Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поетесата Светлана Джукова- за поезията и философията на живота

10
Снимка: радио Видин


Поезията е важна за всеки един от нас, но най-вече за хората, които творят, мислят и изразяват вътрешното си светоусещане чрез стихотворна реч. Това важи с пълна сила за събеседничката ми- поетесата Светлана Джукова.  Поезията бележи целия й творчески и житейски път, поезията я среща с разнообразни хора, най-вече такива, с които имат сходни интереси, хора, които я вдъхновяват.

Родена е на 15 април 1967 г. във видинското Ново село. Висшето си образование завършва в ЮЗУ Благоевград,  специалност “Българска филология“. Преди това завършва “Български език и литература и история“ в Педагогическия институт в Смолян. Нейни творби са публикувани в специализирани издания. Автор е и на художествено-публицистични статии и нови структурни изследвания на съвременни български автори. 
През 1996 година издава стихосбирката "Обсерватория". А през 2023 година излиза неин сборник с поезия и проза "Светлини".


С много любов си спомня за своите родители, които оформят нейното развитие като творец. И макар че баща й е икономист, а майка й счетоводител, те имат отношение към литературата и всички изкуства. 

В семейството й подкрепят огромното й желание да твори, да се учи от известни писатели и поети на творческо писане и професионализъм. Всяка седмица баща й я води във Видин в читалище "Цвят" на литературен кръжок. Самият той й дава напътствия за първите й стъпки в писането на поезия. 

Освен родителите, съществена роля в живота й изиграват видинският творец Петър Хаджипетров, по-късно и  българския поет Любомир Левчев. 
Започва да публикува във всеки брой на "Ведрина" към вестник "Червено знаме". 
В семейството й се чете много, всякаква литература, съществува интерес към изкуството като цяло, родителите й са доста критични. 
"Тяхната критичност се оказа много полезна за мен, както и напътствията им, че всяко начало е трудно. Това е давало отражение по време на следването ми, аз сякаш си представях, че те са до мен. Аз търсех тяхното одобрение и продължавам да го търся и сега. Така съм устроена от дете", споделя Светлана. 
Като ученичка в Ново село взима участие във всички извънкласни дейности. Училището за нея е като втори роден дом и прекарва там почти целия ден-  включва се в кръжоците по художествено слово, фотография, етнография, участва в танцовия състав и във всичко, което й е любопитно и я привлича. 

През 1992 година се дипломира в Благоевградския университет, специалност "Българска филология" с педагогически профил. 
Специалността, която избира не е случайна, защото определя българския език като най-мелодичния, най-красивия и най-емоционално изразителния език от всички, които е учила. Създава своята поезия само на български език, опитва се да пише и на испански, но се оказва, че не се получава. 
Решението й да живее и да работи в София е продиктувано от една единствена подбуда - да бъде в творческата атмосфера на столицата, където се събират българските писатели, обсъждат се нови книги и творби, където e  поетическият  елит на София.




Започва работа като преподавател в софийско училище, но след 5 години се връща в Ново село, за да бъде близо до родителите си, които имат нужда от помощ. По-късно решава да замине да работи в Испания, много бързо успява да научи испански, продължава с ученето на португалски. Слънчева Испания я посреща с топла усмивка и нашата героиня споделя, че в Мадрид се чувства много добре, пише активно и така сътворява втората си книга, която озаглавява "Светлини".

Днес поетесата от българския Северозапад Светлана Джукова живее и твори във Видин. Освен че пише, тя рисува- предимно пейзажи. Създава и пана. 

ДЕТСТВОТО 
"Едно дете не е длъжно да връща на родителите си всичко онова, което е получавало от тях, но това е моментът  на осъзнаване. Помагайки, влизаме в ролята на отговорни хора. И точно това направих аз..." 


ПОЕЗИЯТА НА ДЖУКОВА 
"За първата книга "Обсерватория" средства не ми бяха необходими. Моят редактор е покойният Андрей Андреев, а той е от нашия край, от село Раковица, той работеше в издателство "Анубис", а собственикът на издателството беше Николай Табаков, който също е от Видин. Това бяха мои приятели, те ми предложиха да я издам. Аз направих подбора си. Нарича се "Обсерватория", но не е кръстена на нашата обсерватория в Белоградчик, а заради испанския глагол "обсервар", което означава поглъщам, приемам. Всичко, акумулирано от мен, е вкарано в първата книга...
... Само мога да кажа едно - че във всяка една творба, ако аз не съм успяла да вградя мисъл - философия, просто тя не е моя.  Моят стремеж е бил и винаги ще бъде да вграждам в нещата си, които пиша, максимално философия..." 



РИСУВАНЕТО 
"Не се осмелявах да рисувам, затова се занимавах с приложно изкуство, започнах с изработването на пана още като ученичка. Но в Испания и това реализирах. Там има много хубави задруги за изработване на таписес, пана. Аз отидох в една задруга, сравних своите техники с техните, оказаха се едни и същи. И там изработих първото си пано "Бял зимен пейзаж", купи го един французин. Всъщност то е едно реалистично произведение, в Испания реализмът се котира. И така от приложното изкуство започнах да рисувам и в момента рисувам..."


Повече чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Неделник" от 2 ноември 2025 година

Здравейте приятели! Зима идва… време за топли чорапи, усмивки и добри новини! „Неделник“ е добра новина и вече е на сайта. За начало отново прелистваме старите вестници и с усмивка си припомняме онези хубави новини от близкото минало - защото хубавите истории никога не остаряват! Първата ни спирка е Бяла Слатина , където..

публикувано на 02.11.25 в 14:35

Да бъдем милостиви с надежда за вечния живот

Днес е Пета неделя след Неделя подир Въздвижение "Аврам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото;  сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш."  /Лук.16:25/ Разказът на Господ Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар има непреходна стойност. Ако миналото време преведем в сегашно и единственото число..

публикувано на 02.11.25 в 08:00

Търсите изход? Това е смехът.

Когато се казваш Грозьо Грозев и всички ти викат Грозния – колкото заради името, толкова и поради факта, че наистина не си измил зорите, – имаш два избора: да пораснеш смачкан до обезличаване комплексиран човечец, или да обърнеш негативите в позитиви по най-нахалния, но безотказно работещ начин – чрез хумор и демонстративен индивидуализъм,..

публикувано на 31.10.25 в 17:05

"Едно" на 31 октомври 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" организираха през месеца.  В Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на готвача с кулинарно състезание. П роведоха и отборно спортно състезание по дартс. Използваха едни от топлите и слънчеви дни на..

публикувано на 31.10.25 в 16:49

Когато радостта се шие с любов – историята на Илиана Кънчева

Днес в рубриката "Професия-хоби" ще ви запознаем с Илиана Кънчева. Илиана от дете обича да шие и някак си съдбата цял живот я води към това да стане шивач. От десет години тя вече има и собствено ателие в град Видин и описва своята професия като удоволствие. Обича да шие народни носии и официални рокли, а най-голямата награда за труда и е..

публикувано на 31.10.25 в 16:10

Маска и тиква или буквар- кое да изберем?

Всяка година в края на октомври се изправяме пред вечната "битка" - тикви срещу буквари! От едната страна е Хелоуин, с костюми, маски и лакомства. От другата - Денят на народните будители, когато свеждаме глава пред делото на духовниците, книжовниците и възрожденците, които са събудили българския дух и го държат жив вече векове!  В последните..

публикувано на 31.10.25 в 16:00

Където е Хера, има усмивки!

Кучетата - най-добрите приятели на човека!  Знаете ли, че те са били опитомени още преди трийсет и три хиляди години? Представяте ли си! Толкова време рамо до рамо с нас, хората - и през всичките тези хилядолетия, ние заедно сме се променяли, ставали сме си все по-близки, почти като семейство. И днес, няма спор - кучето е не просто домашен..

публикувано на 31.10.25 в 15:05