Пиер-Мари Сото е успешен писател, носител на наградата Гонкур, който вече не пише. Вдъхновението му си е отишло на 28 октомври 2010 г., точно в 21 часа и 15 минути. Висок е 1,92 м, женен четири пъти, с шест свои деца и няколко доведени.
Аделин Пармелан е висока, дебела, брюнетка, ако вярваме на нейното собствено описание. И да не вярваме, с друго не разполагаме – нито ние, нито Пиер-Мари, – макар бързо да става ясно, че Аделин пее в църковен хор и обича да танцува. Освен това не е начинаещ писател, както първоначално си мисли той. Макар да владее думите до съвършенство, тя няма желание и амбиции да пише.
И двамата не се чувстват добре в кожата си. И двамата са в деликатен период от живота си. Тя, защото се съвзема след загубата на дете, той, защото е изоставен и вече не може да пише. И двамата имат нужда от подкрепа, за да се изправят след ударите, които са понесли.
Романът "Освен това танцувам" на френските писатели Ан-Лор Бонду и Жан-Клод Мурлева е написан в епистоларна форма, като кореспонденция чрез имейли между няколко души, но основно между Пиер-Мари и Аделин. Това е книга, която ще ви накара да се смирите, да обичате, може би да танцувате, а защо не и да започнете да употребявате по-малко многоточия. Ан-Лор Бонду и Жан-Клод Мурлева обединяват таланта си за да напишат едно истинско бижу – роман на четири ръце.
Романът всъщност е създаден точно така, както звучи – под формата на съобщения. Ан-Лор Бонду и Жан-Клод Мурлева го създават, разменяйки си имейли от името на своите герои, без да знаят кой накъде ще насочи историята със следващото си писмо, докато накрая тя не получава своя логичен завършек без да изпада в познатите клишета. Финал, който може би всъщност е началото на нещо ново. Вероятно именно в тази спонтанност се крие и естественото звучене на историята на Пиер-Мари Сото и Аделин Пармелан.
Всичко започва с един мистериозен пакет, изпратен от Аделин, в който Пиер-Мари предполага, че има ръкопис на поредния неизвестен начинаещ автор. А едва ли има нещо по-досадно от ръкописите, които прохождащите автори изпращат на вече утвърдените такива, мечтаейки за звездния си пробив. За разлика от други път, поради някаква причина сега Пиер-Мари се чувства длъжен да върне отговор, макар и хладно учтив, само за да обясни, че никога не отваря писма и пакети от почитателите си. Така започва кореспонденцията между двамата.
Отначало размяната на имейли тръгва плахо и колебливо. Пиер-Мари е в неизгодната позиция на популярната личност, за която има всякаква информация в интернет, докато Аделин е пълна мистерия и това ѝ позволява да си измисли своя история, ако пожелае. А тя дали желае? Кои от нещата, които споделя, са истина и кои плод на въображение не е ясно, но за Пиер-Мари и няма особено значение. Твърде бързо за него се оказва от значение единствено да продължават да си пишат. И ако цената е никога да не докосва онзи мистериозен пакет, то той е готов да я плати. Или поне така си мисли.
Зад тънкия хумор на двамата герои непрекъснато прозира страданието им, което е истинската спойка помежду им. Трогателно крехки, дори наивни в опитите си да убедят сами себе си, че се справят с разочарованията, Аделин и Пиер-Мари нямат представа колко самотни са в действителност и колко много имат нужда един от друг без никога да са се виждали. А в онзи добре опакован пакет чакат отговори, отдавна търсени и от двамата.
Ан-Лор Бонду пише стихове и разкази от деветгодишна възраст. Има бакалавърска степен по литература, занимавала се е с театър. Интересува се от работа с деца в затруднено положение, сред които често организира писателски работилници. До 2000 г. работи за френската издателска група „Bayard“, след което напуска, за да се отдаде изцяло на писането.
Жан-Клод Мурлева пък е автор, спечелил си своята популярност с писането на романи, насочени към младежите. Именно с тях печели редица награди, сред които и Мемориалната награда на Астрид Линдгрен, като става първият френски автор, който я е получавал.
Сняг. Имаше. Сега няма...Но чуден месец е януари. Любимят месец на Йордан Радичков . Да. Днес обаче ще го поменем, защото на 22 януари се навършват 21 години от кончината на великия Йордан Радичков. Какво още може да се каже за него след като толкова много е изречено вече. Може би неговите думи говорят сами по себе си за него. Ето какво казва..
Неделята, в която се намираме днес е обявена като Дванадесета неделя след Неделя подир Въздвижение – на десетте прокажени. "И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато..
Инициатива във връзка с отбелязването на 170 години от построяването на храм "Свето Възнесение Христово" в белоградчишкото село Праужда организира църковното настоятелство на старинната църква. Те са започнали събирането на всякаква информация, свързана с историята на храма, който е обявен за паметник на културата от национално значение. Върху..
Днес ще ви срещнем отново с Иван Димитров . Припомняме, че той е програмист , който преди се занимаваше с приложения и игри. Днес поводът да ви срещнем с него е свързан с 3D моделирането. Tой създава свое пространство в социалните мрежи и го нарича Galactikus . 3D моделирането е процес, при който се създават триизмерни цифрови..
В началото на ХХ век България е все още млада и очарователно наивна, затова пък отворена за новото по света и амбицирана да очертае границите на собствената си новопридобита независимост. Едва разчупила оковите на османското владичество, тя тепърва градяла закони и самостоятелност, свиквала със свободата и търсела своите хора, с помощта на които да..
Видинчанин поиска да му бъде поднесено извинение в официално писмо заради неуважително отношение, според него, на екип от Общинско предприятие "Зони за платено паркиране" . Д-р Владимир Кичашки потърси Радио ВИДИН и разказа какъв е случаят. "Аз съм началник на психиатричното отделение и съм единствен съдебен психиатър тука за областта. Имах..
Светият Синод определи листата от достоизбираеми епископи - кандидати за предстоящия избор за нов Видински митрополит. В нея фигурират осем епископи: Велички епископ Сионий - игумен на Троянската и Бачковската свети обители; Мелнишки епископ Герасим - главен секретар на Св. Синод; Смоленски епископ Висарион - втори викарий на Пловдивския..