Веселин Нацин: И днес продължавам да съм влюбен във Видин

Творчеството на Веселин Нацин e многообразно по тематика. Рисува природата, старите сгради на Видин, отразява съвременни злободневни сюжети, които са част от живота като ковид, напускане на родината от младите хора. В някои негови картини присъства бялата лястовица, символ на надеждата.

Въпреки че иска да рисува, завършва Техникум по електроника и кибернетика, родителите му настояват да следва инженерна специалност. "Родителите ми искаха да стана всичко друго, но не и художник", добавя Веселин Нацин. 

Преди години идва в нашия красив крайдунавски град, влюбва се в него и остава и до днес да живее в старопрестолния Видин и да го обича както и преди. Не случайно в творчеството му има безброй картини, които са посветени на Видин, на неговата архитектура, на неговите хора. Повече от 2/3 от живота му минават тук и споделя :"И днес продължавам да съм влюбен във Видин..."

Уважава труда на своите колеги, радва се на техните успехи, не обича завистта и злословието, учи своите ученици на колегиалност и отговорност.

"Голяма част от живота ми премина, обучавайки талантливите деца на Видин. Смело мога да кажа, че те са твърде много. Сега са изявени живописци, дизайнери, аниматори, архитекти, доценти, професори в областта на изкуствата. Много пъти съм си задавал въпроса дали времето отделено за това, си е заслужавало. Сега, когато вече отделям много повече за живопис, този въпрос все повече е на дневен ред. Разглеждайки фотоси от дейността ми като преподавател, днес си дадох сметка, че все пак те ще продължат да правят в изкуството онова, за което времето не ми е достигнало и донякъде се поуспокоих като се помолих Господ да ми даде още някоя година за творческа дейност. Споделям една малка част от архива си с деца, учили в едни от най-престижните академии на света...

...Децата са извор на всичко - и на творческо вдъхновение, и на идеи по някой път, сега друг е моментът, че идеите на твореца  отиват и при тях. То е нож с две остриета - ти му даваш нещо, което ти самият би реализирал. Не всички колеги правят това. Аз по-скоро възприемам това като плюс и да са живи и здрави, и да реализират това, което ние не сме успели да реализираме. Последните години преди ковид едно 70 % от децата заминаваха за чужбина, Англия, Германия, Холандия, Нидерландия, в най-добрите академии, специалности Анимация, Архитектура, Живопис, Скулптура. Просто видински деца, които за съжаление не се връщат във Видин. Моят ученик Божидар Методиев пише: " Успехът Ви тепърва ще се проявява чрез нас, благодаря Ви за подкрепата и вярата отдадена!"... Видин има много талант, Видин просто бълбука от талантливи деца и трябва да им се дава възможност и родителите да не пречат!"

"Животът ми премина в "шестото". Аз отчитам тази дейност като добра дейност. Каквото е могъл да направи един учител  с награди и други, аз го имам. Наградата "Неофит Рилски" също ми беше дадена. Бях четири и повече години член на Висшия учебен съвет. Какво означава това? Този съвет беше към МОН, 10 преподаватели от цялата страна, плюс 10 професори от ВУЗ, след конкурс и то в различни области. В моята област изобразително изкуство, на първи кръг бяха 160 преподаватели, във втори кръг останаха 60-70, в трети кръг останаха няколко човека и от тях ме избраха мен, заедно с проф. Веселин Димчев от Художествената академия. Ние отговаряхме за естетическия цикъл в България. Защо са ме избрали? Значи на базата на децата са ме избрали. Ако не беше талантът на тези дечица с десетки медали от изложби по Европа, нямаше да ме изберат.

Много пъти казвам, че съм се изградил като преподавател на базата на таланта на видинските  деца... Ние сме пионери в страната на този тип обучение, когато дойдох имаше 3 художествени училища - в Казанлък, Трявна, Видин, и ми поставиха въпроса да започнем разширено изучаване на предмета изобразително изкуство, и аз да съставя програмата с много часове изобразително изкуство. Това беше 1985 година, това е гордост за Видин. По моята учебна програма остана да се работи в страната, това беше експеримент на министерството, и беше успешен".

"При положение, че 2/3 от живота ми минаха във Видин, мога смело да кажа, че съм видинлия. Не само съм свикнал с Видин, аз съм влюбен в тоя град. Видин ме грабна с атмосферата, която има. Тая река, паркът покрай тая река, Баба Вида... Не случайно правя каквото правя и от време на време нарисувам нещо, което е свързано с Видин. Дали ще бъде от реката, дали от архитектурата на Видин. Даже последната ми картина е реплика на картина, която нарисувах преди десетина години, сградата на бившия Дом на  учителя във Видин... И днес продължавам да съм влюбен във Видин." 

"Аз много пъти казвам, че който се занимава сериозно с изкуство, той е частица в бъдещето, няма начин да не докоснеш в бъдещето с това, което правиш. Например моята картина "Цветът на българската демокрация" - един сеяч, който сее цветни семена, с латиноамериканска шапка, една котка, която му пресича пътя в краката, на заден план - човек с патерица. Как да го кажа по-добре? За съжаление, нашата демокрация... После имам картини "Куо вадис"-  това преселение от 2 милиона българи, които напуснаха България. Имам такава картина... Човек не може да остане изолиран от средата, в която живее, като политика, икономика и др. Изкуството не може да бъде отделено от това нещо..."