Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любомир Бояджиев: Влюбен съм в театъра, вярвам в душата и в щастието...

Ролята на театъра е в това да възпитава отношение към красивото

Любомир Бояджиев в "Мистерията Дон Жуан"
Снимка: Драматичен театър-Монтана


Как театърът може да се превърне в семeйство и съдба, как може да възпитава младите хора в добродетели и различен поглед към света? За това в "Калейдоскоп" си говорим с директора на Драматичен театър "Драгомир Асенов" Монтана Любомир Бояджиев, който от 50 години работи в театъра, 25 от тях като директор.

Изиграл е над 100 централни роли в театъра. Влюбен е в театъра, вярва в душата и в щастието, обича Екзюпери, защото: "най-красивите неща се виждат със сърцето". Директор е на Драматичен театър - Монтана в сезони 1991/92 - 1992/93, и от сезон 2000/01 до момента, което го прави най-дълго управляващия театрален директор - 25 години. 

Любомир Бояджиев е високо оценен за своя принос в развитието на трупата в монтанския театър. По повод неговата 65- годишнина е награден със знака на Община Монтана и званието "Почетен гражданин на Монтана". 

Корените на Любомир Бояджиев не са от българския Северозапад. Роден е на 20 февруари 1950 година в Ямбол, но след като целия си съзнателен живот е прекарал в Монтана, днес той се чувства истински българин от Северозапада. 

Детството му е богато на преживявания, семейството му често се мести, защото баща му е военен. От малък проявява интерес към театъра, включва се в различни театрални групи, изиграва и първите си роли, магията на театъра го завладява и остава за цял живот. Майка му го насърчава и се радва на неговите успехи. Самата тя е била актриса в Ямболския народен театър и е участвала в много театрални постановки. 

Малкият Любомир се проявява като непослушен ученик, с лоша дисциплина, заради което е принуден да се мести от едно училище в друго. До 10 клас учи в гимназията в Сливен, следва гимназията в Котел, в София, в Ямбол. Има интерес към хуманитарните предмети и силно изявен интерес към театралните кръжоци и дейности. След завършване на средното си образование кандидатства във ВИТИЗ, но не е приет. По желание на баща си записва Школата за запасни офицери в Шумен, завършва с отличен успех като младши лейтенант. Първото му работно място е в Студиа за игрални филми, занимава се с пиротехника и каскади, той е специалист в тази област от военното училище. 

Кандидатства във ВИТИЗ, отново е скъсан, но затова пък започва работа като стажант-актьор в театъра в Михайловград. Тук има щастието да работи с големия режисьор Димитър Гочев. С качествата си на добър актьор е канен да играе на сцените в различни театри. Така отново се връща в родния Ямбол, тук получава първото си звание "актьор" по чл.9 от Указа за театрите през 1982г., когато за изключителни дарования и роли е доказал актьорските си умения. 

През 1977 година е отново в Михайловградския театър. Работи като актьор, а през 1991 година става директор. След началото  на "унищожителната реформа в българския театър" се оказва, че трябва да съкрати 70% от персонала на театъра, затова си подава оставката и продължава да работи като актьор на свободна практика. През 2000 година отново се връща в театъра в Монтана като директор по покана на кмета Златко Живков. По това време се създава и детско-юношески театрален състав към театъра. 

"Тогава ние наброявахме 130 души, имах 30 души актьори, и беше един пълноценен театрален състав, който даваше 12 и повече постановки на сезон... Ние сме имали в месеца по над 36 представления, имало е и дневни и вечерни,  и се работеше много, и се пътуваше много, този театър, както и видинския, бяха трупи, които обслужват малките населени места... 
През 1991 г започна тази  реформа, през 1993 г си дадох оставката, защото ме накараха да направя 70% съкращения на персонала, това означаваше, че трябва 70% от хората да ги пенсионирам или да ги уволня ...
Не знам защо по този начин се тръгна ... По този начин се унищожиха театрите в Кюстендил, Перник, Монтана, Видин, които направиха "сцена 6" или приемаща сцена, което е пълен абсурд. Казах, че не мога да приема театър, който няма своя продукция и приема само гастролиращи трупи...
2000 година кметът на община Монтана Златко Живков ме покани да се върна като директор. Като аз успях да създам трупа от 8-10 актьора и първата ни пиеса беше "Капан за самотен мъж". Тогава започнах да ръководя детско-юношески театрален състав. В момента съществува балетно театрално студио "Финес" с ръководители Стефчо Милков и Мила Топалова. Те  ръководят детско юношеския театрален състав..." 

В момента Любомир Бояджиев работи върху свой моноспектакъл, наречен "Радичковиада", в който се включват откъси от почти всички спектакли на Йордан Радичков, а литературният материал е наречен "Зеленото дърво", подзаглавие на "Радичковиада".  Работи и върху още един моноспектакъл "Великденско вино". 

"Имам  безброй красиви спомени от работата си като актьор и от усещането, че си необходим на хората, че правиш най-стойностното и важното за един човек - даваш му надежда, красота чрез  изкуството наречено театър. И няма значение каква е публиката, когато си искрен, тя също е искрена и те приема безрезервно", разказва Любомир Бояджиев.


Повече може да чуете в прикачения звуков файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Разликите между православния и католическия Великден

Днес е Велики четвъртък от Страстната седмица.   В първите три дена от Страстната седмица вниманието е насочено към някои притчи на Иисус Христос с важни поучителни послания в тях, а във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите спасителни страдания. Тази година православният и католическият Великден съвпадат. За никого не е тайна, че има..

публикувано на 17.04.25 в 17:05

Общините Белоградчик и Макреш финансирали зарибяване на Рабишкото езеро

Светослав Димитров последните години организира кампании за зарибяване на Рабишкото езеро. Водоемът и в момента е заблатен , за риболов почти не става, защото има около 15 метра зелена трева. Винаги има смисъл от зарибяване, каза Светослав Димитров: "Целият този бряг, който преди беше като плаж сега е станало просто горичка...

публикувано на 17.04.25 в 16:06

Забраниха риболова до края на май

От 15 април влезе в сила забраната за улов на риба по река Дунав и вътрешните водоеми. Целта е създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на пролетно и пролетно-лятно размножаващите се риби на водни обекти, в които се разрешава любителския риболов. Периодът на забраната е от 15.04.2025 г. до 31.05.2025 г. включително...

публикувано на 17.04.25 в 16:02

Как да подберем добър козунак за Великден

По традиция днес на Велики четвъртък и на Велика събота се приготвят козунаците за Великден. Колко жълт и колко скъп е, и как действа на небцето, истинският козунак - ще разберем от популярната врачанска сладкарка Мария Иванова : "Портокаловият козунак освен стандартните продукти - брашно, мая, мляко, яйца съдържа портокалови корички и..

публикувано на 17.04.25 в 15:57
СНИМКА: ПП ВРАЧАНСКИ БАЛКАН

Ще реставрират "Пустата църква" в Камено поле

Нови проекти по Програма ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България - Сърбия ще развиват трансграничния регион с инвестиция от 8 млн. 382 хил. 491 евро. Първите 10 проекта поставят началото на реалното изпълнение на интегрираната териториална стратегия по програмата, насочена към разработване на атрактивен, всесезонен туристически продукт чрез интелигентни решения...

публикувано на 17.04.25 в 15:55

Ученици от Видин правят филм за видинската синагога

Стартираха снимките на първия ученически филм за видинската синагога. Това ще е първият филм във Видин и страната, изцяло направен от ученици за тази забележителна сграда.  Кампанията надгражда пилотната инициатива на Европейската комисия  "Детективи на европейски проекти“ , реализирана успешно с шест от областните информационни центрове в..

публикувано на 17.04.25 в 13:33

В "Музикална зона" на Велики четвъртък 2025 слушаме произведения от барокови композитори

От създанието на света до днес, музиката е неразривна част от богопоклонението. Работата на композиторите била да извайват своето изкуство за богослужебната практика. Освен че били автори  на музиката, те я и изпълнявали. Едни от най-вдъхновяващите образци идват от епохата на барока. Постепенно музикално-изразните средства започват да разширяват..

публикувано на 17.04.25 в 09:00