Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бедните и смирените

Във Петата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към една картина, към един разказ, който показва колко е преходен нашият живот и че това, което остава е човешката доброта и любов. 

Днешното евангелско четиво предава притчата за богаташа и бедния Лазар. В тази Своя притча Господ Иисус Христос говори за двама души: за един богаташ и за бедния Лазар. Разказва, че богаташът в този живот прекарвал в разкош и наслади, без ни най-малко да се интересува от участта на бедния Лазар, който бездомен страдал от глад и болести. Но след смъртта, всичко напълно се променило. Лазар заживял във вечна радост в лоното на Авраам, а богаташът се измъчвал в ада от непрестанна и страшна жажда, без да има някаква възможност да получи и най-малкото утешение.

Още от самото начало на притчата, Спасителят ни поучава, че Бог не гледа и не съди хората така, както обикновено го правим ние. Затова на бедния Той дал конкретно име – Лазар, а богаташът оставил безименен. В обществото ни, а и сред всички народи, хората, които имат много пари и власт, които притежават големи способности и са се отличили в работата и въобще в живота си, са известни и почти всички ги познават. Те стават център на внимание, мнозина им завиждат и биха искали да са на тяхно място. Но нашият Господ, посочвайки името на Лазар ни показва, че за Него известен е презреният от всички беден човек. С други думи, вниманието на Спасителя е насочено към бедните и смирените, т. е. към хората, които обществото е изтикало в своята периферия и остават незабелязани. На много места в Св. Писание могат да се видят свидетелства за това.

Често в Писанието Бог подчертава, че обича и защитава вдовицата, бедния и странника, а в притчата за Страшния съд окачествява като Свой брат бедния, болния, странника и затворника. Както една капка вода в сравнение с океана е нищо, така и този живот в сравнение с вечността е нищо. Лазар, който на земята е беден и непознат за повечето хора, във вечността става известен и именит пред Бога и сред светците; докато богаташът – знаменит и предизвикващ завист сред мнозина в този живот – остава навеки чужд и анонимен за Бога и светците.

На това място трябва да се уточни, че нито всички богаташи са предварително осъдени, нито всички бедни хора са предварително спасени. Тази истина се разкрива в настоящата притча. В нея се посочва, че Лазар е отишъл в лоното на Авраам. А знаем от Стария Завет, че Авраам е бил много богат. Така че Иисус Христос нарочно не казва, че Лазар е наследил Рая, а че се е оказал в лоното на Авраам, за да подчертае наред с другото и това, че нито Лазар е отишъл в Рая само заради бедността си, нито богаташът е осъден на пребиваване в ада заради това, че е бил богат. Един от основните обитатели на Рая, който е станал и негов символ, е много богатият и прочут в земния си живот Авраам. Този велик светец от Стария Завет се е осветил, понеже е показал съвършена вяра и послушание към Бога. Той е използвал своето богатство, за да подпомага другите хора и да подслонява пътуващите през онази епоха.

Но богаташът от притчата не вярвал в Бога и използвал богатството си, за да се облича бляскаво и да живее сред наслади и по богати трапези. Бил безразличен към нещастието на ближния и се интересувал единствено от себе си. Неговото безсърдечие се превърнало в неугасимия огън, който го измъчвал.

От друга страна, Лазар се спасил и оправдал заради добрите помисли, търпението и устояването на непоносимите изкушения и мъки, които му причинявали гладът, болестите, презрението и безразличието на останалите хора; както и това, че Лазар прекарал целия си живот в бедност и мизерия пред вратата на човек, който благоденствал и живеел щастливо. Въпреки това, не допуснал нито хулен помисъл, нито изрекъл горчива дума, нито се отчаял, нито се възмутил от отношението на Бога или на хората. Затова след смъртта му Бог го почел, изпратил ангели да вземат душата му и я поставил насред Рая. Следователно, не всички богаташи биват наказвани, а само онези, които не се задоволяват с необходимото за живот, използват богатството за собствена изгода, а същевременно са безразлични към останалите хора. Както и не всички бедни се спасяват, а само онези, които вярват в Бога, спазват заповедите Му, не роптаят, нито хулят.

Затова нека не се страхуваме нито от бедността, нито от болестите или от пренебрежението. Също така, да не се възхищаваме на богатия и безгрижен живот, прекарван сред наслади. Трябва да се страхуваме само от едно: да не се окажем недостойни за Божията любов и милост. И само на едно да се възхищаваме: на благочестивия и добродетелен живот, защото той може да ни доведе до лоното на праведния Авраам, както доведе бедния Лазар. Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – "Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас." Какво е "злоба" и какво ни причинява? Един казус, роден в обществото на северна Индия ме накара да се замисля по този въпрос. Там собственици на крайпътни заведения замърсяват умишлено храната на своите клиенти и дори се хвалят с делото си в социалните мрежи. Защо един сервитьор би се изплюл чая на клиента си? Отговорът е: "Чиста злоба"!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.

       




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Северозападни приключения със "Северозападни разкази"

Северозападна България е място, в което дори възрастните трудно се справят понякога. Всъщност често, а някои така и не успяват. Труден терен, тежки условия, страховити обитатели… А сега си представете какво е да си дете в това безмилостно място! През 90-те, за да е по-забавно! Да се налага тогава и там, в най-бедното време, на най-бедното място, да..

публикувано на 21.03.25 в 16:55

Резбата върху кост- красота и изящество

Пенчо Костов е майстор резбар и е член на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти-Враца. Живее в София, но произхода му е от белоградчишко. Баща му е от село Вещица, а майка му- от Салаш. Той прави резбите и миниатюрите си върху рога от елен и сръндак. Експонатите, изработени от кост и рог от Пенчо Костов представляват ловни сцени и..

публикувано на 21.03.25 в 16:50

Гомотарските гъски Видо, Кула и Гъмза, кучето Гошко и петелът Джизъса

На брега на Дунав, до село Гомотарци, семейството на Ивайло и Деси Пенчеви се радват на прекрасна природа и феноменална гледка към невероятната и величествена река. Обикновено човек, за да не е самотен, си взема домашен любимец. И Деси и Иво имат, и то не един. И освен кучето Гошо, останалите любимци  са малко по-различни от стандартните-..

публикувано на 21.03.25 в 15:40

Село Шипот- паметници на партизани, тишина и безлюдни къщи

Обезлюдяването на обширни райони е един от най-тежките проблеми на България. Факт е, че именно той се превръща в катализатор на миграция както към големите градове, така и към страните от Европа. Днес отново търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на едно село от този регион.  В..

обновено на 21.03.25 в 15:15

Социални работници в Кула: Работим на терен, опитваме се да сме в помощ на хората

В Дирекция "Социално подпомагане"  - Кула избраха "Социален работник на годината" и така  отбелязаха професионалния си празник - Световния ден на социалния работник, който честваме през третия вторник на март.  Служителите от дирекцията отличиха Биляна Данкова , началник отдел „Социална закрила“. Признанието носи и още по-голяма отговорност, каза..

публикувано на 21.03.25 в 15:01

Отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун

На 21 март отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун . Датата не е избрана случайно, тъй като Синдромът на Даун се причинява от тризомия на 21вата хромозома, тоест наличие на три копия на тази хромозома, вместо на две. Хората с този синдром често са наричани "слънчеви“ , заради обичливия нрав. С какво се характеризира това..

публикувано на 21.03.25 в 13:27

Отбелязваме Световния ден на кукления театър

В Световния ден на кукления театър  си говорим за това прекрасно изкуство, което пренася зрителя в свят на магия и въображение. С всяко движение на куклите и всяка реплика на актьора оживяват героите, които разказват истории, пълни с вълшебство и емоция. Този театър не се нуждае от огромни декори или сложни технологии, а от умението да..

публикувано на 21.03.25 в 10:06