Теодор Димокенчев: Сглобката е учебникарският пример за функционирането на властта

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Теодор Димокенчев в ''Посоките на делника'', 29 февруари 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

По-малко от седмица остава до момента, в който премиерът Денков ще подаде оставка. 

В навечерието на 6 март осъществяването на ротацията е под въпрос. 

Пред разпад ли е Сглобката след предложения меморандум за управление? 

Отместват ли вниманието от бавещите се реформи непрестанните спорове между партньорите, които така и не официализираха отношенията си? 

Масата на преговорите или нови парламентарни избори? 

Политическото статукво в страната дискутираме с Теодор Димокенчев, юрист и автор в дясната платформа Консерваторь.

"Да, разбира се, че не трябва да имате доверие в политическата класа. Никъде по света не трябва хората да имат доверие в политическата класа. Затова най-разумното нещо е държавата да е много ограничена до някои ключови функции. Проблемът в България е, че големите маси от населението искат хем да не дават на политиците нищо, защото знаят, че те са корумпирани, хем държавата да им прави всичко и да не се оправят сами: пенсии, здравно осигуряване и т.н, та изпадаме в една ситуация, която си проличава на самите избори. Толкова много хора гласуват, защото нямат никакво доверие в системата. За да се промени системата, трябва малко да се размърдаш, да предприемеш политическо действие, да си изцапаш ръцете и да я промениш. В България искаме някак си да се промени без ние много да се занимаваме. Заради това е този култ към чужденците: нали, да дойде ЕС да ни оправи, американците да ни оправят, другата част от обществото пък искат руснаците да дойдат. Защо? Защото това издава едно нежелание ти сам да се заемеш със собствената си съдба, да се включиш, да си изцапаш ръцете, защото това не е лесна работа, искаш някой да подобрява нещата, обаче твоят комфорт да си остане. Няма как да стане такова нещо".

Радио ВИДИН: Ако позволите, наскоро разговарях с анализатор, който сподели впечатляваща мисъл, с която съм съгласен. В България се идва на власт винаги и само за да се преборят някакви корумпирани управляващи. Когато тегля чертата, когато се връщам назад в годините, големите месии винаги се появяваха с този слоган.

"Да, да. Но това не сме го измислили ние. Ако четете класиците на Теория за елитите, те свеждат властта до една формула, която в общи линии е "ние трябва да сме на власт, защото настоящите са лоши". Измисля се някаква причина, при нас често е корупцията, мафията и т.н... и когато дойдем на власт - продължава да се повтаря същото. Че ние сме вече на власт, обаче пак се борим с предишните, така че тази формула продължава да се повтаря, докато не се изтърка дотам, че да не дойде новият субект, който да вземе властта. Това са някакви естествени процеси в завъртането на властта в демокрациите... и е вярно. Само да се върна там, където Вие по-рано казахте за несигурността на режима. Всъщност понеже системата е толкова несигурна, затова винаги се говори за някакви революционни големи промени и реформи. Ако една власт се чувства сигурна, тя може методично да прави промени както сметне за добре. Когато обаче не се чувства сигурна, трябва да отвлича вниманието с някакви огромни прокламации, с огромни реформи и т.н. Затова постоянно има една такава приповдигнатост в отношенията на властта към потенциалните реформи, защото това издава несигурността и. Ако ти не мобилизираш вниманието на хората за нещо много голямо, те много лесно могат да забележат, че нищо кой знае какво всъщност не правиш и че може и без теб. Затова сега виждаме за еврото има огромна кампания. Това е едно от нещата, които независимо какво се случва във властта, си продължават - за вкарване на България в Еврозоната. Това, разбира се, се случва и под външнополитически натиск. Ако наистина имаме такива системни проблеми, това ли е най-важно? Не мисля, че това е най-важното. Не мисля, че и на хората чак толкова много им пука, та да е постоянно заглавие в новините. В крайна сметка това е един сравнително технически експертен въпрос, но се пробутва като нещо много важно за хората. Хората дали ще плащат в левове или евро, честно казано - като им мине първоначалната еуфория или недоволство от приемането на еврото, ще забравят след два месеца, както за всичко друго. Въпреки това, имаме едно много високо място заето в медийното внимание за влизането в Еврозоната. Това място съвпада с борбите в Сглобката. Защо? От една страна, властта иска да покаже, че прави нещо много фундаментално за държавата - промяната на нашата валута... от друга страна, както споменах, те си дават битка чрез медиите. Две функции се изпълняват по едно и също време. Продава се нещо революционно, за да се покаже сила, но в същото време се и мобилизира електората, за да се даде битка, така да се каже".

Радио ВИДИН: Това е един парадоксален момент. Да, тази власт умее да играе по учебник играта. Самият този страх обаче е неразбираем. Ако трябва да сме честни, настоящето управление няма реална алтернатива, колкото и да е грозна тази истина. Не виждам защо трябва да се страхуват.

"Защото са алчни. Вижте, аз също не знам какво е да си милионер и милиардер от държавни поръчки, от обвързани с властта бизнеси, но предполагам, когато се услади такова нещо, трудно се пуска. Когато друга политическа партия заплаши да вземе ДАНС или други органи, за да ти разкрие корупционните схеми, за да ти изземе същият този много сладък бизнес за много пари - това е несигурността. Става дума за чиста човешка алчност, за човешки страх, че ще ти разкрият схемите. В общи линии така функционира властта навсякъде. Ние живеем в такова време, че режимът е толкова нестабилен, че всичко излиза наяве. Сега гледаме един учебникарски пример за теория за елитите, който показва точно как функционира властта реално. Нещо, което по принцип е скрито зад идеологически фрази, зад някакви медийни кампании. Докато сега черно на бяло се казва "ние искаме половината министерства, половината агенции, ние искаме другата половина"... така се заявяват червени линии, от които вече да протекат реалните преговори, както и ще протекат. Видяхме представител на ГЕРБ на конференцията на ДПС, което е едно показване на съюз в някаква степен. Това са такива публични заявления, които да покажат настроенията в ръководствата на партиите в Сглобката - ПП-ДБ тоест да знаят, че насреща имат общ фронт от ГЕРБ и ДПС. Битката няма да свърши според мен. Докато продължава това управление, ще има такива търкания. Имайте предвид, че малко парадоксално - търканията ще ги има, но никоя партия не се чувства достатъчно сигурна да излезе срещу останалите и точно това гарантира според мен дългосрочността на управлението. Да, ще има искри, ще има търкания, ще има скандали, но управлението под някаква форма ще продължава, докато не минат четирите години. Те нямат друг избор. Иначе влизат в непознати води и тогава може да свършат за някой зле нещата".

Радио ВИДИН: Ако върнем лентата към момента, в който Кирил Петков представи прословутия меморандум: окей, да приемем, може би начинът не е правилен, да речем обаче, че има воля да се сложат подписи, да се официализират отношенията. Големият момент обаче е съвсем друг. Политик нагледно показа как се случват нещата. Човекът излезе и си каза, че трябва да се разделят независимите регулатори. Независимостта в системата е най-големият мит. Никога не е имало такава, никога няма да има. Черно на бяло го чухме.

"Абсолютно е така. Ние, мисля, и преди сме говорили за този мит за разделението на властите. Няма независими регулатори. Ако някой от тях случайно е независим, рано или късно се предприемат стъпки да бъде сложен наш човек в този регулатор, да се повлияе по някакъв начин на вземането на решения. Става дума за много пари, за много държавен ресурс, който все пак трябва да се разпределя по някакъв начин и хората, които искат да участват в разпределянето, не могат да оставят на някой произволен човек да взима независими решения. Това е естеството на властта навсякъде. Да, трябва да се стараем да не бъде така, но така да се каже - инерцията винаги води натам. Няма как да стигнем момент, който дори всички регулатори да са независими и да е изцяло експертно всичко... тогава пак ще тръгнем натам под една или друга форма. Даже бих казал, че според мен, ако се изкорени цялата корупция или има такъв начин на работа на правителството и на органите на реда, това значи и край на държавността в някакъв смисъл, защото корупцията е нещо като лубрикант за упражняване на държавната власт, за стимулиране на политически активните играчи да продължават да вършат работата, която вършат. Покрай корупцията се вършат и други неща. Ако няма корупция, хора, които са компетентни в упражняването на държавната власт, може и да не останат. Това е много тънък момент, много неприятен момент за много хора, но аз мисля, че е факт. Държавата без корупция няма. Политика без корупция няма. Отново въпросът е, какво остава за хората? Какво е качеството на управление? За мен проблемът в България като цяло е качеството на управлението, не корупцията дотолкова. Може би качеството на управлението е толкова ниско заради това, че ние въобще не борим корупцията. Въобще няма никакъв страх от това нещо. Няма някакъв стимул да се прикриват, да подобряват методите си на корупция, така да се каже. Това е причина нивото на управление да е толкова ниско. Става дума за най-обикновено разграбване на порции. Все пак стремежът е хубав, просто не е особено реалистичен".

Радио ВИДИН: Друг момент, който направи лошо впечатление. Не разбрах защо Мария Габриел обяви при отказа си да подпише меморандума, че вече е обсъдила документа с посланиците. Това споразумение е вътрешнополитически акт, който касае управляващите партньори. Къде е ролята на посланиците?

"Това е заявка на един послушен политик. Имайте предвид, че г-жа Габриел идва от Брюкселската бюрокрация, където послушността е особено важно качество, да я развиеш, за да можеш да се издигаш в тази полукомунистическа бюрокрация. Пак се връщаме към това, което казах в началото - има инстинкт да се харесаме на чужденците. Чужденците да ни помогнат да се оправим. Аз не знам доколко изобщо е търсено това от т.нар. посланици и доколко не е просто някакво желание на политическата класа да си прилепи легитимност. Както казах, властта се чувства много несигурна. В същото време, спомнете си, в миналото видяхме Асен Василев в един изтекъл разговор, за който нямаше никакви последствия, разбира се... и сега г-жа Габриел. Виждаме придаваме на важност и търсене на легитимност, когато се каже "посланиците са с нас". Тоест "американците са зад гърба ми, ЕС е зад гърба ми". Може би това е за вътрешна употреба между тях си, но издава нещо много тъжно, нещо много опасно - че това са хора, които нямат самостоятелно мислене. Щом първото нещо, което трябва да кажеш, е че си говорил с чужденците, това е манталитетът на един колонизиран народ. Да не звуча като Волен Сидеров, но е така... Англосаксонският модел на управление на колониите е бил, че те са назначавали местно лице, което едновременно да отразява техните ключови интереси, но и в някаква степен да защитава интересите на местното население. Това е много хитро, защото този човек така има достатъчно легитимност все пак да дава нещо на своите хора, на своя народ, а от друга страна, да не заплашва интересите на колониалните господари. Хора на такива позиции е трябвало да са балансьори между интересите на местното население, за да не ги махнат местните, а в същото време - интересите на господарите, за да не ги махнат същите тези. Виждаме точно този манталитет в изказванията на Габриел, на Асен Василев. Като цяло управленският ни елит толкова си може".

Радио ВИДИН: Разбирам, че смятате, че все пак няма да има избори. Изминалите 9 месеца бяха ли ползотворни за обществото?

"В кой смисъл? Обществото е критично болно българското и не само. Нито демографията е оправена, нито икономиката, нито България блести с нещо в международен план. Не мисля, че нещо фундаментално е променено. Пак си говорим за обявените неща, които се правят, за революционните реформи, а резултатите? Селата са празни. Инфраструктурата се разпада на много място. Когато Бойко Борисов преди много години говореше, че което е построил Тодор Живков - не можем да го боядисаме... тогава се смяхме, ама май се оказа прав. Ние виждаме, че имаме страшно много язовири с ВЕЦ-ове, които държавата едвам поддържа. Нещата изобщо не са розови".

Радио ВИДИН: Всяка власт, както сме говорили с Вас, се стреми да представя  дори провалите като успехи. Аз си мисля, че изминалите 9 месеца не дадоха основания да повярваме, че следващите 9 ще бъдат по-добри.

"Разбира се, но те и не търсят. При един политически пасивен народ няма нужда да се търси легитимност пред самия народ. Няма никакви последици. Виждаме, че след толкова избори т.нар нови, които щяха да правят промяната, се сраснаха със старите, които бяха т.нар. мафия. Няма никаква промяна от това нещо. Само малко нови лица се вляха в системата. Това е положението. Докато не се произведе някакво наказание от народа по демократичен път, няма защо да се променят тези неща, няма стимул просто. Ако нещо работи, а то работи в някаква степен за управляващата сглобка, защо да го променят? Дали ще има избори ли не? Все пак не се наемам да правя прогнози. За мен не е логично да има такива точно на този етап обаче".

Радио ВИДИН: Наблюдавам размишленията на някакъв процент от българските избиратели. Хора, които са на принципа "ако го вършат нашите, това е окей". Не разбирам това мислене. Ако не е правилно, няма значение дали са "нашите". Пак не е правилно. 

"Има нещо такова. Това си е чисто психологическа черта. Хората се делят на племена, на отбори, когато човек е в отбор, в тълпа, се държи по по-различен начин. Разбира се, ако хората имат като цяло малко повече задръжки, може би няма да е толкова голо и толкова видно. Все пак още преди повече от век Густав Льобон и други изследователи са говорили за това как се държат тълпите, как човек става различен, когато е в група и се държи много по-различно. Когато се разделиш на отбори и много лесно можеш да кажеш "другият отбор е враг, за да го победя, мога да правя каквото е необходимо, няма нужда от задръжки, ако съм във война"... така че, макар и тъжна истина, това просто е част от човешката природа".