Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За трудния път да станеш професионален готвач

| Интервю
2
Снимка: колаж на РАДИО ВИДИН



Днес ви срещаме с една изключителна видинчанка. Тя е на 30 години, казва се Сибел Мартинова и е готвач. Истината е, че никога не е имала тази мечта да работи в кухня, случило се по много естествен и неусетен начин. Имала е период, в който е започнала да се замисля с какво се храни. И така започва все по-често да прави по-осъзнати решения и да преоткрива много нови продукти, така намира и своя прочит за любима храна. Дори започва да се храни много по-различно от нейното семейство, но е чувствала, че това отговаря най-много на нейната същност. Интересува се от храната, приготвена изцяло с растителни продукти. За нея храната, която природата създава, е най-вкусна, най-цветна и най-жива. Имала е и щастието да има детство близо до всички нейни дарове и да познава истинските вкусове на чистата храна. Всичко около целият процес на приготвянето на храна и е бил много интересен. Било е вдъхновяващо и да вижда щастието на близките ѝ от нейните ястия. Те са хората чрез които е повярвала, че всъщност може би може да приготвя храната по вкусен начин. И докато тя и цялото ѝ семейството знаели, че ѝ предстояло съвсем друго обучение - тя прави много рязък завой. Една лятна нощ, когато се прибрала във Видин, седяла си на компютъра и разглеждала Фейсбук, изведнъж ѝ излязла публикация за Кулинарната академия HRC. Тя се сковава буквално, не отместила поглед от тази публикация, дори го усетила като нещо, което вече ѝ се е случило. И веднага кандидатства. През 2017 година я приемат и така става възпитаник на академията, и това променя изцяло пътя на живота ѝ.

"Обучението там преди всичко ме срещна с хора, които са огромен подарък в живота ми днес. Преодолях и много мои лични страхове, разбрах колко е голяма разликата от това да готвиш у дома и от това да готвиш в професионална кухня. От ден едно трябваше да си се научил как се реже с нож, как да почистваш станцията си, как да се стремиш да си напълно точен, изряден, винаги чист. научаваш се на отдаденост, на екипна работа, на безопасно приготвяне на храна и чак след всичко това вече идват рецептите и самото готвене. В Академията се обучавах на интензивен курс от една година и със стаж в учебния ресторант на Академията, който е в България."

След като завършва академията, Сибел случайно открива най-специалното за нея място – ресторант ‘‘Café Parallel 43‘‘, посветен на веган и вегетарианската кухня. 


"Да, това бе място създадено от една много слънчева и усмихната жена,  събрала възможно най-светлите хора като екип. Храната която приготвяхме не заслужаваше етикет "веган" и "вегетарианска кухня", тя беше жива, пълноценна, разнообразна и много вкусна. Ние нямахме дори и фризер. Сутринта си приготвяхме всичко - режехме, белехме зеленчуци и приготвяхме храната като домашна. Всеки клиент беше като наш приятел и наистина готвехме сякаш готвим за себе си или за най-близките си хора . И никога не съм вярвала, че може да съществува подобно място, с такава атмосфера и съм безкрайно благодарна съм . 

 



Сибел споменава за "суровата действителност в кухните".

"За повечето хора звучи романтично да бъдеш готвач, но е нужна и голяма саможертва да бъдеш истински такъв. Дългите часове, говорим за над 12 часа на крак, което автоматично намалява и от твоето лично време, за теб, за близките ти, за приятелите ти. Хората не осъзнават, че пътят към една добра чиния е изключително дълъг и сложен, и наистина може да се каже, че плащаш и със здравето си."

Сибел казва, че за да бъдеш истински готвач трябва, освен да имаш усет и любов към храната, са нужни още много качества:

"Освен страстта, трябва да имаш и качествата да си много много неща наведнъж. Да имаш остър ум, независимо колко си спал тази нощ, какъв ден имаш. С огромни познания трябва да бъдеш за храната, как тя реагира, трябва да си с безкомпромисна хигиена, трябва да мислиш с няколко хода напред , без излишно размотаване в кухнята. Трябва да си голям организатор, да имаш екипно мислене, да си насочен, трябва да помниш  многобройни задачи и процедури и да си напълно отдаден."

Сибел казва, че е разбрала защо повечето мъже са готвачи. Споменава, че е нужна много мъжка енергия, за да издържиш на физическото и психическото натоварване.

"За да върви една кухня добре, то тя има нужда от качествата, които носи и мъжът. Има нужда от водачи, вдига се много тежко, има опасности, има проблеми. Нужни са бързи решения и по-малко емоции - което жената прави. Ако искаш да си жена в кухнята трябва да носиш много мъжка енергия, за да оцелееш."

Освен като готвач на топла и студена кухня, отскоро Сибел придобива и опит като сладкар-пекар в наистина забележително място в столицата - кафе-сладкарница"Altruist". Беше ни интересно да я попитаме, как се чувства в този т. нар. "висш пилотаж" в кулинарията:


"Никога не съм се определяла само като готвач или само като сладкар, или пекар - обожавам всяка сфера от кулинарията и в сладкарството има малко повече място за жената и за нейните качества, за повече прецизност, за по-бавно случване и съм щастлива, че имах възможността и да имам този опит."

Сибел е почитател на чистата растителна храна, затова я попитахме какво е накарало да стигнеш до това.

"Иска ми се все по- малко хора да я търсят и да предпочитат предпочитат неестествена и дори отровна за нас храна. Отклонили сме се от кухнята на Природата и това много ме наранява. Искам да възвърнем връзката с живата и истинска храна, защото тя наистина е нашето здраве и наш дар."

Накрая попитахме Сибел за какво мечтае.

"Мечтая, разбира се и за свое място, с проста, комфортна и истинска храна. Такава която стопля сърцето, да вълнува, да връща спомени, да създава спомени и разбира се мечтая за здраве и повече смиреност в хората."

Ние няма да се уморим да казваме, всеки път, след срещата ни с такива хора, като Сибел, че им се възхищаваме искрено и се надяваме тайничко или не чак толкова тайно, нейното местенце да бъде тук, в родния Видин, защото ние се нуждаем от нея и богатия ѝ опит и знания, които е натрупала през годините. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Неделник" от 2 ноември 2025 година

Здравейте приятели! Зима идва… време за топли чорапи, усмивки и добри новини! „Неделник“ е добра новина и вече е на сайта. За начало отново прелистваме старите вестници и с усмивка си припомняме онези хубави новини от близкото минало - защото хубавите истории никога не остаряват! Първата ни спирка е Бяла Слатина , където..

публикувано на 02.11.25 в 14:35

Да бъдем милостиви с надежда за вечния живот

Днес е Пета неделя след Неделя подир Въздвижение "Аврам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото;  сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш."  /Лук.16:25/ Разказът на Господ Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар има непреходна стойност. Ако миналото време преведем в сегашно и единственото число..

публикувано на 02.11.25 в 08:00

Търсите изход? Това е смехът.

Когато се казваш Грозьо Грозев и всички ти викат Грозния – колкото заради името, толкова и поради факта, че наистина не си измил зорите, – имаш два избора: да пораснеш смачкан до обезличаване комплексиран човечец, или да обърнеш негативите в позитиви по най-нахалния, но безотказно работещ начин – чрез хумор и демонстративен индивидуализъм,..

публикувано на 31.10.25 в 17:05

"Едно" на 31 октомври 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" организираха през месеца.  В Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на готвача с кулинарно състезание. П роведоха и отборно спортно състезание по дартс. Използваха едни от топлите и слънчеви дни на..

публикувано на 31.10.25 в 16:49

Когато радостта се шие с любов – историята на Илиана Кънчева

Днес в рубриката "Професия-хоби" ще ви запознаем с Илиана Кънчева. Илиана от дете обича да шие и някак си съдбата цял живот я води към това да стане шивач. От десет години тя вече има и собствено ателие в град Видин и описва своята професия като удоволствие. Обича да шие народни носии и официални рокли, а най-голямата награда за труда и е..

публикувано на 31.10.25 в 16:10

Маска и тиква или буквар- кое да изберем?

Всяка година в края на октомври се изправяме пред вечната "битка" - тикви срещу буквари! От едната страна е Хелоуин, с костюми, маски и лакомства. От другата - Денят на народните будители, когато свеждаме глава пред делото на духовниците, книжовниците и възрожденците, които са събудили българския дух и го държат жив вече векове!  В последните..

публикувано на 31.10.25 в 16:00

Където е Хера, има усмивки!

Кучетата - най-добрите приятели на човека!  Знаете ли, че те са били опитомени още преди трийсет и три хиляди години? Представяте ли си! Толкова време рамо до рамо с нас, хората - и през всичките тези хилядолетия, ние заедно сме се променяли, ставали сме си все по-близки, почти като семейство. И днес, няма спор - кучето е не просто домашен..

публикувано на 31.10.25 в 15:05