Село Косово - чиста природа, спокойствие и екологична храна

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Село Косово се намира в община Брегово, на около километър от границата със Сърбия. За първи път името му се споменава в турски данъчен регистър от 1450 г. Самото село е разделено от съседното в Сърбия Коилово след Първата световна война. Дотогава границата е минавала по река Тимок, която сега остава в сръбска територия.

"Заради липсата на работа повечето млади хора заминават или за областните градове, или в чужбина. Тук основното население е от възрастни хора. От тях около 25-30 човека са самотно живеещи. Повечето от тях са пенсионери и имат своите доходи. Въпросът е, че вече и едно от магазинчетата затвори и останахме само с едно. От Общината осигуряват Топъл обяд за социално слабите. Другите пък получават хляб, който е с голяма отстъпка в цената...

Към кметството има назначени по програма трима души, които ги ползвам за различни дейности в селото. За съжаление тази година те са с един по-малко. Сега имам двама мъже и една жена, която е на възраст вече. За съжаление не мога да разчитам на тях много за физическа работа. А аз се нуждая от хора, с които да поддържам селото, административните сгради и др. Предстои да ми бъде назначен помощник за административната работа, технически сътрудник, за което се радвам и благодаря на кмета на общината, защото успя да подсигури този пост. Но, за момента ми липсват хора на терен, които да работят физическа работа навън, да поддържаме селото, изворите, кладенците, които все още функционират, училищната сграда, детските площадки и главно двора на църквата. С гробищния парк сме решили проблема като пръскаме избуялата трева, за да не го превземе...

Осигурили сме и медицинското обслужване. През седмицата идва човек, който преглажда нуждаещите се. Идва в понеделник, сряда, петък, понякога и в четвъртък. Имаме здравен център. Хората обикновено си знаят деня, в който ще дойде медицинското лице и чакат...

Целият район тук е много богат на водоизточници- 25 извора са в цялата околия. В самото село веднъж бяхме тръгнали да броим кладенците, оказа се, че в почти всеки двор има такъв. В последните години обаче се забелязва голям спад на водата в тях. Освен това, водата в кладенците и изворите е доста варовита. Това е и основната причина тя вече да не е годна за пиене... Не мога да кажа каква е причината за спада на нивото на водата във водоизточниците. Предполагам, че това не е само в нашия район, а е масово...

Що се отнася до името на селото, това, което съм чул от възрастни хора в селото е, че навремето то е било на друго място, а тук е имало ливади. Отглеждали са се и зърнени култури, заради което в района е имало много косове. По-късно и селото  се мести на това място, а името остава- Косово, заради косовете...     

   

Преди границата да се премести, някои от съседните села в Сърбия са били български. В тях все още има хора, които говорят български език и които все още имат роднини в Косово. Преди години дори тук, в една местност, е имало българо-сръбски панаир, където са се събирали хора от двете страни на границата. Било е веселба. За съжаление, това вече се е загубило в годините, няма ги и хората, които да споделят това нещо..."

В селото има училище "Св. св. Кирил и Методий“, което навремето е било до 12 клас. В него са учили и деца с белодробни проблеми. В училищния двор има също голямо общежитие и спортна зала. 

В центъра на Косово освен училището, се издига и сградата на местното читалище "Просвета 1927", което също се нуждае от ремонт. Известно е със самодейния си състав. 

Местните жители са от влашката етническа група и ревниво пазят традициите и обичаите си от едно време. Във връзка с това, от няколко години тук е подета инициативата за отбелязването на Коледа по стар стил на 7 януари. Празнува се от жителите на селото край "вордума"- люлка, издигната в горната махала на селото. 

Въпреки трудностите, хората в това полузабравено погранично село, все още таят надеждата, че ще се намери инвеститор, който да заложи на прекрасната природа, множеството извори, спокойствието и екологично чистите продукти, а младите хора ще пренасочат вниманието си към родното село, където на воля да отглеждат децата си.