Може ли предприемачеството да бъде социално

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 4 юни 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".

Не са малко хората в България, които не работят, не спомагат с нищо за обществото, а разчитат на обезщетения и социални помощи. Това каза Валентина Васильонова от КНСБ:

"Когато имате така построена социална система със социални помощи и така фрагментирана икономика, това е чудесно планово зависимо общество. Построили сте си една държава на зависими хора. Зависещи от неработеща, нефункционална социална система. Финансирате я с публични средства всяка година все повече и повече. От това не произтича нищо и на практика всички сме недоволни, а когато всички сме недоволни какво ни остава - да хванем торбичката и да тръгнем на някъде... Ходим по училищата да говорим на децата да бъдат внимателни по отношение на трудовите им права. Изготвили сме информационни материали за ученици в 12 клас да могат да се ориентират както на българския пазар на труда, така и ако решат да ходят в чужбина."

Днешните млади хора са добре ориентирани за професионалното си бъдеще. Това обясни Силва Василева, учител и училищен ръководител. Според нея учениците от рано знаят какво искат да работят, като водещ критерий за тях, разбира се, е заплащането.

"Днешните ученици изненадващо се ориентират доста добре в съвременния свят. При избора на професия и профил в 7 клас успяват да се ориентират към професия или профил, който да им даде бъдеще. Понякога го правят несъзнателно, понякога го правят под егидата на своите родители или под съветите на своите учители. На тях им е пределно ясно, че това, което учат, то ще им трябва занапред. Не винаги им е ясно как точно могат да го използват, не винаги им ясно как могат да го прилагат, но практично са ориентирани, което е хубаво, което е добре. По-скоро трябва да се ориентираме не към това да ги насочваме към какво точно да изучават, а да им обясним, че само то е напълно недостатъчно, ако искат да бъдат успешни и да се реализират. Не е достатъчно да владеят предметите, които съответният профил или професия им предлагат, а трябва да усвоят и т.нар. меки умения, за да могат да напаснат на съвременния свят. Днес не е достатъчно да владееш добре компютри - всички владеят компютри, не е достатъчно да владееш добре технологиите и да ползваш поне един чужд език - всички го знаят и могат. Необходимо ти е да умееш да контактуваш с хората, да презентираш себе си, да представяш себе си, да убеждаваш останалите, да работиш в екип... На тези умения трябва да ги научим, защото са необходими за всяка една професия."

Не всички млади хора обаче ще успеят да се реализират по желания от тях начин. Статистиката сочи, че без препитание са около 50 000 млади българи или близо 1/3 от всички безработни в страната. Възможност за заетост на отпадналите по една или друга причина от трудовия пазар е т.нар. социално предприемачество - сравнително нова тенденция, която има за цел да съчетае находчивостта на бизнеса с обществената мисия. Идеята е не само да се правят пари и да има печалба, но едновременно с това и да се променя обществото към по-добро и солидарно.

"От научна гледна точка социалното предприемачество се отнася за лица или групи от хора, които работят за намиране на определени иновативни решения на възникнали социални проблеми в различни области на образованието, околната среда, намаляването на бедността, правата на човека и т.н. Повечето от проектите, с които се ангажира темата на социалното предприемачество, се осъществяват от неправителствени и нестопанските организации. България има дълъг опит в тази посока, но социалното предприемачество е по-скоро подпомагане на всички ония, които имат нужда от по-специална и деликатна помощ, свързана със социалното включване, социалното адаптиране, намирането на подходяща работа, реализирането на първичния пазар на труда. Дейност, която трябва да бъде подпомогната по подходящ начин от държавата и от съответните социални институции. Идеята за социалното предприемачество се оказва достатъчно полезна и ефективна да подпомогне онези членове на обществото, които са неподготвени да бъдат пригодни за новите и драстични социални трансформации. Да не забравяме, че немалък процент от безработните лица има критични възможности - основно и по-ниско образование, липса на квалификация, която да им позволи да се реализират успешно на пазара на труда. Въпреки това българската икономика изпитва дълбока необходимост от квалифицирана работна сила. Това влиза с противоречие с цифрите, които Националният статистически институт, Агенцията по заетостта и МТСП показват като средномесечен брой регистрирани безработни лица. Средномесечният брой безработни лица с основно или по-ниско образование през миналата година е близо 65 000, а тези, които са без квалификация, са близо 84 000. В тази група влизат и хората с ограничени възможности или както ги наричаме "хора с увреждания", които са близо 10 000. Това създава една маса от хора, които трудно намират работа. Именно идеята за социалното предприемачество създава възможност те да се устроят на работа", обясни проф. Венелин Терзиев, университетски преподавател.

Милен Димитров, управител на Черноморския институт, е обучител и изследовател в сферата на социалното предприемачество. И работи по единствената подобна активна инициатива в момента в България. В нея участват млади хора от Полша и България.

"За нас беше голямо удоволствие да направим този проект с нашите партньори от Полша и като краен резултат да организираме 5-дневно обучение, в рамките на което младежи от Полша и от България се включиха активно с дискусии по темата за социалната икономика и социалното предприемачество. Имаха възможност да проучат опита на социалното предприемачество като сами издириха добри примери. Накрая се организираха в смесени групи международни екипи, които работиха по модела на създадения по проекта Наръчник - от избора на идея за социално предприемачество до създаване на цялостен проект. Оказа се, че това е много интересно за младите хора. Сред идеите, които предложиха, са създаване на сладкарница с участието на хора с увреждания като работници и обслужващи, създаване на Център за работа с деца със специални образователни потребности, създаване на предприятие за изработване на сувенири и провеждане на събития от културен характер, интересно беше и предложението за изграждане на Младежки кампус за млади хора, които искат да живеят в града, но за които наемите са непосилни. Всички тези предложения имат социална насоченост. Констатирахме като изследователи непознаване на проблема, недостатъчна информация се предоставя, преимуществено социалното предприемачество се свързва с хора с увреждания. Също така констатирахме, че регистрираните социални предприятия съвсем не са много. Съпоставката между България и Полша показа идентични проблеми, които не позволяват силно развитие на социалното предприемачество. На първо място е законодателството, което не създава добра среда за развитие на социалното предприемачество. Друг проблем е липсата на достатъчно знания за предприемачеството и социалните аспекти на икономиката и не на последно място самото социално предприемачество е слабо изследван въпрос, което го прави непопулярно", каза Милен Димитров.

Повече - в прикачения звуков файл.