Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Методи Лаков: "Знаем си заемите и нищетата, знаем, че няма да имаме почивка, но обичаме животните!"

Животновъди от района на Централен Балкан днес излязоха на протест заради проблеми с пасищата. Животновъдите в Северозапада също нямат достатъчно пасища, но не това са основните им проблеми. Защото през последните години да отглеждаш животни тук е равносилно на подвиг. А борбата за оцеляване е ежедневна. Така е и с Методи Лаков от бойчиновското село Владимирово- "герой" в "Земята, която ни храни". Той е един от малкото останали представители на сектора в Северозапада. Във фермата си отглежда овце, кози и биволи. 

На 1 юни се отбелязва Световния ден на млякото. Инициативата е на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), за да се привлече вниманието към всички дейности, свързани с млечния сектор. Според Методи е хубаво да има такива дни, въпросът е, че вече нищо, което консумираме, не е това, което трябва да бъде: 

"Не виждам в България млекопроизводители, вече сме консуматори... Отровиха децата ни с боклуците, които докарват... Мандрите не изкупуват мляко... Масово фирмите имат залежала продукция, защото работят с вносни млека, сухи млека, не знам какво е, но не е мляко... Високи цени, няма качество... Хората обръщат внимание какво купуват, но са безсилни, ние сме безсилни..." 

Методи не е от хората, които се отказват лесно. За 20 години в редиците на животновъдите е видял две и двеста, но вече признава, че е на ръба да се откаже- не заради многото работа, а заради многото проблеми. Негодува заради това, че държавата неглижира сектора, а биволското мляко или не се изкупува, или се изкупува на безценица. 1,35 е цената за килограм биволско мляко, овчето се изкупува за 1,80, а козето за 90 стотинки... Отделно от това, част от мандрите отказват да подписват договори с животновъдите, което е проблем при кандидатстването за финансиране по обвързаната подкрепа, признава Методи. Боли го, защото секторът загива, но наскоро написа в социалните мрежи, че за нищо на света не би заменил своя рай и животните, защото ги обича... 

"Не си ги даваме, но много ни омръзва, ако не е синът ми, отдавна да съм се отказал... По този начин убиваме и децата си, добре е, че се учат на труд, но те нямат детство... Не сме отишли на море, на планина, не че не можем да съберем 2000 лева, просто няма на кого да оставиш всичко... Работна ръка няма... Не искаме да сме богати... Не искам лев да ми дават, но да има нещо сигурно, не да трепериш дали ще ти платят млякото... Никой не търси отговорност на мандрите, а банките не чакат..." 

Методи казва, че постоянно са обект на проверки и санкции. Последната проверка е била за наличие на виртуални животни, а проверяващите са били от различни части на страната: 

"От шест различни места доктори в едно село- кой ще им плати... В равнините няма виртуални животни- те са в планината, където има стотици хиляди декара пасища..." 

180 овце, 15 биволици и 10 кози- това е богатството на Методи. Казва, че това са възможностите им, затова няма да ги увеличават, но няма да ги намаляват.  През лятото животните излизат на паша- колкото и оскъдна да е в региона, а стопаните са ангажирани и със събирането на фураж за зимата. Методи обработва малко от наличната общинска земя. Произвежда сам фуража си, но се налага и да купува- зърно и бали. Отглежда няколко култури, сред които експериментално и еспарзета:

"Еспарзета, люцерна, третикале, ечемик, царевица за зърно... Гледам малко земя, само за животните, разчитаме на общински маломерни имоти. И тук трябва да има промени- ДПФ и ОПФ тябва да се раздава на уязвимите сектори, не както сега- на всички земеделски производители... Дават ни малко декари, колкото да оцеляваме... Въртим се в един омагьосан кръг, както казва синът ми: "От тях за тях!", просто не сме гладни... Малко или много, ядем по-чиста храна... Не сме оплакваме, но многото работа носи и болежки... Състарихме се без време... Липсата на почивка си казва думата... " 

За 20 години семейството на Методи е свикнало с многото ежедневна работа. Синът на Методи от малък е във фермата- когато се налага- от сутрин до вечер... Тази година е абитуриент и има намерение да продължи да учи. Самият Методи също намира време за учене- има бакалавърска степен от Аграрния университет в Пловдив като агроном-полевъд, записал е и магистратура "Интегрирани системи в полските култури". Споделя, че колкото и да им е трудно, няма да се отказват, защото обичат животните:

"Нищо не искаме, не искам да ми дават субсидии, само млякото да се плаща както трябва, месото да се плаща, ще си внасяме данъци, но всичко да е организирано. Не като сега- нищо не знаеш какво ще се случи, какво ще бъде... Борим се, не се отказваме...", казва Методи Лаков. 

Със семейството си отглеждат близо 200 животни- овце, биволи и кози... Каквото продадат-продадат, останалото е за собствена консумация... Не ги плаши работата, плаши ги отношението на държавата към сектора, по-скоро липсата на отношение и неуредиците, които са на всяка крачка... 

"Знаем си заемите, знаем си нищетата, знаем, че няма да имаме почивка, но продължаваме, защото обичаме животните, и за нищо на света не се отказваме от нашия си рай!", казва Методи и се надява да има кой да го чуе. 
Чуйте повече в звуковия файл. 

Снимки: Личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

В "Музикална зона" слушаме Йелена Томашевич

Сръбската Дженифър Лопез, както я наричат феновете й, е родена на 1 ноември 1983 г. в Крагуевац, Сърбия. Тръгва по пътя на славата едва осемгодишна, когато печели детския песенен конкурс „Шарениада“ в Крагуевац. Песните на певицата ѝ донасят много отличия през годините. Представя Сърбия на проведената в Белград „Евровизия 2008“ с песента „Оро“ (Хоро) и..

обновено на 19.01.25 в 18:20

"Неделник" от 19 януари 2025 година

Сняг. Имаше. Сега няма...Но чуден месец е януари. Любимят месец на Йордан Радичков . Да. Днес обаче ще го поменем, защото на 22 януари се навършват 21 години от кончината на великия Йордан Радичков. Какво още може да се каже за него след като толкова много е изречено вече. Може би неговите думи говорят сами по себе си за него. Ето какво казва..

публикувано на 19.01.25 в 13:43

Да се научим да благодарим на Бога

Неделята, в която се намираме днес е обявена като Дванадесета неделя след Неделя подир Въздвижение – на десетте прокажени. "И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато..

публикувано на 19.01.25 в 08:00

Село Праужда ще отбележи 170-годишнината на местния храм

Инициатива във връзка с отбелязването на 170 години от построяването на храм "Свето Възнесение Христово" в белоградчишкото село Праужда организира църковното настоятелство на старинната църква. Те са започнали събирането на всякаква информация, свързана с историята на храма, който е обявен за паметник на културата от национално значение. Върху..

публикувано на 17.01.25 в 16:40

3D моделирането: Новото предизвикателство пред един талантлив програмист

Днес ще ви срещнем отново с Иван Димитров . Припомняме, че той е програмист , който преди се занимаваше с приложения и игри. Днес поводът да ви срещнем с него е свързан с 3D моделирането. Tой създава свое пространство в социалните мрежи и го нарича Galactikus  . 3D моделирането е процес, при който се създават триизмерни цифрови..

публикувано на 17.01.25 в 16:30

Да се разходим в "Кварталът на писателите"

В началото на ХХ век България е все още млада и очарователно наивна, затова пък отворена за новото по света и амбицирана да очертае границите на собствената си новопридобита независимост. Едва разчупила оковите на османското владичество, тя тепърва градяла закони и самостоятелност, свиквала със свободата и търсела своите хора, с помощта на които да..

публикувано на 17.01.25 в 16:10

Видински лекар настоява за извинение от "Зони за платено паркиране"

Видинчанин поиска да му бъде поднесено извинение в официално писмо заради неуважително отношение, според него, на екип от Общинско предприятие "Зони за платено паркиране" . Д-р Владимир Кичашки потърси Радио ВИДИН и разказа какъв е случаят.  "Аз съм началник на психиатричното отделение и съм единствен съдебен психиатър тука за областта. Имах..

публикувано на 17.01.25 в 13:18