Работим ли повече от другите европейци?

публикувано на 05.06.24 в 10:45

Снимка: Радио Видин

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа), Румъния (39.5 часа), Полша (39.3 часа) и България (39.0 часа). На обратния полюс, с най-кратка работна седмица, са Нидерландия (32.2 часа), следвана от Австрия (33.6 часа) и Германия (34.0 часа). Данните на Евростат се отнасят до работните часове на работниците както на пълен, така и на непълен работен ден. Резултатите се влияят от различните пропорции на работещите на непълно работно време в отделните страни, в допълнение към разликите в правни рамки и обичайната продължителност на работната седмица в отделните държави.

Работим ли повече от другите европейци и грешно ли е твърдението, че в чужбина се работи много повече?

Икономическите дейности, в които е регистрирана най-дългата работна седмица в ЕС през 2023 г. са селското, горското и рибното стопанство (41.5 действителни работни часа), минното дело и кариерите (39.1) и строителството (38.9). Най-кратката работна седмица е регистрирана при домашните помощници (26.7 часа), в областта на образованието (31.9) и изкуствата, развлеченията и отдиха (33.0). Потърсихме представители на Северозападна България, които живеят и работят в други европейски държави.

Светослав Ставрев вече над 20 години е в Мадрид със семейството си и в момента се занимава с поставяне на ПВЦ дограми. По думите му от началото на юни в големите фирми е променено работното време на всички, работещи на открито.

"От 1 юни е въведен закон за по-големите фирми, нашата също влиза в това число, имахме събрание с други представители на Мадридска област, на шефове и други, и от 1 юни се влиза в 7.00 часа на работа и ще се излиза в 15.00 часа следобед. Високите температури и жегите през лятото са непосилни и има много случаи на инфаркти и други, които не позволяват работата след обяд. В Испания работната седмица е петдневна - 40 часа. Ако работиш в събота и неделя, както е при мен, се заплаща допълнително. В неделя не, но в събота, ако имаш желание работиш от 8.00 до 14.00 часа."

Великобритания вече не е част от ЕС, но много видинчани живеят и работят в Обединеното кралство. Робърт Маринов вече почти 10 години живее в Манчестър, заедно със семейството си. Той е мениджър на отдел за подготовка на оборудване и инсталация на видеонаблюдение в големи търговски обекти.

"Работи се съвсем нормално, както и преди да се излезе от ЕС, така и сега. Работната седмица е 5 дни по 8 часа на ден. Заради по-големите разстояния и доста голямата мобилност на почти всички, тук има въведени от много време правила, които по някакъв начин определят кое е работно време, кое не е работно време, кое е извънредно работно време. 30 минути от времето, което пътуваш се счита за работно време и всъщност ако имаш 8 часа работен ден, 30-те минути, които ти трябват да отидеш донякъде плюс 8-те часа се счита за нормално работно време. Всичко друго над тези часове се плаща като извънреден труд."

Изпитват ли недостиг на квалифицирани кадри на острова, особено след раздялата им с ЕС и какви кадри се търсят предимно - това попитахме Робърт Маринов.

"В моята област винаги е имало недостиг на работна ръка, просто защото противно на очакванията, че държавата ще колабира след излизането от ЕС, всъщност всичко работи с пълно темпо и скорост и изобщо няма забавяне по никакъв начин. Има недостиг на работна ръка в доста сектори. Важно е да се отбележи, че има сериозна разлика, когато се търсят работници- специалисти или нискоквалифицирана работна ръка."

Работим ли повече от другите европейци - това попитахме видинчани:

"Общо взето може би от 8 часа работен ден - 6 са ползотворни, а останалото са почивки... Ниска производителност, по-стари машини, нискообучен персонал и заради това производителността е по-ниска, съответно. Аз не работя в частна фирма, но там ги задържат и плащат съответно повече... Тук няма производителност, в България. Иначе работят и в събота и неделя. Отидете тук, на магистралата и вижте, тук до Синаговци да проверят от Инспекцията по труда на колко часа работят и как ги осигуряват... Някои компании трябва наистина да намалят работното време, защо е много тежка и физическа работата им."

Потърсихме работодателите. Възможно ли е на този етап да се мисли за по-къса работна седмица у нас или все още сме далече от подобна възможност? Това попитахме Диана Върганова, управител на дружество във Враца за производство на електронни изделия.

"Тук не е въпрос за това кой колко работи, а каква работа върши за времето, в което е на работа. Не знам какво ще се случва в следващите 10-15 години при положение, че на младите хора въобще не им се работи. Те просто искат да отидат някъде, да взимат едни пари и да не правят нищо."

Какво казват синдикатите? Разговаряхме с Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

"Последните данни, които излязоха от Евростат за 2023 година, показват едно интересно разпределение на часовете, които отделя средно работещият във всяка една от страните и България е сред водещите 3-4 страни с 39-часова работна седмица. Едната от причините за това е липсата на гъвкавост в работното време. Гъвкавите форми на работно време в България не са практика, поради това, че са фиксирани според Кодекса на труда и законодателството 8-часови работни дни. Има опции, разбира се, за 2, за 4 часа, има и сменно работно време някъде. Но някак си нашата икономика не стимулира тези гъвкави форми на работно време и това ограничава възможностите най-вече за младите хора" - обясни Петър Мишев.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.