Малко над 20% от пълнолетните българи спестяват

публикувано на 04.10.24 в 13:14

Автор: Георги Жиков

Снимка: БГНЕС

00:00 / 00:00

Димитрина Воева от ''Тренд''

00:00 / 00:00

Стоян Панчев, ЕКИП

00:00 / 00:00

Макс Баклаян, финансов експерт

Над 70% от хората отчитат, че спестяванията им са намалели заради високата инфлация след 2021 година.

Изводът прави агенция "Тренд" след извършено социологическо проучване по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), реализирано в първата десетдневка на юни тази година по метода на пряко интервю "лице в лице" сред 810 пълнолетни граждани.

Изследването посочва още, че в България спестяват само 1,2 млн. души, което е 22% от пълнолетното население.

Голяма част от българите нямат добра финансова култура, обобщи Димитрина Воева от "Тренд".

"Като цяло сред най-младата възрастова група - между 18 и 29-годишна възраст, спестяването е малко по-слабо популярно. За сметка на това, между 40-60 години по-често се заделя. Това, което оказва значително влияние е образователното равнище на респондентите. Хората с висше образование са склонни по-често да заделят средства. Това е свързано и с по-добрите възможности за реализация, които дава доброто образование".

Икономистът Стоян Панчев напомни, че доклад на Европейската комисия регистрира сериозно неравенство у нас по отношение на възможността да се спестява.

"В последните 20 години, даже може би 25, българите имат много по-голяма възможност да спестяват, отколкото преди. Дължи се на факта, че реалните доходи растат бързо в периода 2006-2021. Различна е и финансово-паричната среда. Забогатяващите българи могат да натрупват спестяванията си в среда, която не се занулява заради политически причини".

Около 60% от българите спестяват всеки месец, допълни Панчев.

"Колко често се спестява? Виждаме, че около 58% спестяват всеки месец. Това са хора, които успяват да заделят от средствата си всеки месец. Втората група са тези, които спестяват, когато получат допълнителни приходи. Забелязва се, че колкото по-високи са доходите, толкова по-редовно можем да спестяваме. Има обаче пакет от стоки и услуги, които са базови като разход и ако можем да ги покрием, можем редовно да спестяваме".

Правилната форма на спестяване е, когато първо платим на бъдещето себе си и тогава изхарчим остатъка, посочи финансовият експерт Макс Баклаян.

"Българинът обаче прави обратното. Ние първо харчим, а спестяваме само излишъка, който ни е останал за месеца. Поради тази причина гледаме на спестяването като форма на лишение."

Около 39% от тези 1,2 млн. българи спестяват до 10% от доходите си. Близо 35 на сто от хората спестяват между 10 и 20%, а 15 на сто от спестителите заделят между 20 и 30 на сто от доходите си. Само 3 на сто от хората спестяват между 30 и 40 на сто от доходите си и само 1% - над 40 на сто.

Според видинчани да спестяваш в крайдунавския град е практически невъзможно.

"Кой ще спестява тук, когато не може да върже двата края, как точно да спестява?... Невъзможно е заради инфлация и цени, имам чувство, че всичко се качва... Аз не спестявам, харча, което имам... Ние не сме в добро икономическо състояние, за да спестяваме... Да, хубаво е да има заделено, но пенсионерите нямат пари настрани".

Въпреки че спестяващите нарастват, разпределението е неравномерно, правят извод икономистите от ЕКИП. Спестяванията не са разпределени равномерно, а се концентрират в една малка група българи, т.е. не могат да са индикатор за благоденствие.