Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

МИГ-Лом в помощ на земеделците от региона

5
Снимка: Радио Видин



В "Земята, която ни храни" ще се срещнем с двама производители от община Лом, които в известна степен са подобрили производството си с помощта на Местна инициативна група-Лом. 

Николай Здравков е от ломското село Ковачица. На 35 години е, а от 2008 година, веднага след завършването на средното си образование, поема в свои ръце семейния бизнес като земеделски производител. 

"Обработвам земя в землището на Ковачица, Станево- към днешна дата около 3000 декара. Когато започнах, бяха около 250, като повечето беше собствена, наследствена земя. Сега повечето е под аренда..."

Произвежда основните зърнени култури, постепенно се снабдява и с модерна земеделска техника. Както навсякъде, така и в неговото стопанство сушата е оказала влияние върху добивите, затова според младия човек трябва да се мисли за възстановяване на напояването- така, както е било някога:

"Сушата ни засегна и нас, имаше малко валежи. Пшеницата успя да се развие, да изхрани зърното, но слънчогледа и царевицата- добивите са наполовина. Основният проблем е, че не се напоява... Сега всичко е разрушено и съсипано..."

Според Николай субсидиите помагат за покриване на текущи нужди:

"Дали ще бъдат част от рента, дали ще бъдат семена, препарати- кой както ги разпредели... но трябва да се мисли в посока напояване, а не толкова за машини и за други технологии... Старая се да разпределя културите, разделям ги на три, на четири, за да намаля риска... Слънчогледа е с ниски добиви, качеството също е по-ниско, семката няма масленост- сушата си оказа влияние... Трябва да се мисли за напояване- това е бъдещето..."

На този етап работи с колегата си и нямат нужда от други работници. Закупил е по проект трактор, другата техника е втора употреба, закупена със заеми... С помощта на Местна инициативна група- Лом е закупил роторна косачка, сеносъбирач и приспособление за царевица.

Николай все още има хъс да работи, въпреки ясното съзнание, че земеделието е завод на открито и никога не се знае дали това, което си засадил, ще поникне и ще върне вложените разходи... Как се справя с реализацията на зърното, какво смята за цените, дали ще има редукция на рентите- чуйте в звуковия файл. 

Ивайло Сибинов е от Лом, заложил е на черупчестите плодове. Това не е случайно- преди 15 години се завръща от Гърция, където е работил във фабрика за преработка на бадеми. Влага печалбата си в изграждането на градина, в която засажда лешници и бадеми. Опитът му показва, че нашият климат не е подходящ за българските сортове заради късните слани, затова залага на гръцки сортове, които виреят добре. Градините са в кв. Младеново на град Лом. Изградил е капково напояване за всяко едно дръвче, прибира реколтата с комбайн, и казва, че грижите за насажденията са почти целогодишни.

"Почти през цялата година, постоянно си има грижи. Зимата- резитбите, пръсканията, през летните месеци поливанията... С капково напояване, на всяко дърво минава маркуч... Събирам продукцията с комбайн, без техника не става. На ръка е просто кошмарно... В добра година от лешниците се изкарват около 350 кг от декар... Това са 90 декара, значи - 27-20 тона на година, но в хубава година. Проблема е, че няма с кого да се консултираш- няма агрономи, няма лаборатория, която да ти направи изследвания нито за гъбни заболявания, нито за бактериални заболявания, за нищо. И сме на принципа проба-грешка... Отделно от това, ЕС спира всички ефикасни препарати, забраняват ги и ти си с вързани ръце. А биоземеделие на практика в България не може да се случи... Не се получава, нищо не вирее без препарати. Съсипахме природата самички... "

Казва, че рядко го проверяват, защото към момента производството му не е обвързано с фонд "Земеделие", но пък има горчив опит с некомпетентни проверки, когато е имал проект по "Млад фермер".

С помощта на местната инициативна група е спечелил проект по Програма за развитие на селските райони за закупуване на прикачна пръскачка, с която да провежда растителната защита. Така се очаква производителността в стопанството му се увеличи. 


В стопанството си дава работа на двама души, но работи предимно със семейството си. Наемал е и затворници- поради липса на други желаещи. Според него тази година продукцията е компрометирана, и най-вероятно ще се използва за преработка. Иначе има собствена линия за първична обработка на ядки. Не смята да инвестира в преработка на ядките, защото не е убеден, че ще има кой да продължи бизнеса му...
По публикацията работи: Йорданка Герасимова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Снимка: Център за спешна медицинска помощ по въздуха

Хеликоптерна база за медицински нужди ще строят в Габровница

Вертолетна база ще бъде изградена край село Габровница, област Монтана. Министерството на здравеопазването е отправило инвестиционно предложение към Регионалната инспекция по околната среда и водите в Монтана, в него се предвижда изграждане на хангар и вертолетно летище за нуждите на спешна медицинска помощ по въздух, информира Алексиния..

публикувано на 19.11.24 в 12:57

Как ще бъдат използвани парите, дарени от българи в Чикаго

Българи от Северозападна България в Чикаго , САЩ, събраха сумата от 3000 долара н а ежегодна среща, която има за цел да подпомогне отделни културни инициативи. Средствата бяха  предоставени на три читалища във Видин, Враца и Монтана. Идеята за благотворителните инициативи на българската общност в Чикаго се заражда след пандемията, каза за..

публикувано на 19.11.24 в 12:18

Бариатричната хирургия - най-ефективният метод при болестно затлъстяване

Бариатричната хирургия е най-силният и най-сигурен метод за лечение на болестното затлъстяване. Това каза сертифицираният бариатричен хирург д-р Спас Иванов , който работи в столична болница, но периодично провежда консултации във Видин. По думите му 1,5 милиарда души в световен мащаб са с наднормено тегло, като повече от 200 милиона са със..

публикувано на 18.11.24 в 16:35
Проф. Любомир Спасов и Памела от Кула след трансплантацията преди 20 години.

20 години от първата чернодробна трансплантация в България

На 18 ноември се навършват 20 години от първата чернодробна трансплантация в България. Извършва я екипът на проф. Любомир Спасов от Университетска болница "Лозенец" в София. Спасен е животът на 7-месечната Памела от град Кула, Видинско. Операцията продължава близо 15 часа, като на Памела е присаден половината черен дроб на баща ѝ.  20 години..

публикувано на 18.11.24 в 16:01
Банатски българи от с. Бърдарски геран

Традиция и принадлежност: Банатските българи в днешно време

Днес в   рубриката "Памет нашенска" ще си говорим за банатските българи. Те са уникална българска общност, която се установява в областта Банат, разположена между днешна Румъния, Сърбия и Унгария, преди близо 300 години.  Тяхната история започва с преселението им от Северна България през 18 век, когато след Освобождението на Австрия от..

публикувано на 18.11.24 в 16:00
Теди Генова, психолог

Асертивността и ролята ѝ за личното и професионалното ни развитие

В днешното издание на рубриката "Психолог на помощ" ще си говорим за термина "асертивност" . Асертивността е един вид умение или начин на общуване, при който изразяваш мнението и желанията си по открит и директен начин, но същевременно оставаш уважителен към мнението и правата на другите. Може би най-просто казано - умението да отстояваш..

публикувано на 18.11.24 в 15:00

Литературен клуб във Видин събра свои възпитаници от близо и далеч

Вълнуваща среща на възпитаниците на Литературен клуб "Иван Деспотов" се състоя във Видин, а поводът 30 години от създаването на организацията.  В срещата се включиха "деспотовци" от всички поколения. Момичета и момчета дойдоха за срещата от различни градове в България, от чужбина, а онези, които не успяха да присъстват лично, се включиха по..

публикувано на 18.11.24 в 14:55