Емил Иванов, за когото планинското колоездене е начин на живот

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с Емил Иванов от Vratsa Trails

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За Емил Иванов планинските пътеки на Врачанския Балкан са втори дом. Започва да кара колело по тях още като ученик заедно с други ентусиасти. След завършването на средното си образование напуска Враца и любимите планински веломаршрути, за да продължи учението си. Но макар и след години се завръща отново в града под Околчица. И поема отново с колелото си по пътеките на Врачански Балкан, където се събира със своите другари, с които някога е карал там колело. Така - от страстта на група ентусиасти, запалени по планинското колоездене, се ражда и клубът Vratsa Trails. 

"Клубът Vratsa Trails се роди между приятели - хора, които карахме в ученическите си години колела планински, откривахме Врачанския Балкан като местност за планинско колоездене... Впоследствие, като приключихме ученическите години, всеки стана студент, тръгна нанякъде, временно ни се разделиха пътищата. Но после, след като всеки завърши учението си, се прибрахме обратно във Враца, обаче тъй като дълго не бяхме карали по местните пътеки, природата частично си ги беше завзела... И ние започнахме да ги чистим, за да можем да си караме, да ги поддържаме по малко. И така 2017 година решихме да поканим приятели наши - колоездачи от цяла България, за да им покажем нашите пътеки, как сме ги почистили. И организирахме първото си събитие несъстезателно и с това първо събитие се роди идеята да направим клуб."

Връщайки се повече от 20 години назад Емил Иванов си спомня, че за първото си каране в планината дори взел назаем колело от свой приятел. Към днешна дата той притежава вече четири велосипеда и казва, че не е спирал да кара. И колоезденето за него е не просто хоби, а начин на живот:

"Колоезденето като цяло - не само планинското, а изобщо колоезденето не просто е хоби за мен, то е начин на живот. Дава ми свобода, независимост, дава ми огромно поле от хоризонти за откриване на нови места, местности, контакт с природата, безгранични възможности за приключение и пътешествия, които на колело се усещат по един коренно различен и истински начин в сравнение с всеки друг вариант на пътуване."

Към момента от Vratsa Trails поддържат над 20 пътеки за планинско колоездене, обясни Емил Иванов. По-голяма част от пътеките са с по-голяма трудност, но има и такива за по-начинаещи, с цел популяризиране на спорта. Той разказа, че Врачанският Балкан не само предлага чудесни възможности за планинско колоездене, но и в него има нещо специално и магнетично, което привлича колоездачите:

"Доста от хората, като завършат ученическите си години и след университета не винаги се прибират по родните си места, но мисля, че точно Врачански Балкан за нас беше основен фактор да се приберем тук. Адреналин, емоция - просто усещането да караш по планинските пътеки тук е уникално, наистина самата планина си има свой собствен характер... Лично моята любима пътека е пътеката "Гарванец", която тръгва от горната лифтена станция. Тя бе една от първите, по която сме започнали да караме и продължава да ми бъде любима. Тя даде името и на едно от основните събития, които организираме - то е с несъстезателен характер, приятелска среща "Ендуро Гарванец", всяка година от 2017 година насам я организираме."

Освен тази ежегодна приятелска среща на колоездачи, от Vrasta Trails организират и други събития - състезания, включително кръг от националния шампионат по ендуро за България, групово поддържане на пътеките, кратки обучения за техниките на каране и др. Може би тази тяхна активност е именно и една от причините за повишаване на популярността на планинското колоездене във Враца. Макар че това си остава едно по-нишово занимание, все пак се наблюдава завишен интерес - доказателство е и нарастващият брой на ентусиастите в клуба по планинско колоездене, а по спорта са запалени хора с различни професионални занимания, каза Емил Иванов.

"Бяхме примерно двама-трима човека, които карахме сериозно, сега сме над петнайсет, но има и такива, които карат планинско колоездене по-любителски, по по-леки пътеки, не толкова технични. Професиите на хората са различни - от лекар-травматолог в "Пирогов", имаме IT специалисти, има военен, специалист по дигитален маркетинг... Най-различни хора."

Макар планинското колоездене да спада към по-рисковите спортове, всъщност, колкото и куриозно да звучи, най-сериозният инцидент на Емил Иванов при каране на колело не се случва в планината, а пред магазин във Враца. Част от багажа му се закачва за предната капла на колелото, което води до сериозно падане, а тъй като е забравил да сложи предпазната си каска последиците са комоцио и шевове. 

"Такива сериозни травми в планината не съм имал никога, защото там караме със защитна екипировка - каски, протектори, и тя до голяма част предпазва от такива контузии. Разни изкълчвания, навяхвания - такива да, но нищо по-сериозно... До голяма доза и късметът играе роля тук, също и умения, много са факторите."

Емил Иванов обясни, че срещат подкрепа от страна на ръководството на Природен парк "Врачански Балкан". Имат проблеми обаче с мотористи, които карат по създадените и поддържаните от тях пътеки.

А на тези, които имат желание да опитат емоцията на планинското колоездене Емил Иванов казва да не се колебаят - има различни стилове на каране, така че всеки може да намери своето място в този спорт.