Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Йордан Герасимов - живот, отдаден на историята на Монтана

6
Снимка: радио Видин

В днешното издание на "Калейдоскоп" ни гостува  Йордан Герасимов Йорданов,  историк, архивист, краевед и отскоро "Почетен гражданин на Монтана". Званието му бе връчено навръх празника на Монтана  за  заслугите, които има за популяризиране историята на Монтана. Йордан Герасимов е роден на 30 октомври 1948 г. в село  Дреновец, тогава Ломска околия, а днес  видинска област. Родът от страна на баща му идва от Пиротско и се заселва в белоградчишкото село Протопопинци, родът на майка му са преселници от Трънско. С уважение към предците си Йордан Герасимов е успял да направи част от родословното дърво, като е включил 120 членове на рода. 
Запомнил е много неща от детството си, но особено силно се е запечатала в съзнанието му голямата зима през 1954 година, когато снегът е навалял и е стигнал над оградата, тогава се правят тунели, по които хората се движат и преминават. Основно образование завършва в родното си село Дреновец, а средно образование в  Белоградчик. Възпитанието в семейството и в училище е било децата да се научат на труд, създаване и поддържане на  опитни полета, ученически бригади, предаване на билки, взаимопомощ и помощ на възрастните хора. Висше образование завършва през 1974 г. във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” - специалност "История", втората му специалност е "Българска филология". Член е на студентското научно дружество “Проф. Александър Бурмов” и защитава научна работа по най-нова история на България. Разпределението е задължително и той започва работа  като учител по български език и история в основно училище село Громшин, Михайловградски окръг,  по разпределение. По-късно продължава като  учител, директор и средищен директор в село Чупрене. По това време се раждат двете му дъщери, местят се в Монтана. 

От 1986 г. работи като специалист-архивист, от 1990 до 1999 г.  е директор на Държавен архив -  Монтана, експерт и старши експерт. Бивш председател на общинско сдружение “Мати Болгария” в  Монтана. Член на управителните съвети на дружество “Знание” и на Дружество на краеведите - Монтана. Участва в краеведски четения и научни конференции в Габрово, Монтана, Лом, Чипровци, Смолян и Видин. 

Инициатор е на честванията "100 години от обявяването на селището Голяма Кутловица за град" през 1991 година. Пише трудовете "250 години от рождението на поп Пунчо от с. Мокреш и 200 години от създаване на неговия сборник с препис на Паисиевата история" (1995 г.); "120 години от освобождението на Кутловица от османско владичество" (1997 г.) и др.

Организира и провежда ежегодни краеведски четения в Държавен архив - Монтана с участието на краеведи, архивисти и музейни специалисти от града и региона с научни ръководители.

Автор е на книгите: “Монтана, Кутловица, Фердинанд, Михайловград - кратка летописна история”, С. 1991 г., “Кметовете на град Монтана 1878 - 1948”, В. Търново, 2008 г., автор и съставител на сборника “Архивното дело в нашия край”, С. 1993 г. - по повод 30-годишнината на Държавния архив в Монтана; научноизследователския сборник "Исторически очерци за град Монтана и региона", М. 2013 г. и "Йордан Герасимов - историк архивист и краевед, Биобиблиография", съвместно с РБ "Гео Милев" - Монтана, М. 2016 г. 

Автор е на повече от 250 научни и научно-популярни статии, в специализирани списания, регионални издания, сборници и в периодичния печат. 
През последните години публикува научноизследователски статии с приносен характер за историята на Монтана в сб. "Българският Северозапад" - издание на Института по Балканистика при БАН и Академичен център - Монтана. 

По негови публикации са издигнати паметници в централната част на Монтана на заслужилите кметове на град Фердинанд - Игнат Попов, Тодор Грънчаров и Гоцо Митов, както и на барелеф на полк. барон Николай Карлович Притвиц. 

Редактор е в Уикипедия и автор на 35 статии в Уикипедия за кметовете на гр. Монтана 1878 - 1999 г., както и на статия за майстора на вършачки Кирил Иванов Веренишки.

Носител е на грамоти: “Отличие за читалищна дейност” на Комитета за изкуство и култура, “Юбилейна грамота” по повод 100-годишнината на Основно училище - с. Громшин,  “Грамота за заслуга на Общобългарския комитет “Васил Левски”, Грамота от Държавна агенция Архиви за дългогодишен всеотдаен труд и принос за развитието на държавните архиви в България, “Почетна грамота на НС на Съюза на краеведите в България”. 

Удостоен е с диплома и звания:  “Заслужил краевед” и  “Почетен член на Съюза на краеведите в България” от УС на Съюза на краеведите в България.

Поставя си за цел и задължение да завърша част втората част  на монографията "Кметовете на град Монтана за периода от 1948 г. до наши дни".
 
Има две дъщери и  внуци,  с които се гордее и които в момента живеят в Монтана.

Повече - в прикачения звуков файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Разликите между православния и католическия Великден

Днес е Велики четвъртък от Страстната седмица.   В първите три дена от Страстната седмица вниманието е насочено към някои притчи на Иисус Христос с важни поучителни послания в тях, а във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите спасителни страдания. Тази година православният и католическият Великден съвпадат. За никого не е тайна, че има..

публикувано на 17.04.25 в 17:05

Общините Белоградчик и Макреш финансирали зарибяване на Рабишкото езеро

Светослав Димитров последните години организира кампании за зарибяване на Рабишкото езеро. Водоемът и в момента е заблатен , за риболов почти не става, защото има около 15 метра зелена трева. Винаги има смисъл от зарибяване, каза Светослав Димитров: "Целият този бряг, който преди беше като плаж сега е станало просто горичка...

публикувано на 17.04.25 в 16:06

Забраниха риболова до края на май

От 15 април влезе в сила забраната за улов на риба по река Дунав и вътрешните водоеми. Целта е създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на пролетно и пролетно-лятно размножаващите се риби на водни обекти, в които се разрешава любителския риболов. Периодът на забраната е от 15.04.2025 г. до 31.05.2025 г. включително...

публикувано на 17.04.25 в 16:02

Как да подберем добър козунак за Великден

По традиция днес на Велики четвъртък и на Велика събота се приготвят козунаците за Великден. Колко жълт и колко скъп е, и как действа на небцето, истинският козунак - ще разберем от популярната врачанска сладкарка Мария Иванова : "Портокаловият козунак освен стандартните продукти - брашно, мая, мляко, яйца съдържа портокалови корички и..

публикувано на 17.04.25 в 15:57
СНИМКА: ПП ВРАЧАНСКИ БАЛКАН

Ще реставрират "Пустата църква" в Камено поле

Нови проекти по Програма ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България - Сърбия ще развиват трансграничния регион с инвестиция от 8 млн. 382 хил. 491 евро. Първите 10 проекта поставят началото на реалното изпълнение на интегрираната териториална стратегия по програмата, насочена към разработване на атрактивен, всесезонен туристически продукт чрез интелигентни решения...

публикувано на 17.04.25 в 15:55

Ученици от Видин правят филм за видинската синагога

Стартираха снимките на първия ученически филм за видинската синагога. Това ще е първият филм във Видин и страната, изцяло направен от ученици за тази забележителна сграда.  Кампанията надгражда пилотната инициатива на Европейската комисия  "Детективи на европейски проекти“ , реализирана успешно с шест от областните информационни центрове в..

публикувано на 17.04.25 в 13:33

В "Музикална зона" на Велики четвъртък 2025 слушаме произведения от барокови композитори

От създанието на света до днес, музиката е неразривна част от богопоклонението. Работата на композиторите била да извайват своето изкуство за богослужебната практика. Освен че били автори  на музиката, те я и изпълнявали. Едни от най-вдъхновяващите образци идват от епохата на барока. Постепенно музикално-изразните средства започват да разширяват..

публикувано на 17.04.25 в 09:00