Ивелина Василева- от любовта към рисуването до тънкостите на архитектурата

Родена е през 1997 година, благодарна е на своите родители, които я учат, че всяка дума и всяко действие имат своите последствия и всеки трябва да е отговорен за поведението си- пред себе си и пред обществото. С радост си спомня за летните месеци в Моравица при баба и дядо, на които тя и брат й помагат в градината и при отглеждането на животинките. Според нейното семейство освен идилия, на село има и много труд и това е начинът да се подготвиш за живота. 

Учи в ОУ "Христо Ботев" и се проявява като любознателно дете, обича да участва в състезания и олимпиади, да изследва живота и света, любопитството към света и до днес я съпътства. По това време, когато е 5-6 клас, се насочва към архитектурата. Знаейки насоката на бъдещето си следване логично продължава средното си образование в математическата гимназия във Враца. Записва паралелка с профил "Математика и информатика". Продължава усилено да участва в олимпиади, извънкласни дейности, в лагери, и това й дава опитност и допълнителни знания, които в последствие й помагат при кандидатстването във ВУЗ. 

У дома като малки, тя и брат й рисуват животни, гледайки една книжка, която баща им дава и ги кара да прерисуват. Това са всъщност първите стъпки в рисуването, което по-късно става любимо и предпочитано занимание- и за Ивелина, и за брат й, който завършва архитектура. 

След дълга и сериозна подготовка Ивелина е приета в Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Архитектура“. През 2022 година успешно завършва петгодишното си обучение и в момента работи като архитект. Защитава и докторантура в катедра "Жилищни сгради", това й дава възможност да преподава на студенти- нещо, което също й допада. 

Като малка любимото й занимание е да рисува портрети, да изпипва детайлите и да изобразява очите на хората. Днес нейната любов към рисуването продължава, в свободното си време рисува, най-вече пейзажи. Наскоро тя подреди самостоятелна изложба живопис „Загадъчни пространства“, която е тематично обединена. 

"… Гледайки платната с нарисувана на тях гора, имам чувството, че мислено се разхождам в тайнствения и малко страшен лес от приказките на братя Грим - там, където живеят странни същества (примерно пазителят на гората, каквато едноименна картина има в експозицията) и се случват вълшебства. Именно гората е една от често повтарящите се теми в тази изложба. Ивелина е нарисувала нейната разнообразна красота, едва забележимите пътеки, пробиващите полумрака снопове слънчеви лъчи, мъглата и тайнствена атмосфера, която цари там..." 

Природата за Ивелина е източник на енергия, зареждане и вдъхновение. Обича да се разхожда в гората, в планината, обича полята и градските паркове. Природата е част от нас и не бива да губим връзката си с нея, смята младата авторка. Обича да ходи в двете си села - Моравица и Руска Бела, и да преоткрива красотата на селската природа. 

"Моят учител, смея да твърдя, е учител с главно У и човек с главно Ч, който ме подготви не само за кандидатстудентските изпити, но и за света и промени моите виждания към добро за света. Това е Деян Ганецовски. Той ни подготви за това техническо рисуване, което се изисква в университета... Изисква се много мисъл, триизмерно виждане на нещата, подготовката е сериозна, защото изпитите са доста тежки..."

"Като малка много обичах да рисувам портрети, в ученическите си години, беше предизвикателство за мен да успея да представя човека, когото рисувах, във вида му, в който е и на платното, обичах да изобразявам детайлите, да изпипвам елементи по дрехи, по коса, обожавам да рисувам очи, тъй като смятах тогава и сега, че очите са прозорецът на човешката душа. И най-добре пресъздават емоцията, състоянието и духа на човека...Когато имах време и желание, просто сядах и рисувах, няма значение ден ли е или нощ... Сега, след като завърших университета, преоткривам света на цветовете и възможностите, които дават различните комбинации от цветове и техника. Точно това ме вдъхновява - самото експериментиране и безкрайните възможности за представяне на идеите върху платното, в началото много ме плашеше бялото платно, впоследствие разбрах каква свобода ти дава себеизявата върху платното...

В последните години най-много ме вдъхновява природата във всичките й форми, много обичам да рисувам пейзажи, горите, планините, небето, облаците, някак усещам тази смиреност и спокойствие. Усещам гората като нещо, което е част от мен и аз съм част от нея, и това спокойствие искам да го пресъздам и върху платната..."

"Обожавам животните, но като че ли малко повече харесвам котките с тяхната самостоятелност. Не си им нужен особено, но въпреки това са все около теб. Самите животни усещат, че си спокоен и добър човек, и идват... "