Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Снимка: Радио Видин

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга. Подобренията обаче са бавни, а политическият хаос обещава да забави с години фундаменталната промяна на социалната система, която има реален потенциал да забърза положителните тенденции. През 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,3259 млн. лица, или 20.6% от населението на страната. Свиването е около 1,5 пункта за година, което скоро не се е случвало. Въпреки лекото свиване, неравенството в България остава далеч от европейските цели. Безработицата остава водещ фактор за бедността. Делът на бедните сред лицата над 18 години е 57%, докато сред работещите - 11%. За година има чувствителен спад от 14 процентните пункта на бедните пенсионери. Безработицата е причина за 67% бедни сред хората с начално и ниско образование, с основно - са бедни 33%, сред тези с висше - 3,2%. Структурата на съответното домакинство също има значение за попадане сред бедните. 

Преди дни служебният премиер Димитър Главчев потвърди, че пенсиите у нас ще се повишат с 11%. Той напомни, че пенсиите се актуализират автоматично по Швейцарското правило. По думите му увеличението не зависи от политическата воля или от правителството, а зависи само от закона. Според Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, колкото по-висока е инфлацията, толкова по-голямо е увеличението на пенсиите. През последните години, обаче пенсиите закъсняват след инфлацията и покупателната способност на възрастните хора не настига вдигането на цените. 

"Пенсиите се актуализират автоматично - това е механизъм, който не зависи от политическата воля и който е заложен в Кодекса за обществено осигуряване. Там пише, че пенсиите се осъвременяват всяка година в средата на годината с половината от инфлацията и половината от осигурителния доход, което е "швейцарското правило" и което води до автоматичното увеличаване на пенсиите. В случая колкото по-висока е инфлацията, толкова по-голямо е увеличението на пенсиите. Ако вземете за последните години колкото и да ни се вижда много 10% или 11%, пенсиите закъсняват след инфлацията."

До 30 септември трябва да има предложение на междуведомствена работна група за това какви законови промени да направим у нас, за да транспонираме Европейската директива за адекватни трудови възнаграждения на работещите. Ще можем ли да направим адекватните промени за адекватни възнаграждения у нас - темата коментира за БНР Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд.

"Дали имаме време зависи от политическия цикъл. Зависи какво ще стане на изборите, кой ще управлява, какво ще предложи и така нататък. До есента минават двете години, в които трябва да бъде пренесена в Националното законодателство Европейската директива на всички страни членки. Ние в агенцията, в която работя следим как се случва този процес, има много различни практики даже ние предоставихме на Министерството на труда и социалната политика информацията, която имаме за това какво се случва в различните страни ... Много по-добре е синдикатите и работодателите да участват активно, отколкото да се определя административно минималната работна заплата. Каквото и законодателство да има, ако държавата не си събира вземанията - няма как да работи системата." - отбеляза Ивайло Калфин и допълни, че в България има около 3 млн. работещи и около 400-500 хил. души, които са в трудоспособна възраст, не си търсят работа, но и не се осигуряват. Това означава, че тези хора или живеят без никакви доходи, или работят на черно. Освен това от работещите все още има много хора, които получават една заплата в пликче и отделно официалната заплата с осигуровките. Докато тези практики не спрат, което на практика е в интерес не на работодателите, а на работниците, няма как да работи добре системата.

Потърсихме за коментар авторите на проведеното изследване - по темата разговаряхме с Адриан Николов, икономист от ИПИ.

"Това изследване не е кой знае каква голяма изненада, предвид начина, по който се изчислява делът на работещите бедни. Той не се променя толкова много през годините. Имаше едно леко увеличение в хода на пандемията, когато работещите бедни достигнаха до 11-12%, бяха 9, 9 и малко преди пандемията, тоест сега леко се връщаме към този дял, но трябва да имаме предвид, че самата линия на бедност в момента е доста по-висока и съответно критерият, който човек трябва да покрие, за да е беден става все по-висока и по-висока заплата на практика."

С какво ще ни помогне Европейската директива за адекватни трудови възнаграждения на работещите у нас и ще станем ли по-богати от есента? Това попитахме още Адриан Николов, икономист от ИПИ.

"Що се отнася до транспонирането на директивата, доколкото знам, тя е същата, която касае новата формула за определяне на минималната работна заплата. По-скоро няма да станем по-богати от есента, но важното е да кажем, че това, което тя залага в своите широки граници ние общо взето сме го свършили, тъй като това е доста сериозно предложение, но важното е да се спомене, че то не е задължение, обаче. Вече отишлото си редовно правителство имаше едни доста сериозни чудения дали тази формула да не се обогати по някакъв начин, дали да не се промени индикатора, за съжаление, обаче неговият срок на годност се оказа прекалено кратък и не можаха да стигнат дори до някакво сериозно обсъждане." - обясни Адриан Николов.

Оптимисти ли са видинчани за това дали страната ни ще успее да въведе адекватни европейски заплати в определените срокове - това проверихме в анкета:

"Дано заплатите да се увеличат. Икономиката тук, в нашия край трябва да се развие. Северозападна България има потенциал да се развие, не само икономиката, а и туризма ... М нашия край хората са бедни, защото няма работа. Тия младите не можеш да ги накараш да работят. В момента може да се намери работа в земеделието, но младите не искат да работят тежък физически труд. Никой не иска да дойде и да работи като автобусен шофьор при нас ... Ниски са заплати в сравнение с Европа. Обещават ни, че ще ги догоним, но аз не вярвам."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60 млрд. лв.,..

публикувано на 16.04.25 в 10:45

Петър Петров: Пътят Видин-Ботевград се бави заради стремежа към еврозоната

Народният представител от "Възраждане" от Монтана Петър Петров публикува видеоклип с огромните дупки, които са се появили по международния път Е-79 между Монтана и Враца. Той обясни, че само за няколко километра по тази отсечка е преброил над 100 дупки, които са предпоставка за пътни произшествия:  "През последните две години изключително много..

публикувано на 15.04.25 в 13:46

Пътят Видин-Ботевград е жизненоважен!

"От името на жителите на Северозападна България искам да кажа, че пускането на този път е от изключително жизненоважна значимост", заяви кметът на Враца Калин Каменов при инспекцията на регионалния министър Иван Иванов на строителството на отсечката Мездра-Ботевград.  Ако се работи със същите темпове, както увериха строителите, реално до..

публикувано на 15.04.25 в 11:58

Има ли нужда от промени в размера на такса смет

Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС)  и Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ проведоха съвместно заседание. Един от въпросите, които обсъдиха касае размерите на местните данъци и такси и предложения за промени в законодателството. Кметът на Мездра Иван Аспарухов е председател на..

публикувано на 14.04.25 в 15:18

Жители на Балей: Предпочитаме да пазаруваме в Сърбия, там е по-евтино

В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Балей в община Брегово. То е най-северозападното населено място в България, намиращо се непосредствено край граничната река Тимок и на 3 км от река Дунав. Това стратегическо място оказва се, че днес с нищо не е допринесло за развитието на селото. Напротив. Река Тимок, която тече близо до площада..

публикувано на 11.04.25 в 13:45
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев, АКАБ: Докато системата не се разгради, няма как да се постигне високо ниво на безопасност

Правителството набеляза 37 мерки срещу войната по пътищата.  На съвещание при премиерът Росен Желязков министри и представители на неправителствения сектор, както и семейства, загубили близките си в катастрофи, обсъдиха организационните проблеми в работата на институциите, отговорни за контрола на трафика по пътищата.  Реализацията на..

публикувано на 10.04.25 в 10:00

Увеличават ли се проблемните сектори на икономиката?

Броят на фалитите в България ще нарасне с по 2% през тази и следващата година, тъй като все повече компании изпитват затруднения да изплащат задълженията си, а проблемните сектори се увеличават. Бавните и сложни процедури за обявяване на несъстоятелности още повече усложняват положението. Това се посочва в изследване на глобалния застраховател..

публикувано на 09.04.25 в 10:45