Гери от Враца - едно от децата с жълта панделка

публикувано на 15.02.24 в 16:43

Колаж: Радио ВИДИН

Снимка: архив

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Репортаж на Виктория Топалска

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Гери е едно от момиченцата, на които вместо да закичат панделка на косите, ги режат. След това отново им закичат панделка, но този път златна. Символ на децата, страдащи от онкологични заболявания. Тя е едва на 13, когато се сблъсква с диагнозата "остеосарком", който засяга костната ѝ система. В най-сладките години на детството си, тя губи единия си крак, а в замяна получава десетки изпитания, през които трябва да премине. Само на един. Дълго с баща ѝ събират пари за протеза, която да улесни нейното движение, а към момента тя е вече факт. Неочакван, неудобен, наболяващ, но дълго чакан факт.

"Една седмица бяхме в протезния център и ми показваха как да ходя, да сядам и после ми казаха, че две седмици ще се упражнявам вкъщи, за да мога да свикна. Самото място да свикне на натоварването, защото досега не е имало такова натоварване, да може да свикне и да няма болка... Хубаво е, да... Изисква търпение, упоритост и упражнения. Без тях няма как да стане. На моменти може да ти се струва, че не се получава, но изисква време, няма как да стане от днес за утре."

Гери е едно от децата, които животът учи на всичко. Едно от децата, за които днешният ден е специален, защото се сещат за тях. За това, че са болни, нуждаещи се и борещи се. И както всички деца, не знаят точно какво ще се случи с тях, вярвайки, че всичко ще отмине така, както е дошло - бързо и безболезнено. Истината обаче никога не се припокрива с детските очаквания.

"Доста малка бях тогава. Първоначално не очаквах, че толкова много години ще продължавам така. По-кратко мислех, че ще бъде... Това са неприятни спомени, на болка от това, че си далеч от приятели, близки... Не е лесно."

Гери определя себе си като позитивен и намиращ надежда човек. И успява да бъде. Почти винаги.

"На моменти не се получава, но се старая да гледам по-позитивно... Има моменти, в които губя надежда. Вече дори чакам трети-четвърти ден докторът да ми каже, че ще си тръгна, но и аз не знам дали ще си тръгна още от болницата. Но важното е да са добри резултатите, пък ще потърпим още малко... Не трябва да се отказват хората да търсят надеждата. Трябва да се борят, да видят надежда, дори когато не се вижда, дори когато ти се струва вече, че няма накъде и не се получават нещата, винаги има надежда. Дори и в най-лошите ситуации може да се намери нещо хубаво... Може би сам трябва да потърсиш надеждата. Като излезеш навън, сутрин, като се събудиш, да погледнеш слънцето, дори то може да ти даде надежда - всяко малко нещо, малките неща."

Едно от децата на България, страдащи от онкологично заболяване. Това е Гергана Петрова. Гери, която и днес е в болница, и днес продължава да се лекува, и днес търси надежда, и днес се е учила да ходи. И не ѝ е за пръв път. Но не спира да се усмихва и да вярва в надеждата. И не само, че вярва в нея, но не спира да я търси - в хората, в природата, във всичко наоколо. Търси я, дори когато не вярва, че ще я намери. Защото надеждата умирала последна. И докато още я има, ще го има и животът.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Гери от Враца - едно от децата с жълта панделка

Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

Защо Видинският панаир заприлича на сметище за строителни отпадъци

Видинският художник Богдан Александров получи национална награда

Видинчанка ще представи България на конкурса "Мисис Свят"

Видински ученици разработват бизнес идеи

Алманах "Под лъчите на слънцето" отново набира произведения

Излезе от печат втората книга на видинска авторка

За БНР

Радио Видин