Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Минималната работна заплата се повишава - ще има ли пари за работещите българи

Снимка: Радио Видин

От 1 януари 2025 г. минималната работна заплата у нас трябва да се повиши с 15% и вече да е 1078 лв. Според действащите в момента текстове от Кодекса за социално осигуряване минималното възнаграждение трябва да бъде в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. Средната работна заплата за месец юни 2024 г. е 2276 лв., обявиха от НСИ. А средната заплата за последните 12 месеца е 2155 лв., показват изчисления на “Труд news” на база данни на НСИ. От 1 януари следващата година минималната заплата трябва да стане 1078 лв., ако формулата за определянето не бъде променена от парламента. Минималната заплата трябва да бъде определена от Министерски съвет. В момента тя е 933 лв. За промяна на формулата за определяне на минималната заплата настояват и работодателите, и синдикатите. Според работодателите един от недостатъците на действащата в момента формула е, че не отразява производителността на труда, а средната заплата включва и класовете за стаж на работника. Освен това е по-добре минималната заплата да бъде определяна на база медианата заплата (която се получава като всички хора в страната бъдат подредени по размер на заплатата и се вземе този, който стои по средата на редицата), а не на база на средната заплата. 

Според синдикатите минималната заплата трябва да е адекватна, каквото е и изискването на директивата на ЕС, тоест да стига за покриване на основни жизнени потребности и да доближава заплатата за издръжка. Според изчисления на КНСБ заплатата за издръжка е 1872 лв., преди данъци и осигуровки за работещ сам човек. Потърсихме за коментар Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ: 

"При положение, че имаме данните, сега чакаме реално 1 септември, когато Министърът на труда, в случая ще е служебен министър, ще излезе с официално решение колко трябва да бъде минималната работна заплата. От наша страна всичко е наред и считаме, че минималната работна заплата ще премине 1000 лева за първи път от 1 януари догодина. Позицията на работодателите е ясна, нашата - също. Разбира се, когато се събере Националният съвет за тристранно сътрудничество, всяка една от страните ще има възможността да представи своята позиция пред обществото и да се получи дебат по темата" - уточни Петър Мишев.

Попитахме видинчани ще покрие ли, според тях, инфлацията предвиденото ново увеличение на минималната работна заплата от догодина:

"Няма как - скача токът, скачат цените, няма как. Това увеличение е нищо - като платиш тока, като платиш водата... Работодателите да не се оплакват, защото това е "сива" икономика. Аз съм работила в тая сфера и при тях винаги вървят две счетоводни книги - едната е под бюрото, а другата отгоре за проверяващите. Продължава да е така и като дойде проверяващият - в пликче пари и така... Тези пари на мен, както съм пенсионерка ще ми стигнат, но да имаш деца, да ги учиш, да ги пращаш наляво - надясно, на театър, на дискотека, няма да стигнат... Много хора работят на минимална работна заплата, тия дето са на частно гледат да ги експлоатират повече" - коментираха видинчани.

Ще има ли пари за работещите българи? Това попитахме Адриан Николов, икономист от ИПИ:

"Минималната заплата ще е поне толкова, тъй като това ни казва механизмът, който въведохме миналата година. Вече имаме числата за второто тримесечие на 2024 година, имаме пълната картина, така че тя ще е поне 1078 лева, може и да е повече, обаче. Нищо не пречи на служебния финансов министър да заложи по-висока минимална заплата, стига да прецени, че това е подходящата посока за развитието на икономиката и пазара на труда" - подчерта Адриан Николов и добави, че сложната икономическа ситуация в Европа и инфлационните процеси през последните месеци се отразиха и върху ръста на минималните работни заплати в съседните ни държави, а България и в това отношение продължава да е на едно от последните места след Румъния и дори Северна Македония.

Какво казват работодателите? Потърсихме за коментар Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

"Това, което е заложено в Кодекса на труда е груба грешка и нарушение на Европейската директива за адекватни минимални работни заплати, в нарушение е и на Конвенцията 131 на труда, която ние сме приели да изпълняваме. Всъщност се получава, че имаме една система с положителна обратна връзка. Тези системи и в живата, и в неживата природа са саморазрушаващи се. На изхода от нея излиза сигнал, според който трябва да се увеличи заплатата. Така минималната заплата се увеличава, което пък води и до увеличаване на средната и на изхода имаме нов сигнал да увеличим още минималната. Най-накрая тази саморазрушаваща се система ще доведе до това, че ще се изравнят или поне ще се сближат прекалено много минималната и медианната работни заплати" - коментира Васил Велев.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Партиите да мислят за победа, а не за по-следващия мач

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент.  Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска?  Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?  Действащото..

публикувано на 12.09.24 в 10:00

Забавят ли ръст цените на хранителните продукти?

Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..

публикувано на 11.09.24 в 10:45

Проблеми с финансирането затрудняват автобусния бранш

Пред множество затруднения е изправен автобусният бранш. Най-актуален към момента е проблемът с финансирането. Липсват компенсациите, с които трябва да бъдат подпомогнати превозвачите за безплатното пътуване на деца до 14-годишна възраст и други правоимащи граждани (ветераните от войните, военноинвалидите, военнопострадалите) в градския транспорт...

публикувано на 10.09.24 в 11:00

В какво състояние са водоемите, речните корита, дерета и канализационна инфраструктура в област Видин

В Конферентния център на Областна администрация- Видин се  проведе заседание на Областния съвет за намаляване на риска от бедствия, свикано по повод заповед на служебния министър-председател Димитър Главчев. Представителите на общините в област Видин отчетоха в какво състояние са язовирите и речните корита.  Извършват се текущи проверки на..

публикувано на 09.09.24 в 16:35

Хората от Добри дол искат да възстановят читалището си

Екипът на радио Видин  гостува на Добри дол. Село, което е на кръстопът, село, в което природата е  благосклонна към хората тук и климатът е изключително благоприятен и топъл.  Селото се споменава за първи път в турски документ от средата на 16 век под името Добрин дол. Димитър Маринов пише, че Добри дол е „старинско село“ и „преданието не..

публикувано на 06.09.24 в 12:00

Стоил Цицелков: ЦИК защитава политическите, а не гражданските интереси

Формациите демонстрират незаинтересованост от разпространението на визиите, а хората вече са загубили доверие.  Как съдбата на България, а не злободневието, може отново да е в основата на диалога?  Защо предизборните кампании спряха да бъдат арена на идеите?  Предстоящият вот дискутираме с изборния експерт Стоил Цицелков . Радио ВИДИН:..

публикувано на 05.09.24 в 10:05

Тома Ушев: Основните стълбове за реализацията на България са образованието и църквата

Формациите демонстрират незаинтересованост от разпространението на визиите, а хората вече са загубили доверие.  Как съдбата на България, а не злободневието, може отново да е в основата на диалога?  Защо предизборните кампании спряха да бъдат арена на идеите?  Предстоящият вот дискутираме  с анализатора  Тома Ушев , автор в дясната платформа..

публикувано на 05.09.24 в 10:00