Дора и нейният сладък свят

Израства във Видин, завършва СОУ "Димитър Благоев" /сега СУ  "Цар Симеон Велики"/, а след това се ориентира към столицата, където продължава образованието си в Химикотехнологичен и металургичен университет.  Тя е инженер-химик. Дора обожава професията си, работи дълго време като химик, но в крайна сметка поема по съвсем различен път - този на сладкарството. 

Още когато е на 16 започва да прави първите си сладкиши у дома, без ничия помощ. Майка ѝ я съветва да се развива в тази област, учейки в профилирано училище, но тя не го прави, защото целите й са много по-високи. Сладкарството се оказва нейната скрита заложба и ето, че 35 години по-късно тя го преоткрива. Това става и нещото, което ѝ доставя истинско удоволствие. Дора бича да експериментира с най-различни десерти и непрекъснато прави нови неща, има и любими такива, например един сладкиш с вишни, който предлага постоянно на клиентите си. Едно от бижутата в нейната витрина са бутиковите бисквитки с кралска глазура или т. нар "Роял айсинг".

"Когато започнах да се занимавам с това, нямах почти никакъв опит и започнах да се уча сама, гледайки клипчета, както повечето хора се учат. Обаче стигнах до едно ниво, в което вече не ме удовлетворяваше това, което правех и исках да премина по-нагоре и започнах да търся начин да изработвам бисквитки с кралска глазура. Тогава ми се наложи да търся начин да ги направя, но така и не успях сама. Намерих курсове в Белград, там съм била на три курса и там получих всъщност това, което съм научила до момента, защото там наистина има големи професионалисти. Била съм два пъти при сръбкиня, един път на Мастърклас при унгарка, която е страшно добра, уникална е, тя е световно известна. И все още искам да продължавам да се обучавам. В България съм била на курс при жена, която също много добре прави торти и бисквитки. Сега идеята ми е в Италия, в Милано, има една жена, която обожавам и искам там да отида", разказва сладкарката. 

Дора е установила, че от всеки един курс, който посещава, научава нови неща. Според нея винаги има на какво да се научиш, в това е сигурна и не случайно казва, че човек се учи докато е жив.

"В доброто старо време в училищата имаше кръжоци и тогава посещавах кръжок по рисуване и скулптура. Учителката ми беше много готина и може би тя ме запали по това. Това беше също както и със сладкарството, започнах и след това го спрях. Но преди няколко години, когато ми се наложи да рисувам, аз изпратих една рисувана бисквитка, защото тя ми беше изпратила едно колие, аз много обичам ръчно направените неща и уважавам творците и тя тогава ми каза: "Ти си художник!" и аз ѝ казах "не съм" и тя каза "ти си, не знаеш". И от тогава продължавам да си рисувам, на бисквитки основно рисувам, защото това ми доставя удоволствие."

 

"Това също произтича от детството, много голямо желание съм имала да бъда учител, така и не успях да завърша педагогика и може би това е някаква моя стара страст... исках да предавам на хората това което съм научила, защото това е нещо, което много успокоява човека. И след като се почувствах достатъчно сигурна в себе си, реших да започна да правя работилници в цялата страна. Първата разбира се беше във Видин, няма как да прескоча Видин, имаше голям интерес и хората бяха много щастливи и доволни от това което се случи там. В София много работилници съм правила, в Бургас съм имала. Канеха ме и в други градове, но просто така се случи, че се стекоха други обстоятелства, свързани със здравето ми и просто трябваше да прекратя, но смятам сега след както съм си направила свое място, да продължа с това нещо и ще каня гости и от цялата страна."

Дора винаги е мечтала за свое местенце, в което да произвежда всичките печива, които са ѝ на сърце. И отивайки към нейното царство, което нарича "Ди Арт" , прекрачвайки прага на нейното кафе-пекарна, всичките ми сетива се обостриха, защото освен, че усетих  познатия аромат на ванилия и току що опечени сладки, нямаше как да не се зарадвам на визията на всички изкусителни печива във витрината. Мястото, което е създала Дора, те кара да се чувстваш у дома - там, където е топло и уютно. Заварихме я с нейните помощнички в работен хаос, а Дора тъкмо замесваше тесто за козунак. Попитах я какво ѝ дава нейната пекарна?

"Носи ми спокойствие. Много бях спокойна, когато правех цялото нещо и за пръв път изпитах притеснение нощта преди да отворя. Дали ще се справя, как ще се получи. но това притеснение изчезна в мига, в който започнах да работя  - тогава ми изчезва притеснението, много ме успокоява работата ми и се чувствам много щастлива от това."

Днес Дора може да каже, че е постигнала това, за което е мечтала от години.

"Това, което правя в момента, съм го мислила може би повече от три години и се притеснявах във Видин ще има ли успех такова място, защото то е различно, то е моето място, в което аз искам да правя това, което на мен ми харесва и смятам, че е истинско... Но в крайна сметка си казах, че човек докато не опита, няма как да разбере. Имам спокойствие, че ще се получат нещата, просто трябва време. Хората още не са опознали, а и не съм достигнала пълния си капацитет като всичко, което искам да правя тук... трябва ми още малко време да се подготвя, за да осъществя и работилниците, които толкова също искам."