Въстанието от лятото на 1850 година: Героична десетдневна обсада

публикувано на 28.05.24 в 10:50

Снимка: Радио ВИДИН

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю с Диана Ценкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

174 години от въстанието в Северозападна България отбелязваме на 29 май. Въстание, което по своето величие и трагизъм не отстъпва на Априлското и в същото време е потънало в забрава.

Въстанието от 1850 година е събитие, което заслужава своето внимание в историческата си страница, която е и част от историята ни, но за жалост тя не е имала своя Захари Стоянов. Важно е да се знае, че преди Оборище е бил Раковишкият манастир "Света Тройца", а преди героичните Батак и Перущица е бил Белоградчик.

Решението за избухването на въстанието в Северозападна България е взето в Раковишкия манастир. Определена е и дата- 1 юни, но арестуването на белоградчишките инициатори, начело с Цоло Тодоров, отприщва народната стихия и на 29 май 1850 година Белоградчишката нахия е обхваната от огъня на бунта.

"Това въстание избихва в момент, когато съществуват сериозни противоречия в Османската империя, които са за и против реформите, прокарани именно от Империята. Политическата обстановка също допълнително нажежава , тъй като широко са масите, които са раздвижени в Европейския югоизток и хвърлят една тъмна сянка върху реакцията, която обаче българите възприемат като един бунт, което да се превърне в масовост и която енергия да прелее във възстанието от 1850 година."- разказа уредникът в отдел "История на България 15-19 век" Дияна Ценкова:

16 000 души е прието, че в продължение на десетина дни подържат напрежението, но е факт, че слабото въоръжение, липсата на военен опит, подривното отношение на чорбаджиите, което тук трябва да се отчете, които са искали своя изгода е причина за сериозните кръвопрелития, които се осъществяват в Лом, Видин и Белоградчик.

"В началото историографията показва, че това са башкнезовите, чорбаджиите, като тук отбелязваме инициаторът, това е башкнезът на Толовица Цоло Тодоров. Тук ще отбележим имената на Петко Маринов, башкнезът на село Грамада, Иван Кулин, село Медковец, ръководителите, които по-късно с данни са посочени, че в началото са 61 души, които се организират в Раковишкия манастир, а по-късните данни показват, че са поименно 232 души, които се събират в Раковишкия манастир - това са от 118 села във Видинска, Белоградчишка, Кулска и Ломска околия." - казва още Ценкова.

Друг момент е, че Осман Пазвантоглу не само разграбва, но и раздава села на военачалници, с които да може да защитава спокойно своята власт. Небезизвестен е момент е, че 3 пъти Османската империя, високата порта, се опитва да подчини отцепнка Осман Пазвантооглу, но той в този момент решава да се съюзи с Франция, която тогава се явява основен съпеник на Русия.

30-те и 40-те години, когато се прокарва и Гюлханският хатишериф в Северозападната Българска земя остават някак си глухи, тъй като тук действа и закон, наречен канонисархат.

Видин е гранична зона. Тук мюсюлманите се приемат като фактически собственици на тази гранична територия. Агите приемат земята за тяхна, както и че имат пълното право да останат. Не ги интересува това, че собствениците са други. Очевидно е тук религиозното разделение между мюсюлмани и християни. Затова е имало и продажба на цели села в онзи период.

".. например село Рупци, което е в притежание тогава на агата на 97-ма еничарска орта, който е бил тук, във Видин. Друг интересен момент е, че след избухването на тези бунтове и създаването на революционното брожение в Пирот и в Ниш, тук идеалите са допълнени с избухването на Пуйковата размирица през 1849 година. Участниците и организаторите през цялото време са в отношение със сръбските комитети , с което се показва, че това са хора-търговци. Хора, които са имали възможността да излезнат извън пределите на Османска империя и да усетят онзи полх, който само Европа носи. А ние вече сме в навечерието на избухването на белоградчишкото възстание, тъй като въпреки, че е потушена Пуйковата размирица, защото тък трябва да споменем, че на 28 април 1849 година, Пуйо войвода, заедно със своя син- даскал Вълчо заедно с попа и още деветима са организаторите. Бунтът е пресчен и на 1 май е съобщено в цариград, че те вече са хвърлени в затвора във Видин."

Една голяма част - около 3100 души, поради сериозния натиск от страна на Австрия към Османската империя са амнистирани и се връщат доброволно в пределите на тяхната държава. Те оставят своя европейски поглед и идеали. Един сериозен идеал, който остава е "правдина, добиваща се с кръвнина". Много сериозно мото и отпечатък, който българите разбират и допълнително слагат нотка, която да избухне заедно с предстоящото възстание.

То е уговорено да избухне на 1 юни 1850-а и е най-масовото в новата българска история. Опорна точка е решено да бъде Раковишкият манастир, където да се съберат всички първенци. Там и днес има мономент, който пази спомена за възстанието, това е плоча на точно тези първенци от вилаета, които решават времето и тактиката за радикалното действие, като на плочата пише: "Тук през 1850 г. представители на населението от Северозападна България вземат решение за въставане срещу турските поробители".

*Повече може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Въстанието от лятото на 1850 година: Героична десетдневна обсада

Галерия

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

Пазим ли живите човешки съкровища

Общественото обсъждане на Общинския план за младежта предизвика дискусии във Видин

Динково, Тополовец и Дреновец против соларен парк в землищата си

За БНР

Радио Видин