В Деня на Съединението във Видин отдават почит пред Паметник на скърбящия воин. Посветен е на загиналите в Сръбско-българската война. За монумента, английският журналист Берлайн казва, че в просветена няма такъв. Композицията изобразява воин, който, вместо да ликува заради победата, тъжи за жертвите.
Дълга и героична е съдбата на този паметник. Бронзовата фигура представя български гренадир от Сръбско-българската война през 1885 г. за защита на Съединението на България. Пиедесталът, който е кух, е и символична костница, обясни директорът на Регионален исторически музей (РИМ) – Видин Христина Кирилова.
"За нас е познат като Паметника на скърбящия воин. Така го наричаме, но той е реално със своето име "За отечеството". Историята е такава, че той се посвещава на всички, които са участвали и са дали живота си в защита на Съединението – Сръбско-българската война от 1885-та година и реално е по идея на офицерския състав на Трети пехотен бдински полк, които са отправили предложение до Общинския съвет да се направи един паметник в признателност на всички, които са дали живота си."
Провежда се конкурс за избор на проект и строителство на паметника. От трите предложения, които постъпват, журито избира това на скулптора Андрей Николов, обясни началникът на отдел "Държавен архив"- Видин Светлана Кръстева.
"През 2004- та година Видинският архив получи документи от Централен държавен архив, фонда на скулптора Андрей Николов Староселски, които са свързани с конкурса за избор на проекта, строителството на паметника. Запазена е кореспонденция на комисиите, на самия Андрей Николов с доставчици на гранита, с фабрики изпълнители на бронзовите отливки.
Има информация и за самия конкурс. Журито за избиране на проект на паметника заседава на 13- ти септември 1907 година. То е председателствано от директора на рисувалното училище Иван Мърквичка...Договорът за възлагане изпълнението е сключен между скулптора и командира на Трети пехотен бдински полк в началото на декември 1907-ма година. Гарант на Андрей Николов е Иван Евстатиев Гешов."
Основната фигура на паметника е излята във фабрика в Париж.
"Окончателното приемане на скулптурната фигура става на 10 януари 1909 година, когато комисия дава съгласието си да се премине към изливането ѝ от бронз. В заявление от Андрей Николов до председателя на комисията от 7 октомври 1909 година, става ясно, че главната фигура вече е отлята във фабрика „Jaboeuf et Rouard“ в Париж...На 5 октомври 1910 година комисията приема и одобрява и барелефите, изработени от Андрей Николов, като в протокола е записано, че те представляват млад войник при заминаването на войната, случка от войната, атака и мома селянка, която полага лавров венец на завърнал се от победата войник."
Запазени са записките на Андрей Николов с пояснения за проекта.
"Той пише: „Едно художествено произведение, каквото преди всичко трябва да бъде един паметник, та било то макар и скица, трябва само да говори за себе си. То трябва да действа с общо настроение, а това - настроението е нещо като миризмата на цветята. То не може да се разкаже с думи. Малкият размер обаче на проекта ме заставя да обясня сюжета на трите барелефа- двата странични ще представляват – единия заминаването на полка от Видин, прощаването на войниците с техните близки, а другият завръщането на войската и посрещането и от населението след победата. Барелефът отпред ще представлява една сцена от войната, една атака. В него ще има портретите на важните загинали герои от полка. Пиедесталът предвиждам да бъде кух и в тази кухина да се поставят костите на загиналите офицери. Отвътре ще се затваря от една врата, изработена от кована мед."
През 1911-та година паметникът е изграден на централния площад в града, където първоначално му е отредено място, обясни директорът на РИМ – Видин Христина Кирилова.
"Той е изграден първоначално на централния площад на град Видин. Много тържествено се открива, защото години наред хората са влагали наистина толкова много средства и желание, за да може да го видят издигнат. Било е замислено да се открие на 11 ноември, но се решава да се открие точно на 15 –и ноември, или 27-ми по нов стил и няма нищо случайно, защото 15-и ноември е празникът на победата, празникът на българската армия."
Още по онова време удивлява хората, които посещават града.
"Тук не се показва силата и мъжеството на българския воин, а напротив, инициаторите са искали той да покаже това, че не е нужно да се пролива излишно кръв, и то братска в случая. Тук виждаме един войник, който вече падайки, оставя своята пушка, сякаш да покаже колко е безсмислено това да се водят войните."
Не му е отредено да остане дълго на централния площад. През 1930-та година Видинската управа преценява, че посланието на паметника е злепоставящо и не буди патриотизъм. Предлага се на същото място да бъде издигнат нов, по-величествен. Светлана Кръстева от отдела на Държавна агенция „Архиви“ обясни:
"Известно е, че паметникът е открит на на 15 ноември 1911 година. Преместен е през 1937 година и това е във връзка с изграждането на същото място на нов паметник, а именно паметникът на Бдинци, загинали през войните 1912 та -1913 та година, 1915 та-18 та година. Тъй като е била факт вече Първата световна война и предхождащите я войни, имало е нови героични битки и представителите на Трети бдински полк и голяма част от обществеността са решели, че тази война трябва също да има издигнат паметник на загиналите и този паметник трябва да бъде по–величествен и са избрали същото място."
В града създават комитет за защитна на Скърбящия воин. Цялата композиция е преместена пред железопътната гара, на площад, който днес носи името "Съединение".
Първо ще разтворим книгата „Измерения на болката“ . Това са разкази на ужасите от доста интересни автори. Елена Павлова е един от тях и срещата ни е с нея. Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите" . МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици..
В Деветата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към това, щото всеки един от нас да проумее преходността на този свят, да се обърне към Вечния Бог и приемайки Го в сърцето си, да придобие вечността и блажения живот. Чрез притчата за безумния богаташ, която днес четем, ни се дава за разберем, че всичко на..
„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..
В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..
За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана . Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..
След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000 участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..