Кои са най-често фалшифицираните стоки на пазара у нас

В днешно време потребителят може да си поръча през интернет каквито стоки пожелае, включително хранителни и лекарства. Често пъти пазаруваме от китайски сайтове на по-изгодни цени, но това означава ли, че предлаганите стоки са фалшиви? Според видинчани българинът купува фалшиви стоки, защото са по-евтини:

"Аз като виждам, че не е качествено като оригинала, не го купувам. Дрехи, авточасти за автомобила нали отбягвам такива работи. Гледаме да си е качествено. От сайтове пазарувам, не от магазините. От магазините - може би козметика... Дрехи не смея през интернет. Някакви уреди, да речем, въпреки че пак ето изпатихме и с уреди... Ето сега, виж в София как разказват този случай с тези карти за пътуване. До края на годината 4 лева. Къде има такава карта за 4 лева да обикаляш София цяла година? Лъжат хората и някои се хващат..."

Облекла, обувки, козметика и детски играчки са най-често фалшифицираните стоки, които влизат на пазара в България. 

"Това е по официални данни, но ние към това добавяме, съобразно степен на опасност, лекарства и авточасти. Те може би не са толкова масови, но за сметка на това могат да бъдат доста опасни", каза Богомил Николов - директор на Асоциация "Активни потребители". 

Най-често цената е индикатор за наличие на риск, след това източникът, от който купуваме. В общественото разбиране за фалшиви стоки те са два типа- едните нарушават интелектуалната собственост, а другите са стоки с ниско качество на един производител- замества традиционни или качествени съставки, така че да поевтини стоката. 

"Хранителните стоки в една съществена част е нашенски, български проблем. Знаете със сирената и някои други млечни продукти от години дебатираме и се борим. Прословутите палмови мазнини или завишено съдържание на вода и т.н. Добавям тук и зехтина, който по всеобщо мнение е най- фалшифицираната храна в света. Не е български проблем това, навсякъде се случва", посочи още Богомил Николов.

Ако си закупим фалшива стока в масовия случай сигнал се подава до Комисията за защита на потребителите. Ако са детски играчки и електроуреди, това е Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, за козметичните продукти - към Министерство на здравеопазването или регионалните здравни инспекции, допълни директорът на "Активни потребители".

В България не се събира информация от болниците за причина за някои видове заболявания. Затова и не може да се каже за година колко хора са пострадали от електрически удар от някои стока, колко хора са получили кожни обриви и алергии в резултат от използвана козметика и т.н., каза още Богомил Николов:

"Ако имахме такава информация, обобщена, може би щяхме малко по-сериозно да гледаме на този проблем." 

Лекарствата, които се предлагат в интернет, няма как да минат през стандартната система за удостоверяване идентичността на всяко едно лекарство. Тя вече е много специализирана и всяка една опаковка има индивидуален код, различен от всички други опаковки, обясни Николай Тодоров- председател на фармацевтичната колегия във Видин:

"При закупуване на лекарство от интернет или място различно от аптека няма как да се провери това нещо, т.нар. верифициране на този код и това лекарство. И всичко онова, което е извън аптека, реално може да се третира като непроверимо. Сега, дали е фалшиво, или не е друг въпрос. Едва ли. Голяма част от лекарствата не са. Но, има част от нещата, които нарочно се правят така все още по света. И тези лекарства, които ние срещаме в интернет с прехвалени свойства често пъти съдържат познати комбинации, някой път комбинациите не се и обявяват всички съставки. Друг път рекламата е прекалено екстензивна и няма как пациентът да провери това лекарство действително ли върши тази работа."

Трябва да се избягва и купуването на лекарства от интернет втора ръка, внесени от други държави, тъй като също не може да се провери дали са внесени по правилата и дали се съхраняват правилно.

Как да разберем, че предлаганият продукт е фалшификат? Макар да няма точна формула, няколко фактора могат да ви дадат насока и да ви сигнализират, че продуктът пред вас не е оригинален: лошото качество, прекалено ниската цена, опаковката на стоката, етикетът на стоката, външният вид на марката, посочват от Европейския потребителски център в България.

"Много важно е да знаем точно какво искаме. Има хора, които се съгласяват с една реплика или един фалшификат на дадена марка, просто защото решават, че така е по- изгодно за техните финанси и съответно нямат против това. Т.е. те купуват фалшив продукт или по- скоро фалшификат с пълното съзнание за това. Има и други, които просто не знаят или не търсят подобен резултат, просто попадат на фалшификати. И в двата случая моят съвет е да се внимава, особено, ако става въпрос за козметика или да кажем алкохол или някакъв вид лекарства. Т.е. нещо, което може да бъде опасно за здравето, защото не само парите или не само да кажем фалшификатът е проблем, а по-скоро нещо, което може да се отрази на здравето на човек", обясни Соня Спасова- директор на Европейския потребителски център в България. 

Още по темата може да чуете в звуковия файл.