Божието слово. Християни! Не се трудете толкова за тялото, защото то скоро ще премине и прецъфти като цвят, но трудете се повече за душата да я украсите с добродетели, с молитви, пост, милостиня и други добри дела, за да получим онова вечно веселие, а не да се търкаляме в блудодеянието и в други мръсни грехове, които оскверняват сватбените ни дрехи, нито да бъдем много лакоми за сребро и злато, което е второ идолослужение. А само да гледаме да изперем и почистим сватбените дрехи, за да влезем безпрепятствено в онова царско веселие, тоест в Небесното царство, където ще има радост и веселие, с нашия Господ Иисус Христос, Комуто слава във вечните векове, амин."

Свети Софроний, Епископ Врачански

В рубриката "Съвременна Библия" – чули сте за Зигмунд Фройд, но познавате ли племенника му? Струва си да се запознаете с Едуард Бернайс. Предаването ни е кратко, за да изрази мащаба на таланта му. Той е гений в своята област – манипулация на общественото мнение. Наричаме го "пропаганда"! Какво разбрах аз от сблъска си с г-н Бернайс? Разбрах, че спасението на душата ми е спасение от лъжата.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.