Точно преди пандемията от covid-19 една общинска болница някъде на брега на Дунав и на ръба на българския Северозапад се бори за оцеляване в мъртвата хватка на абсурдни разпоредби и непонятни стандарти. В Северозапада по принцип оцеляването е обичайното състояние на хора и институции, поради което местните са го превърнали почти в изкуство.
Директорът доктор Кирилов е наясно, че да спечели от лотарията е по-лесно, отколкото да опази болницата от желаещите да я осакатят и закрият. Въпреки това се бори от години да запази баланса, защото от това зависи да запази и мястото си в крайна сметка. Междувременно се опитва с никаквия бюджет да поддържа абсурдните стандарти, да поддържа мира в отделенията и да не се превръща в трън в очите нито на подчинените си, нито на шефовете си. Покрай всичко това, ако остане малко време и за малко личен живот, добре дошло. А междувременно наоколо кръжи цяло ято от журналисти и хищни проверяващи, готови да използват и най-малката грешка за своите си цели и амбиции. Един иска да напише сензационната си статия, която да разтърси системата, друг иска да се добере до министерски пост, трети иска просто да чуе Горан Брегович… И се налага директорът с всеки от тях да намери общ език, който да не включва насилие и ругатни или поне не твърде често.
Доктор Йордан Иванов, за чиито романи „Заблудите на психиатъра“ и „Денят на Северозапада“ вече сме говорили, отново е тук с една история колкото пародийна, толкова и реална, само за да ни покаже за пореден път, че може би най-голямата пародия често пъти е животът. Като лекар в една друга, съвсем реална болница – тази в град Лом, той определено знае как стоят нещата и на повърхността, и в дълбочина, когато става дума за здравеопазване по нашенски.
В новия си роман „Общинска болница“ той разказва за един не толкова отдавнашен, съвсем реален момент, точно преди пандемията от коронавируса, когато поради една или друга причина редица политици и други овластени персони внезапно бяха приели за своя кауза закриването на болнични отделения и цели болнични заведения под разни благовидни предлози. Разказва със сарказъм и смях, но от онзи смях, който използваме, за да си кажем най-сериозните неща.
Има един подуправител на Здравната каса, който тръпне от нетърпение да затвори най-добрата общинска болница на Северозапада, защото това би му отворило път към по-малките и съответно към добри отчетни резултати нагоре по веригата. Каква по-добра заявка за голямата политика от тази да кажеш, че си спестил пари на държавата?!... Има и един директор, който трябва да се справя с проблемите на болницата, но и със своите, като някои от последните са от доста деликатно естество. Не на последно място има и две медицински сестри, готови на всичко за мястото на „старша“, и един напорист млад журналист, на когото тепърва му предстои да разбере как стоят нещата със свободата на словото в България и има ли тя почва у нас.
Като зрители и читатели сме свикнали с медицинските истории, в които добре изглеждащи, безкрайно отдадени лекари тичат по блестящи от чистота коридори и подобно на супергерои се хвърлят в ежедневни битки за нечии живот. А на разположение имат най-модерна техника, всеотдайни колеги и началници, признателни пациенти... Но как в действителност протича ежедневната борба за съществуване в една провинциална болница? Как лекари, сестри и пациенти на родна територия водят своите битки – лични и професионални? Има ли изобщо някакви паралели между високобюджетните сериалите и реалността? И как понякога няколко антивоенни песни и една болнава баба могат да се превърнат в проблем, способен да затрие цяла болница…
За всичко това д-р Йордан Иванов отваря широко вратите на отделенията в една болница, в която може би всеки от нас е попадал в някакъв момент от живота си без да забелязва онези невидими течения и подводни камъни, които неизменно съпътстват живота.
Д-р Иванов е специалист по „уши, нос и гърло“ в болница „Св. Николай Чудотворец“ в родния си град Лом. От години той успешно съчетава работата си като лекар с писателската си дейност и зад гърба си вече има сборникът с разкази „Шизофреничката“, както и няколко романа. В своите истории той пренася читателя в българския Северозапад и го запознава с особеностите в характера на северозападния човек. Прави го с ирония, но не с подигравка, защото как, ако не със смях, би оцелял човек в това място!
Негодувание назрява сред жители на три села - Динково, Тополовец и Дреновец, в община Ружинци , заради проект на Общината за изграждане на фотоволтаични системи върху общински земи около тези населени места. Хората твърдят, че никой не ги е предупредил предварително какво се предвижда за изграждане в землищата им. Категорични са, че за такива..
Нова платформа дава възможност на малките и средни производители в България да покажат своите продукти и да се свържат директно с хора, които ценят истинската и качествена храна. Идеята е на трима приятели- Ива Христова, Владимир Лалов и програмиста Радослав Илиев. Ива Христова е от Враца, а Владимир Лалов от Кнежа. И двамата са работили..
След пълноправното членство на България в Шенген настъпиха значителни промени в контрола на границите и свободното движение на гражданите. В този контекст, много юристи алармират, че има сериозна опасност да се увеличи броят на непълнолетни деца, неправомерно изведени извън територията на страната ни. Декларациите със съгласие на родителите,..
Инструменталните концерти се появяват в епохата на барока и стават характерни за нея. Бароковите композитори са първите, установили структурата на инструменталния концерт. Утвърдените закономерности от този период стават основа за развитието на следващите направления. Насладете се на концертите за тромпет, обой, флейта, цигулка, виолончело, арфа и..
Днес на фокус поставяме най-предпочитаните имена в България за 2024 година. Националният статистически институт за поредна година нарежда на първо място при момичетата името Виктория, а при момчетата - Георги. Родените момиченца, които носят това име за миналата година са 538, а момчетата Георги са 782. При момичетата на второ място е Мария, а..
В народния календар 8 януари е отбелязан като Бабинден - празник, посветен на жените, които в миналото помагали при раждането на дете. Постепенно те били заменени от лекари и акушерки, под чиито грижи и до днес новородените поемат първата си глътка въздух. Макар че бабуването е останало назад в миналото, ритуалите, които се изпълнявали при..
Премахнати са металните сърца за събиране на пластмасови капачки до Младежкия дом и до съботния пазар във Видин . Това сигнализираха видинчани в първите дни на новата година и обясниха, че са затрудени да предават събираните от тях капачки на други, по-отдалечени пунктове. Лили Илиева е на пенсионна възраст. Събира "Капачки за бъдеще" от..