22 август - Световен ден на фолклора

публикувано на 22.08.24 в 11:50

Снимка: Колаж на Радио ВИДИН

Фрагмент от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

22 август е Световен ден на фолклора. Отбелязва се денят, когато британският учен Уилям Г. Томс създава думата „фолклор“ в писмо до списание "Athenaeum"през 1846 год. Фолклорът или нематериалното културно наследство се отнася до многообразните начини за изразяване на културата, включително музика, танци, изкуство, дизайни, имена, символи и знаци, представления, церемонии, архитектурни форми, занаяти и разкази, езици или всякакви художествени културни изрази.

Днес ще си говорим за безспорното богатство на българския фолклор и оценен ли е от нас българите, обръща ли му се достатъчно внимание от страна на държавата на това богатство и защо чужденците го боготворят.

Запознатите знаят, че Чупрене е домакин на фолклорния събор "Када кум прасе и ти вречу". Тази година беше неговото 16-о издание. Венеция Рангеловска от читалище "Христо Ботев-1897" в село Чупрене е дългогодишен самодеец в малката община, в която тя и колегите ѝ се опитват да съхранят самобитния фолклор на торлаците.

"Още като завърших училище започнах да се занимавам със самодейност. Много е богат нашият фолклор... Има много какво още да се желае от държавата, за да помогне на българския фолклор... На фестивала ни е много интересно. Идват хора от различни области... В Сърбия се обръща повече внимание на фолклора...", обясни Венеция Рангеловска.

Българският фолклор е изключително богат. Основни теми са връзката между човека и природата, земеделието, любовта и бракът, селският бит, образът на юнака и момата.

В България има 7 фолклорни области - Добруджанска, Пиринска, Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска.

Северняшката фолклорна област се простира на север до река Дунав, на запад до границата на България със Сърбия, на юг до северните склонове на Стара планина и на изток до река Искър. Обхваща административните области Шумен, Разград, Русе, Търговище, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана и Видин, също и община Ботевград. Характерни инструменти са дудук, окарина, гайда, кавал, гъдулка, овчарска свирка.

Женската северняшка носия е двупрестилчена и се състои от предна и задна (бръчник) бродирани престилки, бяла памучна бродирана риза с дантела на ръкавите и полата, червен вълнен бродиран колан. Бръчникът е изработен от бродиран памучен плисиран плат, кадифе, златни ширити и дантела. В различните райони задната престилка е с различна дължина, като на изток се увеличава. На запад са по-пъстри, с преобладаващ яркочервен цвят, а на изток - по-тъмни. Предните престилки на запад са по-тесни и по-дълги.

Мъжката носия е белодрешна и се състои от тесни гащи, плитки в горната си част (беневреци, чешири), горна бродирана дреха без ръкави или с ръкави до лактите, без яка, с различна дължина (до пояса, под пояса, под коленете), бяла памучна риза, червен вълнен стегнат пояс, калпак.

"Трябва да се играе истински фолклор", смята Диана Димитрова от Фолклорна танцова група "Фиданките" - Видин.

"Ние сме само жени. Събрахме се, защото обичаме танците, хорàта...Чужденците обичат българския фолклор... Имаме честта да познаваме Широ Ишизака - японец, който е влюбен в българския фолклор... Трябва да си пазим историята чрез фолклора...", смята Диана Димитрова.

Характерни за Северняшката област са танците с малки, ситни стъпки (ситностъпкови народни танци). Най-често хората започват спокойно, постепенно забързват, пак се успокояват, забързват и т.н. Наблюдава се едно редуване на бързи и по-бавни ритми, има разнообразие. Играе се освободено, с лекота, весело, жизнерадостно, с пружиниращи движения в краката и трептене в областта на раменете („натришане” или „натрисане” - тялото трепти).

При някои хора хватът е за пояс, а при други - играещите не се хващат. Има случаи, при които танцьорите са в къса редица, хванати за пояс или направили предна или задна плетеница с ръцете („лесите”).

Танците от равнината са по-прости и плавни, докато в предбалканските части са по-скокливи, по-раздвижени и енергични.

Характерни хора са Ганкино (Копаница, Дайчово), Еленино, Дунавско, Пайдушко, Грънчарско, Черкезко, Ситно влашко, Право, Шира, Чичово, Торлашко, Сърбо-веселяшко, Свищовско, Кулско, Ангелчово, Янкино, Даскалчово, Деньово, Еленска ръченица, Куцанка, Латинка и други.

Видинчанката Соня Кирова от дълги години живее в Сан Диего в САЩ със семейството си. Тя е част от Танцова формация "Рипни, Калинке":

"Нашата цел е да покажем България чрез фолклора ни. Играем всяка седмица. Много хора се спират и играят с нас или се учат... Показваме нашата култура... Когато човек е далеч от родината, фолклорът го крепи... Там са популярни индийски и мексикански танци, но чрез нас хората научават и за българския фолклор....", казва Соня Кирова.

Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с времето достигат до 50. Изминалия сезон 2023-2024 г. Вилемс определя като най-успешния досега. Съставът ѝ участва в редица сценични изяви и събори, както в Нидерландия, така и в Белгия, Франция и Германия. Освен с изучаването на български народни танци, формацията организира надигравания между различни нидерландски групи, както и игри, в които изпитва знанията на участниците по отношение на българските традиции и фолклор.

"При танците вие използвате много и различни движения с краката и ръцете. Това е трудно. Когато си млад, търсиш някакво преживяване, да научиш нещо ново и непознато, а българският фолклор беше по-труден в сравнение с танците от Гърция и Румъния и избрах предизвикателството... Освен с преподаване на български мигранти при нас, сега работя като официален хореограф в българското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Хага. Работя и с много чужденци, които проявяват интерес и заедно създадохме любителска група само за български хорà...", коментира Естер Вилемс.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Българските традиции са богатство, което трябва да съхраним

22 август - Световен ден на фолклора

Пазарът на труда все повече ще изпитва недостиг на работна сила

Шивач, водач на МПС и спедитор-логистик са най-търсените професии в област Видин

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

Изпращаме трудна година и мечтаем за по-добри дни

В Мездра тържествено ще посрещнат 2025 година

Събитията и темите на фокус през 2024 година

Георги Дамяново: Мечтата на кмета Нина Петкова за туризъм и развитие на селото

За БНР

Радио Видин