Димитър Драндийски: Не може цял живот с фалшивост и демагогство да се живее

Съдържанието на живота е да правиш добро, да подадеш ръка, да помогнеш

публикувано на 14.09.24 в 18:05

Снимка: личен архив

Разговор с Димитър Илиев Драндийски

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Уважавам честните и почтени хора. Горд съм, че живея човешки, а не демагогски." Това са думи на днешния ми гост в "Калейдоскоп" Димитър Илиев Драндийски от Оряхово- много живял, много препатил и сдобил се с житейска мъдрост. Днес е на 92 години, живее във Виена, но не забравя родния си край.

Роден е на 20 декември 1932 година в селско многолюдно семейство в Оряхово. В дома им има всичко, но и много се работи. Учи в гимназията в Оряхово и предпочита хуманитарните предмети. Продължава образованието си в Библиотекарския институт за библиотекознание, архивистика и библиография. От 1956 до 1968 година работи като методист по библиотечно дело в Софийски окръг.

През септември 1968 година заминава за Виена, където записва специалност „Славистика” във Виенския университет. Казва, че не е било лесно, станало е с връзки, както обикновено се случва в България, с помощта на ЦК на БКП. През 1970 г. започва работа в Научната медицинска библиотека на Виена. Разбира, че работата му изисква да знае медицинска терминология, затова решава да следва и медицина. Защитава дисертация във Виенския университет през 1977 г. Работата му е научно-изследователска, в областта на психосоматиката, една нова наука, която изучава връзката между ума и тялото. Той е един от пионерите, които изучават тази наука.

През 1992 г. е награден с орден от Виенската камара на лекарите за заслуги в издирването на научна медицинска информация. Това обаче не го откъсва от хуманитарните дисциплини. Във всяка свободна минута издирва и събира от австрийските архиви материали за историята на България. Плод на тази му дейност е излязлата през 1996 г. книга „Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария”, която е високо оценена от специалистите историци в двете страни.

След пенсионирането си през 1998 г. продължава да работи по издирването на материали за историята на българската общност в Австрия и през 2015 г. излиза втората му книга „Виена и българите: из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)”. През 2017 г. издава следващата си книга - „Дом Витгенщайн - Виена, вестител на българската култура в Австрия”.

Д-р Драндийски участва активно в родолюбивата дейност на Българската културно-просветна организация „Св. св. Кирил и Методий” във Виена и е дългогодишен член на нейното ръководство. Издава пет книги, посветени на българската история.

"Не съм проспал времето си 56 години във Виена, и съм направил много както за себе си, така и за българщината.", разпалено казва той.

От 12 до 16 август 2024 година той направи турне, на което представи своите книги - в Историческите музеи в градовете Оряхово, Троян и Панагюрище.

Д-р Драндийски е и дарител, прави дарения за българската кауза- хонорарът му от първата книга, в размер на 30 хил. лв., е дарен за дейността на Народната библиотека в София, същото се случва и със сумата от продажбата на книгите му в Троян- предоставена е на Музея на занаятите.

В момента д-р Драндийски работи над нова книга "Сравнителна история на славянските литератури от 1863 година до 2000 година". Любимата му музика е духовата е по-конкретно - хората на Дико Илиев.

Споделя, че жените са негова слабост, иначе не пие и не пуши. Уважава дамите, но признава, че те са силният пол и са най-важните в една връзка. Може би затова се жени на 48 години за виенчанката Катрин. С нея има син Стефан. Той вече е на 36 години и има 3 деца.

ДЕТСТВОТО

"Ах, златни детски години! Детството ми мина в щастие и безгрижие, имахме си всичко, произвеждахме си всичко, бяхме земеделско семейство, това са най-безгрижните ми дни! В Ловния дом военната духова музика правеше концерти. Спомням си Дико Илиев, седнал от дясната страна на капелмайстора, а той беше чех и даваха много хубави концерти. Това се е запазило като мил спомен в мен..."

НАУКАТА И ВЪЗГЛЕДИТЕ ЗА ЖИВОТА

"Психосоматиката е наука, която изучава връзката между ума и тялото, т. е. въздействието на умствените и емоционалните процеси върху физическите функции на тялото. Тя се фокусира върху разбирането на това как психичните фактори допринасят за здравословното състояние или причиняват различни заболявания...

...Аз не мога да гледам хората с нормални очи- като гледам хората, чета тяхното лице... А лицето на човека е създадено от природата и ако можеш да четеш по лицето му, можеш да знаеш за този човек премного. Познавах до 80 %, съмнения имах около 10 %. За да могат хората да се стреснат, да се уплашат и по едно време започнаха да ме наричат "Вещица"...

...Знаете ли, откакто следвам медицина, ми стана от ясно по-ясно, че ние, мъжете, живеем с мнението, че ние сме силният пол. Не е верно. Силният пол е жената! Защо? Ами защото тя дава живот... Жената прави всичко. Жената дава на детето езика, затова се казва "Майчин език"...

...В живота човек трябва да е наясно какво трябва да прави и какъв трябва да бъде. Не може цял живот с фалшивост, демагогство и курварство да се живее. Все един ден ще плащаш за всичко, което си правил..."

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

„Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария” - това е сборник от дописки, доклади, съобщения и статии от виенската преса. Книгата е с обем 1036 страници, а всички материали в нея са издирени, преведени, библиографски анотирани и редактирани от д-р Драндийски и ст. н. с. Виктория Тилева. Става дума за един високо професионален изследователски и научен труд, впечатлил при първото си издание през 1996 г. маститите историци проф. Константин Косев и проф. Дойно Дойнов. Първото издание на книгата е по повод 120-годишнината от Априлското въстание и много бързо се изчерпва. Следва второ издание от 2016 г. и последната бройка от него неотдавна беше поръчана за библиотеката на Троянския музей."

Във връзка с отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание през 2026 г. се подготвя тематичен сборник под научното ръководство на проф. д-р Пламен Митев, дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет. Д-р Десислава Вутова от Музея на занаятите в Троян е поканена за един от авторите в изданието, а цитираните документи от книгата на д-р Драндийски ще допринесат за един още по-конкретен и прецизен исторически контекст.

Повече от интервюто с д-р Драндийски - в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Димитър Драндийски: Не може цял живот с фалшивост и демагогство да се живее

Съдържанието на живота е да правиш добро, да подадеш ръка, да помогнеш

Галерия

Да обръщаме взор към Бога - извор на светлината

Има ли решение проблемът с безводието

Как работи моделът "плащаш, колкото изхвърляш"

Кога ще заработи Социалният план за климата

Мотористи закриват сезона с импровизирана среща във Видин

Болницата в Лом очаква своите нови библиотечни пространства

В "Музикална зона" на 27 ноември 2025 слушаме ZZ Ward

За БНР

Радио Видин