"В името на Отца и Сина и Светия Дух! Иска ми се да насоча вашето внимание към две неща: всеки път, когато ние четем Евангелието, било то за себе си или в църква, даваме ли си сметка за това, че ние понякога повтаряме тези същите думи, които Христос е произнесъл на земята?... Не на този език, на който Той е говорил, не с този глас, с който Той е говорил; но това са думите, които е произнесъл Сам Бог на земята с човешки глас, на човешки език. И тези думи правят самата човешка реч свята; тези думи ги е произнасял Христос и те са звучали с човешки глас, а са били думи на Самия Жив Бог, станал човек. И тези думи слушала Вселената - негръмки, тихи, дълбоки, тези думи звучали в целия свят...
И когато ние четем Евангелието на глас, така страшно е да се мисли, че цялата Вселена внимава в него с благоговение, в свещен ужас се изумява от това, че невидимият, непостижим Бог, Самият наш Господ говори на нашия тварен език. И колко тъжно е да се мисли, че единствените, до които тези слова често не достигат са хората - хората, за които са били казани, на чийто език са били произнесени, хората, заради които Христос Бог е станал човек...
Колко благоговейно би трябвало да слушаме, просто да слушаме! Ако даже не сме в състояние да разберем дълбочината, ако даже не е по силите ни да понесем тежестта и да отговорим на понякога страшния за нас призив на тези думи – колко благоговейно би трябвало да ги слушаме знаейки, че това са собствените думи на Бога на човешки език, достигащи до нас, звучащи в целия свят!
Свети Йоан Златоуст казва, че когато ние искаме да прочетем страница от Евангелието, би трябвало да се помолим Господ да очисти нашия ум, нашето сърце, да изправи нашата воля – би трябвало да измием ръцете си, с които докосваме тази свещена книга и да слушаме с цялото си естество... Преподобни Серафим /Саровски/ казвал, че Евангелието трябва да го четем на колене, защото Бог говори. Ако Живият Бог осезаемо би ни говорил, ние даже не бихме стояли, бихме се отпуснали на колене, бихме затворили очи и бихме отворили ума и сърцето си... А нима така слушаме Евангелието?
И ето днес четохме за бурята в морето. Това не е само разказ за това, че някога, по време на земния живот на Христос се случила буря; това говори за всяка буря: за бурите на историята, за семейните, разрушаващи, плашещи ни бури и за тази буря, която често е в нашето сърце, в нашия ум, която се изразява с резки думи, която понякога ни завихря във водовъртеж...
И ето, когато се случи такава буря, не трябва да се плашим от нея, а да знаем, че в самото и сърце, най-страшното и място - там, където всички сили на злото се срещат, за да разрушат всичко, стои Христос, и че всички тези сили се разбиват в Христа, като в скала, на дребни парчета...
Ние не виждаме Христос в бурята, защото не гледаме, не слушаме гласа Му във ветровете и в шума на бурята, защото не слушаме... И когато усещаме, че някъде в тази буря е Той, ние не казваме като Петър: "Господи, дай ми да изоставя поне малка част от увереността, защитеността, спокойствието, която ми е дадена, дай ми да вляза в тази буря, дай ми да премина от край до край – да се окажа редом с Тебе!..."
Ние бихме могли тогава да вървим по разярените вълни, да устояваме против биещите ни ветрове. А ако на половината път се изплашим, изгубили Христа от поглед, загубили надежда в себе си, винаги можем, като Петър, за когото днес се говори, да закрещим с целия страх на душата си, с цялата си изгубеност: "Господи, помогни!..." И Христос в тази буря ще ни хване за ръка и ще ни приведе отначало в ладията, която ни е служила като слаба защита, а после и на твърдия бряг.
Христос и по-рано, и сега, во веки веков е Същият и което се говори за това как Той е живял на земята, се отнася и към това как ние живеем с Христа, защото Той е с нас до свършека на века. Амин."
Митрополит Антоний Сурожский
В рубриката "Съвременна Библия" – "Когато стъпя на пистата винаги се моля така: "Господи, нека да съм съд, в който Ти да се прославиш, без значение какъв ще бъде моят резултат!" Това са думи на олимпийската шампионка Сидни Маклафлин. На осми август тя подобри за четвърти път собствения си рекорд в дисциплината 400 метра с препятствия. Атлети като нея се раждат на 100 години. Тя е съд, в който Бог е излял своя дар. Ти също!
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Подготовката на първокласник за учебната година е важен, но и скъп процес. Всяка есен семействата се сблъскват с предизвикателството да осигурят всичко необходими за детето си. Родителите обикновено търсят баланса между качеството и цената, за да гарантират, че децата им ще разполагат с всички нужни материали, без това да представлява..
В навечерието на първия учебен ден в "Думата имат старейшините" гостува 86-годишната Ангелина Младенова, която е била начален учител в училище "Любен Каравелов" във Видин. Тя е от белослатинското село Попица, но след като се омъжва се мести във видинското село Ивановци, където я намираме и днес. За себе си Ангелина Младенова казва, че е имала..
В мездренското село Върбешница няма незаконни сметища. Причината- кметът Магдалена Динкова обикаля селото и когато види, че някъде се чисти или се ремонтират къщите, казва на хората какъв е редът за изхвърляне на отпадъците и контролира дали се спазва начинът на изхвърлянето им. Преди 3-4 години нерегламентираното сметище било изчистено. "И..
Проблемът с незаконните битови и строителни сметища е изключително голям, за разлика от други населени места в страната, това установява народният представител Петър Петров, след като започва да обикаля област Монтана, от която е избран. "Стигало се е дотам, че се образуват незаконни сметища с години и те се виждат даже от сателитни..
В Център за изкуство, занаяти и етнография е превърнато старото и отдавна нефункциниращо училище в село Меляне, община Георги Дамяново. Инициативата е на Чавдар Антов, художник, дърворезбар, с когото сме ви срещали и преди. Благодарение на дългогодишните му грижи сградата на учебното заведение е спасена от разруха, каквато е съдбата на много..
"Близостта ражда презрение… и деца!" Не помня кой го беше казал, но е онова, за което първо се сетих, докато четях разказите от сборника „Жени без мъже“ на Анелия Гешева. А какво се ражда след презрението – когато една жена избере да остане само със себе си? Когато изгуби или съвсем умишлено пререже всички връзки? Раждат се истории, пълни..
Българската музика играе важна роля в живота на младите хора. Тя предоставя платформа за самоизразяване, идентификация и социална ангажираност. Въпреки влиянието на чуждестранната музика и глобалните тенденции, българската сцена е успяла да създаде собствено звучене и да стане част от културния живот на новото поколение, част от което са Филип Донков..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали